Р Е Ш Е Н И Е № 2 гр. София, 07 февруари 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Калин Софиянски от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1078 по описа за 2021г. Производството е по чл.422 ал.1,т.5 от НПК. Направено е искане от осъденото лице С. И. С. за възобновяване на наказателно производство по НЧД № 107/2021г. по описа на Варненски окръжен съд. С решение № 51/04.03.2021г. по него е признато и прието за изпълнение в Република България решение № Hv 66/03.09.2020г. на Окръжен съд Велс в Република Австрия, в сила от същата дата, с което на осъдения е било наложено наказание за извършени престъпления, свързани с държане и разпространение на високорискови наркотични вещества в размер на 1825 дни лишаване от свобода, както и наказание от 180 дни лишаване от свобода за опит за причиняване на тежка телесна повреда, което да се изтърпи отделно. С решението е приета за изпълнение конкретно неизтърпяната до този момент част от наказание, изключващо търпяното наказание в Република Австрия. Претенцията в искането се основава на отсъствието му при разглеждане на делото, както и относно определена последователност на изтърпяване на наказанията по двете отделни деяния. Иска се възобновяване на наказателното производство. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно. Позовава се на допустимост на искането, съгласно съдебната практика – Решение 601122/01.07.2021г. по к.д.№ 346/2021г. на ВКС,3-то н.о. Прокурорът се позовава на информираност на осъденото лице и че то не е заявило, че иска да участва в производството. Според него осъденото лице е било наясно с провеждането на производството, имал надлежно призоваване, формирал е воля, надлежно представена пред съда, не е пожелал участие чрез видеоконференция, представляван е от адвокат и постановеното решение било в съответствие с желанието му за признаване и изпълнение на австрийското решение. Според прокурора търсенето на формален повод за отмяна на решение, което е в съответствие с желанието му, съставлявало недобросъвестно упражняване на права. Претендираната поредност на изтърпяването на двете отделни наказания било от компетенциите затворническата администрация и на прокуратурата, упражняваща надзор за законност върху изпълнението на наказанието. Осъденото лице се явява лично и се представлява от служебен защитник, назначен от касационния състав. Последният пледира наказанията, които са му наложени, да се изтърпяват по реда на §1 от ДР на ЗИНЗС, като условната присъда от 6 месеца, приведена в изпълнение , да се изтърпи първа по ред и това се укаже в решението. Последен, осъденият С. заявява, че е съгласен да изтърпява наказанията си по наложените в Република Австрия присъди, но според българското законодателство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество по отношение на възражението за участие в производството, се явява основателно. Претендираната част относно начина на изтърпяване на наложените наказания не е от компетентност на касационната инстанция в това производство. С основание прокурорът се е позовал на единичната съдебна практика относно допустимост на възобновяване на актове по този закон – за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, в сила от 01.01.2020г. Всъщност в § 6 от ПЗР на закона е достатъчно ясно указано, че този закон се прилага поради въвеждане изискванията на РР 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС от 27.11.2008г. и замества изброените там конвенции, включително тези за трансфер на осъдени лица и международно признаване на присъди, които са основа за приложението на чл.453 и сл. от НПК, що се отнася до гражданите на страните членки на ЕС. Съдебните актове, постановени в изпълнение на разпоредбите на тези конвенции, следват реализация на процедурата по глава 36 от НПК и съответно подлежат на извънредния съдебен контрол по възобновяване съобразно нормата на чл.419, вр.чл.341, ал.1 и чл.457, ал.2 от НПК. Постановените по реда на посочения по-горе закон съдебни актове имат идентично съдържание и последици, като законодателят ги е извел в отделен закон единствено и само с оглед членствените правоотношения и връзки на страните-членки на ЕС, без обаче да уреди всички последици от провежданите процедури, задоволявайки се само с нормата на §4 от закона за субсидиарното приложение на НПК при липсата на особени правила. Такова особено правило е именно извънредния способ за контрол на влезлите в сила съдебните актове по реда на глава 33-та от НПК-чл.419 и сл. от НПК Може да се заключи с положителност, че предвид пълната идентичност и значимост на въпросите, които се решават с този закон и в глава 36 от НПК, че решенията и по закона, и по кодекса следва да подлежат на възобновяване по идентичен начин. Следователно, направеното искане е процесуално допустимо на първо място. Предмет на разглеждане в настоящия процес е провеждането на производството по постановяване на съдебното решение. Отделно от своите очевидно непоправими недостатъци, като липсата на разбираем превод и приспособяване относно приложимия български закон- с посочване на точния текст на разпоредбите във връзка с притежаването и разпореждането с високорискови наркотични вещества, а също и по отношение на второто деяние-квалифицирано като опит за причиняване на тежка телесна повреда при очевидни разминавания на съставомерните последици на деянията по чл.128 и 129 от НК, няма съмнение, че процедурата по признаване и приемане за изпълнение на австрийския съдебен акт е протекла в отсъствието на осъденото лице. Законът не прецизира възможността за разглеждане на производството в отсъствие на лицето, а изисква само неговото редовно призоваване, макар законодателят да е бил наясно, че повечето случаи осъденото лице се намира в местата за лишаване от свобода на издаващата съдебното решение държава и възможността му за лично участие в процеса е силно ограничена или практически сведена до нула. Касационният състав не намери убедителни доказателства тази процедура, включително и чрез видеоконферентна връзка ( която пък възможност изобщо не е приложима, тъй като в това производство не се провеждат разпити по смисъла на чл.474 от НПК) да е изпълнена по един достоверен и процесуално доказуем/проверим начин. Не се установява осъденото лице да е надлежно уведомено за начина на участие в процеса и какви процесуални възможности има. Липсва надлежно писмено уведомяване на осъденото лице, като съдът е ползвал изявления на служебно назначен защитник, които и не са документирани в първо лице, а са отразени в протокола като пледоария, без да има такава по съществото на делото. За касационния състав е очевидно, че подсъдимият не е призован по надлежен начин, не е бил информиран за датата на провежданите заседания и за възможността да участва в тях, както и че не е бил защитаван по начин, който да охрани в достатъчна степен неговите права и законни интереси. Искането следва да бъде уважено, тъй като не е налице нито едно от изключенията в чл.423, изр.2-ро от НПК. При новото разглеждане на делото окръжната инстанция следва да има предвид всички неизяснени въпроси по приспособяването на присъдата, включително относно получаване на прецизен превод на съдебния акт на издаващата страна, за да може да бъде отговорено коректно и точно за това, каква е надлежната квалификация на деянието по българското наказателно законодателство и съответствие по размера на наказанието. Всички останали, спорни според осъденото лице, включително за поредността на изтърпяване на двете отделни наказания, въпроси следва да получат отговор от инстанцията по същество. Тъй като осъденото лице е задържано в изпълнение на съдебното решение, признаващо и приемащо за изпълнение чуждата присъда, след като наказателното производство, каквото е по същество производството по ЗПИИСАННЛСМВЛС и делото следва да се възобновят, то касационната инстанция е задължена да се произнесе по мярката за неотклонение. С оглед характера на присъдата, която следва да се приема за изпълнение, броя на деянията и трансграничния характер на дейността на осъденото лице, съдът намери, че приложимата мярка следва да бъде „Задържане под стража“. Водим от горното и на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК и по аргумент на 423 ал.4 от НПК, както и по чл.55, ал.4 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОТМЕНЯ решение № 51/04.03.2021г. по НЧД № 107/2021г. по описа на Варненски окръжен съд. ВЪЗОБНОВЯВА съдебното производство по НЧД № 107/2021г. по описа на Варненски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание и от друг състав на съда. ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на С. И. С. с ЕГН [ЕГН], която подлежи на незабавно изпълнение в района на съдебната инстанция по същество. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.