Ключови фрази
незаконно обвинение * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * съдебни разноски

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 247
София, 17.04. 2013 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 699 по описа за 2012 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. чрез В. С. – прокурор в Апелативна прокуратура София срещу въззивно определение № 1597/26.07.2012 г. на Софийски апелативен съд по частно гр.д. № 1986/2012 г.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят излага съображения за недопустимост на обжалваното определение.
Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателят се обосновава с процесуално-правния въпрос допустимо ли е въззивната инстанция да се произнесе по частна жалба срещу постановения от първата инстанция акт относно разноските по чл. 78 ГПК, преди да разгледа въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, постановено по съществото на спора.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
Ч. А. Р. е предявил иск по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България.
Първостепенният Софийски градски съд по гр.д. № 6742/2009 г. осъдил ответника да заплати 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ и отхвърлил иска за сумата от 100 000 лв. „с правна квалификация чл. 2, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ”.
С определение по чл. 248 ГПК съдът допълнил решението си, като осъдил ответника да заплати на ищеца съдебноделоводни разноски в размер на 2 740 лв.
П. подала въззивна жалба. Тя и част от книжата са прикачени ведно с определението по чл. 248 ГПК към кориците на гр.д. № 6742/2009 г.
Ответникът подал и частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК. Тя, ведно с отговора на Ч. Р. по въззивната жалба са администрирани и изпратени в Софийски апелативен съд.
Въззивната инстанция разгледала частната жалба и потвърдил определението на Софийски градски съд за разноските, като изложил съображения, че те се дължат от ответника предвид резултата по спора и представените доказателства за платен адвокатски хонорар.
Преди това П. уведомила апелативния съд, че към кориците по делото се намира и неговата въззивна жалба, която би следвало да се образува и разгледа съвместно с частната жалба.
Има две разпореждания от съдия при Софийски апелативен съд – за образуване на въззивната жалба в друго дело и разпределяне на друг докладчик, но след приключване на частното гражданско производство.
При така установеното, следва да се приеме, че повдигнатия в частната касационна жалба процесуалноправен въпрос е от значение за постановения резултат в обжалваното въззивно определение, а също и от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Съставът на Върховния касационен съд, по поставения процесуалноправен проблем намира, че произнасянето от въззивната инстанция по спора относно дължимите съдебноделоводни разноски преди разглеждане на въззивната жалба, т.е., на спора относно основателността на иска, е преждевременно и поради това се явява недопустимо.
Съдебният акт по чл. 78 ГПК е по своя характер определение, като съдът дължи произнасяне по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. При пропуск или грешка, допълва или изменя съдебния акт по реда на чл. 248 ГПК.
За характера на произнасянето относно съдебноделоводните разноски, както и в какъв размер, от кого се дължат, няма значение дали съдът се е произнесъл по тях ведно с акта по чл. 81 ГПК или по-късно със самостоятелно определение по чл. 248 ГПК.
При подадена въззивна жалба се поставя във висящност и въпроса за дължимите от страните съдебноделоводни разноски, които се определят по правилата на чл. 78 ГПК. Следователно, за да извърши преценката кой и в какъв размер дължи заплащане на съдебноделоводни разноски, съдът първо трябва да се произнесе по въпроса за основателността на иска, т.е. да разгледа въззивната жалба. Само, ако производството по нея бъде прекратено, както и при липса на въззивна жалба, при допустимо по закон въззивно обжалване и в двете хипотези, е мислимо произнасяне само по частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК.
Разрешението на Софийски апелативен съд в обжалваното определение противоречи на дадения отговор.
Определението, с което втората инстанция е разгледала частна жалба срещу определението на Софийски градски съд по чл. 248 ГПК, при подадена въззивна жалба против първоинстанционното решение се явява недопустимо. По никакъв начин не може да се обоснове и разпореждането за образуването в дело първо на частната жалба и едва след приключване на спора по нея, образуване на дело по въззивната жалба. Дори при преюдициалност, съдебните производства се образуват, като производството по едното се спира до приключване на спора по другото. В случая, не само, че от спора за разноските не зависи произнасянето по иска, а обратно, но и става въпрос за произнасяне, което въззивната инстанция следва да направи в едно съдебно производство.
В заключение, обжалваното определение следва да бъде обезсилено и делото върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по частната жалба ведно с въззивната и с оглед резултата по нея.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно определение № 1597/26.07.2012 г. на Софийски апелативен съд по частно гр.д. № 1986/2012 г.

ОБЕЗСИЛВА въззивно определение № 1597/26.07.2012 г. на Софийски апелативен съд по частно гр.д. № 1986/2012 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по частната жалба срещу определение на Софийски градски по чл. 248 ГПК, постановено по гр.д. № 6742/2009 г. ведно с въззивна жалба срещу решението, постановено по същото дело и с оглед резултата по нея.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: