5 Р Е Ш Е Н И Е № 66 София, 08.07. 2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1766/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. И. Ф. от [населено място] срещу въззивно решение № 464 от 15.12.2012 г. по в. гр. д. № 715/2012 г. на Окръжен съд - Благоевград в частта, с която след частична отмяна на решение № 169 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 500/2012 г. на Районен съд - Петрич касаторът е осъден на основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД да заплати на Д. С. М. сумата 4 635 лв. - даден паричен заем по договор за заем от м. април 2009 г., обезпечен със запис на заповед от 02.09.2009 г., ведно със законната лихва от 07.02.2011 г. до окончателното плащане, сумата 1 080 лв. - договорна лихва за периода м. април 2009 г. - м. декември 2009 г., и разноски по чл.78, ал.1 ГПК. В жалбата се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. К. моли за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете с присъждане на разноските. Ответницата по касация Д. С. М. от [населено място] оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор, поддържани в съдебно заседание от процесуалния й представител. С определение № 860 от 30.12.2013 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от Д. С. М. против Ф. И. Ф. иск за установяване съществуването на парично вземане, формирано като сбор от сумите 6 000 лв. - главница, и 1 080 лв. - договорни лихви. В исковата молба са изложени твърдения, че вземането произтича от запис на заповед, издаден от ответника на 02.09.2009 г.; Записът на заповед послужил като документ по чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника в производството по ч. гр. д. № 32/2010 г. на Районен съд - Гоце Делчев; Ответникът оспорил заповедта за изпълнение с възражение по чл.414 ГПК, което породило за ищцата правен интерес да предяви иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, за да установи вземането си по записа на заповед. В хода на делото ищцата е поискала да се допусне промяна във вида на иска от установителен в осъдителен и е представила нова искова молба, в която е формулирала петитум за осъждане на ответника да й заплати сумите 6 000 лв. - главница, дадена като паричен заем, който не е върнат на падежа, и 1 080 лв. - уговорена лихва върху заетата сума, ведно със законни лихви и разноски. С разпореждане от 20.03.2012 г. исковата молба е оставена без движение с указания до ищцата да посочи основанието, от което произтича спорното вземане /запис на заповед или договор за заем/, и причините, поради които при наличие на издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК предявява осъдителен иск за вземането си към ответника. Във връзка с указанията ищцата е депозирала искова молба с осъдителен петитум, в обстоятелствената част на която е навела твърдения, че със записа на заповед от 02.09.2009 г., въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, ответникът се задължил да й върне сумата 6 000 лв., предоставена му като паричен заем през м. април 2009 г., и да й заплати 2 % лихва върху заетата сума, възлизаща за периода м. април - м. декември 2009 г. на 1 080 лв. Преминаването към осъдителен иск е аргументирано с постановеното от Благоевградски окръжен съд определение № 1153/23.06.2010 г. по ч. гр. д. № 260/2010 г., с което по повод частна жалба на ответника по чл.419 ГПК е обезсилена заповедта по чл.417 ГПК и е отменено инкорпорираното в нея разпореждане за незабавно изпълнение на задължението по записа на заповед от 02.09.2009 г. Първоинстанционният съд, след като е преценил предприетото изменение на иска за допустимо, е приел, че е сезиран валидно с осъдителни искове по чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, основани на договор за паричен заем, които е отхвърлил с решението си като неоснователни. С обжалваната част от въззивното решение Окръжен съд - Благоевград е отменил частично решението на първата инстанция и е уважил иска с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД до размер на сумата 4 635 лв., а иска по чл.240, ал.2 ЗЗД - за пълния претендиран размер от 1 080 лв. Въззивният съд е приел, че от свидетелските показания по делото и от признанията на страните е установено възникването на правоотношение по договор за паричен заем, обезпечен със записа на заповед от 02.09.2009 г., с който ищцата е предоставила в заем на ответника сумата 6 000 лв. срещу задължение за връщане, заедно с 2 % лихва. Като е съобразил признанието на ищцата за частично погасяване на задължението за връщане на получения заем, съдът е направил извод, че ответникът дължи непогасения остатък от заема в размер на 4 635 лв. и договорна лихва за периода м. април - м. декември 2009 г. в размер на 1 080 лв. Въззивното решение е недопустимо в обжалваната част. Предметът на правния спор се определя от ищеца с исковата молба, чрез обстоятелствената част и петитума на която се индивидуализират спорното материално право и вида на търсената съдебна защита. Последваща промяна в предмета на спора е допустима при спазване на предвидените в чл.214 ГПК правила за изменение на иска. Изменението може да засяга основанието на иска или самото искане за защита или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно, но не и да води едновременно до промяна на основанието и на петитума на първоначално предявения иск. Едновременната промяна на основанието и на петитума представлява по същността си предявяване на нов иск и е недопустима, тъй като има за последица цялостна промяна на спорния предмет на делото, въведен с исковата молба. С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищцата Д. М. е предявила иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на парично вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК - запис на заповед. Производството по чл.422, ал.1 ГПК съставлява продължение на развилото се пред Районен съд - Гоце Делчев заповедно производство по ч. гр. д. № 32/2010 г., а предявяването на установителния иск е законова последица от подаденото в срока по чл.414 ГПК възражение на длъжника Ф. Ф., с което е оспорена дължимостта на отразеното в заповедта за изпълнение парично вземане. Предметът на спора е очертан с обстоятелствената част на исковата молба, в която е посочено, че вземането произтича от представения в заповедното производство запис на заповед, и в съответствие с разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК е формулиран петитум за установяване съществуването на така индивидуализираното вземане. В хода на производството по чл.422, ал.1 ГПК ищцата е въвела ново основание на иска като е посочила, че вземането й произтича от сключен с ответника договор за заем, обезпечен със записа на заповед, и вместо установяване на вземането, е поискала от съда да осъди ответника да й върне /заплати/ дадената в заем сума, заедно с уговорената в договора лихва. В противоречие със забраната на чл.214 ГПК за едновременна промяна на основанието и на петитума първоинстанционният съд е допуснал изменение на предявения при предпоставките на чл.422, ал.1 ГПК специален установителен иск и с решението се е произнесъл по ненадлежно предявени по реда на чл.214 ГПК осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Вместо да констатира, че в резултат на недопустимо изменение на специалния установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е разгледал недопустимо предявени в хода на процеса осъдителни искове, въззивният съд е разгледал спора по същество и е постановил осъдително решение, което е недопустимо, съгласно чл.270, ал.3, изр.3 ГПК. Недопустимостта на въззивното решение в обжалваната осъдителна част произтича и от обстоятелството, че с него е постановено осъждане на ответника да заплати на ищцата парични суми, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. При действието на чл.290 ГПК е формирана задължителна практика на ВКС, отричаща допустимостта на осъдителен иск за парично вземане, за което е проведено успешно заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена по надлежния процесуален ред на чл.415, ал.2 ГПК или по искане на заявителя - кредитор. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения - напр. решение № 30/25.04.2013 г. по т. д. № 245/2012 г. на ІІ т. о., решение № 78/06.06.2012 г. по т. д. № 511/2011 г. на ІІ т. о., решение № 89/02.06.2011 г. на ІІ т. о., решение № 152/15.11.2012 г. на ІІ т. о., решение № 168/01.10.2013 г. по т. д. № 1332/2013 г. и др., е прието, че осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл.410/чл.417 ГПК, е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение защитата на вземането е възможна единствено чрез уредения в чл.422, ал.1 ГПК специален установителен иск; Отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта по чл.417 ГПК, не води до отпадане на правния интерес от водене на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, доколкото не засяга самата заповед за изпълнение, която не подлежи на обжалване извън частта за разноските. По делото няма данни издадената в полза на ищцата заповед за изпълнение да е обезсилена по нейно искане или при предпоставките на чл.415, ал.2 ГПК, с оглед на което предявените по реда на чл.214 ГПК осъдителни искове за вземането, предмет на заповедта, са недопустими. Поради отсъствие на предвидена в закона възможност за обжалване на заповедта за изпълнение извън частта за разноските непрецизният диспозитив на определението по ч. гр. д. № 260/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което по повод частна жалба по чл.419 ГПК е постановено и обезсилване на заповедта за изпълнение, не рефлектира върху съществуването на заповедта и не води до отпадане на правния интерес от провеждане на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск, нито поражда правен интерес от водене на осъдителен иск /искове/ относно заявеното в заповедното производство парично вземане. Разглеждайки осъдителни искове при наличие на заповед за изпълнение, която не е обезсилена по надлежния процесуален ред, инстанциите по същество са постановили недопустими решения, които подлежат на обезсилване с последиците по чл.270, ал.3, изр.3 ГПК. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо в обжалваната с касационната жалба част и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.3 ГПК делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от Д. С. М. против Ф. И. Федошев иск за установяване съществуването на парично вземане за сумите 4 635 лв. и 1 080 лв., предмет на издадената в производството по ч. гр. д. № 32/2010 г. на Районен съд - [населено място] заповед за изпълнение. Въззивното решение следва да се обезсили и в частта относно присъдените на ищцата разноски по чл.78, ал.1 ГПК, като отговорността за разноски и за настоящото производство следва да се разреши при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода на спора - чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 464 от 15.12.2012 г. по в. гр. д. № 715/2012 г. на Окръжен съд - Благоевград в частта, с която след частична отмяна на решение № 169 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 500/2012 г. на Районен съд - Петрич е осъден Ф. И. Ф. да заплати на Д. С. М., на основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, сумите 4 635 лв. и 1 080 лв., ведно със законни лихви и разноски по чл.78, ал.1 ГПК. ВРЪЩА делото на Районен съд - Петрич за ново разглеждане на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от Д. С. М. против Ф. И. Ф. иск за установяване съществуването на парично вземане за сумите 4 635 лв. /част от сумата 6 000 лв./ и 1 080 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК /запис на заповед от 02.09.2009 г./ в производството по ч. гр. д. № 32/2010 г. на Районен съд - Петрич. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :