Р Е Ш Е Н И Е № 481 Гр. София, 02.12.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1787 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Т. С. Ч. (чрез адв. Е. Н.) за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 1002/ 2013 г. на Старозагорския окръжен съд, отмяна на решение № 57 от 12.04.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане, или за оправдаването на осъдения, поради неосъществяване на престъплението, или поради неговата малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Искането се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Осъденият Т. Ч. останал недоволен от признаването му за виновен. Твърди, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и неправилно е осъден. Съществените процесуални нарушения обосновал с незаконосъобразно изготвен обвинителен акт, с постановяване на присъда само въз основа на прочетени показания, а не с годни доказателствени средства, с отсъствието на идентичност между иззетите боеприпаси и приложените по делото веществени доказателства и с липсата на мотиви в съдебния акт. Явната несправедливост на наказанието е забелязана в недооценка на подбудите и другите смекчаващи отговорността обстоятелства. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият не взема становище. Неговият защитник адвокат Н. поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като авторството на деянието е установено от събраните по делото доказателства, а постановената присъда е законосъобразна и не са допуснати съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 250 от 15.11.2012 г. по н.о.х.д. № 1263/ 2012 г. Старозагорският районен съд признал подсъдимия Т. С. Ч. за виновен в това, че на 08.05.2012 г. в гр.Ст. З. противозаконно държал боеприпаси – 58 броя патрони („У. хикс супер – 270”), калибър 0,270 мм, предназначени за дълго нарезно оръжие (включително винтовка „У.”) и един брой патрон, калибър 7,62 мм, предназначен за късо нарезно оръжие (пистолет), без да има съответно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т.1 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Съдът се разпоредил за унищожаване на веществените доказателства по делото – предмет на престъплението и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. С решение № 57 от 12.04.2013 г. по в.но.х.д. № 1002/ 2013 г. Старозагорският окръжен съд изменил присъдата в частта за веществените доказателства и конкретизирайки отнемането на предмета на престъпление, на основание чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК, разпоредил тяхното предаване на Централен оръжеен склад София и потвърдил съдебния акт в останалата му част. Процесуално допустимото искане на осъдения Т. С. Ч. е неоснователно. Наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от прокурора и от съдебните органи са неприемливи. Обвинителният акт съдържа описание на достатъчен обем от факти и обстоятелства, очертаващи пределите на повдигнатото обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК. Те се простират до това, че на конкретна дата и място деецът е държал боеприпаси. Всички останали сведения, посочени в обвинителния акт и които стоят извън обвинението, без да имат пряка връзка с него, не са релевантни за процеса и не подлежат на доказване. Затова и предварителните срещи на осъдения преди инкриминираната дата, описани в акта и изрично упоменати в искането за възобновяване, не са част от предмета на обвинението. И тъй като продълженото престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК според обвинителната власт се е изразило на конкретен ден, а не в период от няколко дни, седмици или месеци, то и предхождащите деянието действия на осъдения (включително и подготвителните) нямат значение за наказателната отговорност на осъдения. Недоказани факти и обстоятелства, които не съставляват част от престъплението, макар и посочени в обвинителния акт, не водят до накърняване на процесуалните права на подсъдимия, включително и правото му да разбере в какво е обвинен. Местопрестъплението в диспозитива на обвинителния акт не е достатъчно конкретизирано (посочено е само населеното място), но в обстоятелствената част (л. 4 от н.д.) е отразено, че боеприпасите са намерени след претърсване в дома на осъдения Т. Ч. на [улица], вх „А”, ет. 6, ап. 54 в гр. Ст. З., поради което допуснатото нарушение при изготвяне на обвинителния акт не е съществено, тъй като позволява на обвиняемия да узнае кое е мястото на престъплението. Неоснователно е и възражението за нарушена забрана по чл. 281, ал. 8 от НПК. Съдебните състави са изложили съображения въз основа на кои доказателства и доказателствени средства е направен извод за извършеното от осъдения Ч. престъпление. Прочетените показания на свид. И. А. на л. 21 от досъдебното производство са били снети по реда на чл. 223 от НПК пред съдия и правилно е била приложена процедурата по чл. 281, ал. 1 от НПК. Цитираната забрана по чл. 281, ал. 8 от НПК се отнася до други случаи – на проведен разпит на свидетел от орган на досъдебното производство. Несъстоятелно е и изложеното в искането възражение, с което се придава несъществуващ характер на протокола за разпит на свид. А. като вид писмено доказателствено средство. Разпитът на свидетеля в хода на досъдебното производство е бил проведен пред съдия, с участието на съдебен секретар и в присъствието на осъдения Т. Ч. (тогава обвиняем) и неговия упълномощен защитник. С приложения способ за събиране на доказателства не са нарушени специфичните изисквания на чл. 223 от НПК, както и общите по чл.чл. 117-122 от НПК. Свидетелят е бил предупреден за наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване (по чл. 290 от НК), както и за обстоятелствата, по които не е длъжен да дава показания. Единственото процесуално нарушение е, че доказателственото средство не е изготвено под формата на съдебен протокол. Същевременно в него се съдържат всички задължителни реквизити. Нещо повече – освен от съдията, пред когото разпитът е бил проведен, и от съдебния секретар, протоколът дори е подписан и от разследващия орган, от свидетеля и от присъстващите на разпита обвиняем и негов защитник. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като не накърнява процесуалните права на страните и не превръща проведеното процесуално-следствено действие като негодно да представи събраните чрез него доказателства. Не може да бъде възприета съпоставката между съдържанието на два протокола, направена в искането за възобновяване. Прочетени са само показанията на свидетеля А. от 15.05.2012 г., закрепени в протокол на л. 21 от досъдебното производство, но не и тези от предходния ден, дадени от свидетеля само пред разследващ орган (протокол, л. 16 от д.п.). Протокол за разпит, който не е бил надлежно приобщен към доказателствения обем по делото, посредством предвидените в НПК средства, не е доказателствено средство. Затова и изложените чрез него фактически констатации не представляват доказателства по делото. Не може да бъде извършена съпоставка между съдържащите се в два различни протокола факти, след като единият от тях не е приет за източник на доказателства. Несъстоятелно е твърдението на защитника на осъдения Ч., според което липсвала идентичност между иззетите боеприпаси и представените такива като веществени доказателства по делото. Събраните в хода на наказателното производство материали не разкриват подобно внушение. Твърдението се основава на формалистичен подход при съпоставка на дадените от различни органи и лица описания на пакетите, в които били намерени патроните, но не и на съществени различия в техническите им характеристики. Приетата от съдилищата фактическа обстановка е била надлежно установена от събраните и проверени доказателства по делото. Значимата информация е изведена правилно, според точното съдържание на доказателствените източници, които с дължимото внимание са обсъдени от окръжния съд. С особено внимание са разгледани показанията на свид. И. А., включително и дадените от него при очна ставка със свид. Г. М.. В тях свидетелят А. излага факти, според които деецът е знаел за същността на предмета на престъпление. Показанията на този свидетел са били съпоставени с показанията на поемните лица на огледа: Д. Й. и В. Х.. Те възпроизвеждат споделеното им от бащата на осъдения сведение, което потвърждава вече изложения от свид. А. факт, че бойните патрони принадлежали на осъдения. Доказателствата по делото били достатъчни да изградят сигурния извод за авторството на престъплението. Нарушения при съдебната преценка на доказателствата и при формиране на вътрешното убеждение на съда не се откриват. Престъплението правилно е било квалифицирано по чл. 339, ал. 1 от НК. Броят на патроните (58 броя за дълго нарезно оръжие и 1 брой – за късо нарезно оръжие), за които осъденият няма надлежно разрешение, както и предназначението им не могат да обосноват предвидената с института по чл. 9, ал. 2 от НК малозначителност на деянието. Не са допуснати твърдените в искането за възобновяване нарушения на материалния и на процесуалния закони, които правилно са приложени. Наложеното наказание не разкрива придадената му от осъдения характеристика за явна несправедливост. Съдебните органи правилно са съобразили наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, чийто значим превес е предопределил размера на санкцията под предвидения в закона специален минимум, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Наказанието съответства на тежестта на извършеното престъпление, на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и може да съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което се явява справедливо. Не е налице и посоченото в искането за възобновяване правно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Искането за възобновяване на въззивното съдебно производство като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. С. Ч. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 1002/ 2013 г., по описа на Старозагорския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.