10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 240
[населено място], 29.03.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на единадесети декември,през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Ангел Йорданов и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1102/2017 год., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В., А. К. и И. Г. против решение № 48 по т.д.№ 80/2016 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 496 по т.д.№ 497/2014 год. на Окръжен съд-Бургас.С потвърденото решение, поправено в производства по чл.247 ГПК с решение № 36/04.02.2016 г. и с решение № 276/26.09.2016 г.,касаторите К. В., А. К. и И. Г. са осъдени да заплатят на ищеца [фирма], при условията на солидарна отговорност, сумата от 315 044,93 шв.франка – дължима главница, 39 181,12 шв. франка - дължима договорна лихва за периода 21.12.2012 г. – 13.10.2014 г. и 472,02 шв.франка – застрахователни вноски за периода 24.02.2014 г.- 13.10.2014 г. , на основание договор за банков кредит – продукт „ Бизнес помещения” ,сключен на 23.05.2008 г., приложение към същия от 27.06.2008 г. и три броя анекси - от 13.01.2011 г., 28.03.2011г. и 08.10.2012 година.Касаторите оспорват правилността на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Изразяват несъгласие с приетата за установена тяхна материалноправна легитимация на солидарни съдлъжници с кредитополучателя [фирма] / за който първоинстанционното осъдително решение е влязло в сила /, въз основа на встъпване в дълга на дружеството , съгласно анекс № 1/13.01.2011 год., сключен от [фирма] , в качеството на кредитор, легитимиращ се като такъв на основание предходен „договор за цесия„ с цедент ищеца / с предходно наименование [фирма] /. Оспорват извода за действителността на договора за цесия от 05.09.2008 год., на основание която нищожност противопоставят и довода за нищожност на последващите анекси към договора за кредит, като сключени от цесионера и ответниците – касатори.От факта, че банката не е уведомила длъжниците за прехвърлянето, никога не е отписала счетоводно задълженията по кредита, нито същите са заведени счетоводно при цесионера, както и продължила да подава информация в Централния кредитен регистър при БНБ, за състоянието на кредита, според касаторите е очевидно,че и след „цесията„ банката е продължила да се счита кредитор,вкл. получавайки погашенията по кредита. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила, според касаторите, е непроизнасянето на въззивния съд / а и на първоинстанционния, от значение, предвид извършеното от въззивния препращане, съгласно чл.272 ГПК / по довода им за недействителност на договорите за цесия, като противоречащи на Закона за кредитните институции / чл.2 ал.4 / и Регламент № 575/2013 год., доколкото сключването им не попада в обхвата на присъщата по занятие дейност на банката - чл.1 и чл.2 ЗКИ , нито е било необходимо за осъществяване на дейността й, вкл. с оглед събиране на вземания. В евентуалност касаторите считат, че дори да би се приел за действителен договора за цесия, то банката е цедирала единствено вземанията си, не и права по същия и конкретно – правото за предоговаряне условията на кредита.В евентуалност спрямо този довод е и довода, че липсва редовно предявяване на предсрочната изискуемост на кредита, тъй като и ако би се зачела цесията за действителна , уведомленията за това следва да изхождат от цесионера [фирма], а не от банката – ищец,какъвто е случая и предвид факта, че уведомленията предхождат последващата цесия на вземанията – от [фирма] на [фирма]. Касаторите се позовават и на непроизнасяне по довода им за нищожност на отделни клаузи от анексите към договора за кредит – чл. 2 и чл.4 ал.2 б.”в” от Анекс № 2 и чл.2 ал.1 от анекс № 3, договорени в противоречие с чл.10 ал.3 ЗЗД, забраняващ анатоцизма. По начало намират напълно неясен начина на капитализиране на суми към главницата – кои пера от задълженията на кредитополучателя са преминали към главницата.Липсата на яснота във волеизявленията касаторите са приравнили на липса на съгласие за сключването на спорните клаузи, предпоставящо тяхната нищожност.Оспорват обосноваността на извода на съда за доказано отпускане и усвояване на кредита във валута, като некореспондиращ с доказателствата по делото и основан единствено на твърденията на ищеца, както и на съдържанието на ипотечен акт в обезпечаване на дълга. Оспорват обосноваността на извода за установения размер на дълга, въпреки неангажирани от ищеца доказателства за установяване на редовността на счетоводните му книги , предвид оспорването й от ответниците, както и при липса на доказателства за методологията на формиране размера на дължимата възнаградителна лихва / базов лихвен процент за малки фирми – чл.6 ал.2 от договора / . По начало се оспорва извода за настъпила към момента на предявяването й предсрочна изискуемост на кредита, предвид последно установено плащане на 19.02.2013 година от кредитополучателя [фирма]. Противопоставят възражение за несъобразяване реда за погасяване на повече от едно задължения, съгласно чл.76 ал.1 ЗЗД.Оспорва се и правилността на извода на съда, че ответниците – физически лица нямат качеството на потребител, по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, следователно не могат да се позовават на нищожност на договорни клаузи, в противоречие с чл.143 т.3 и т.10 от ЗЗП. Като такива са посочени от ответниците клаузите на чл. 26 от договора за банков кредит / относно предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост / , чл.4 ал.2 от договора,т.5 от анекс № 1 и т.3 и т.8 от анекс № 3 / досежно олихвяването на главницата въз основа на базов лихвен процент за малки фирми / БЛПМФ / за швейцарски франк , без посочването на обективни критерии за определяне размера на този БЛП /, чл.22 от договора за банков кредит / досежно правото на банката по всяко време едностранно да променя дължими такси и комисионни по договора за банков кредит / и чл.6 ал.2 от договора / относно предвидената такса при предсрочно погасяване на кредита /.
Ответната страна – [фирма] - оспорва касационната жалба,считайки правилни мотивите на въззивното решение, акцентирайки на обстоятелството, че едно и също лице е представлявало ищеца и цесионера [фирма] - към момента на сключване на първия от анексите към договора за банков кредит, с който в дълга на [фирма] към ищеца са встъпили ответниците - физически лица.От значение, според страната, е и факта,че ответниците – солидарни длъжници са се задължили по запис на заповед в полза на банката , а анекси № 2 и № 3 са сключени от лица, представляващи и цесионера, които последващо, като представляващи банката се сочат податели на уведомленията за упражняване правото й да обяви кредита за предсрочно изискуем. Според ответната страна участието на солидарните длъжници в сключването на анексите с [фирма] само по себе си потвърждава уведомяването им за цесията, а и последното би било от значение в случай на погрешно плащане на различно от кредитора лице, каквото в случая не би могло да възникне и не е възникнало, след като солидарните длъжници са договаряли с едни и същи лица / търговски пълномощници /, в офиса на банката и погасявали задълженията към последната. Излагат се съображения за непротиворечие на договора за кредит и анексите към същия с разпоредби на ЗКИ, както и неотносимост на нормата на чл.10 ал.3 ЗЗД към правоотношението по банков кредит, в качеството му на абсолютна търговска сделка. Оспорва се качеството на ответниците като „ потребители „ по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП.
С определение № 411/30.06.2017 г. , касационното обжалване е допуснато, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по правния въпрос: Приложим ли е Закона за защита на потребителите по отношение на физическите лица, встъпили в задължение на търговско дружество? Договорът за встъпване в дълга на търговско дружество от страна на физически лица, съставлява ли сам по себе си част от търговската им и професионална дейност, по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП – има ли самостоятелен характер или следва режима на задължението, в което се встъпва,за да би било изключено приложението на ЗЗП?
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, въз основа доводите и възраженията на страните и съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК,за да се произнесе съобрази следното :
[фирма] е предявила субективно и обективно съединени искове срещу [фирма]- кредитополучател, К. В., И. Г. и А. К. , в качеството им на солидарни съдлъжници , за осъждане същите да й заплатят дължими, на основание договор за кредит и анекси към същия и предвид обявяването му за предсрочно изискуем, главница, възнаградителни лихви и застрахователни вноски,в общ размер от 573 709,94 швейцарски франка / съответно посочени по пера по-горе /.След сключването на договора за кредит, вземанията към ответниците са прехвърлени с договор за цесия от 05.09.2008 год. , в полза на цесионера [фирма], който ,с последващи три анекса , е предоговарял условията на договора за кредит, като с първия от тях - № 1 от 13.01.2011 год. е договорено встъпване като съдлъжници на ответниците - физически лица.С последващ договор за цесия от 17.06.2014 год., [фирма] е прехвърлило обратно вземанията си към [фирма] и съдлъжниците – физически лица, на [фирма] / с предходно наименование [фирма] /.Установено е по делото, че разплащания в полза на цесионера [фирма] не са извършвани, нито счетоводно цедираното вземане е отписано от цедента, респ. е заведено от цесионера.Уведомяване за първата цесия не се твърди и доказва, а уведомяването за втората цесия е извършено от [фирма], вместо от цедента [фирма].Предявяването на кредита за предсрочно изискуем е извършено от [фирма] , преди сключването на цесията от 17.06.2014 г., с която [фирма] е прехвърлило вземанията си към ответниците в полза на [фирма].
Ответниците са оспорвали отпускането и усвояването на кредита в претендираната валута, респ. твърдят евентуална дължимост в лева. Противопоставят и възражения за нищожност на договорите за цесия, поради сключването им в противоречие с чл.2 ал.4 от ЗКИ, тъй като не се касае за сделки в обхвата на осъществяваната по занятие от банката дейност / чл.1 и чл.2 ЗКИ /, нито за необходими такива, с оглед дейността й по занятие, вкл. по събиране на вземания. С оглед нищожността на договора за цесия от 05.09.2008 год. , както и предвид неуведомяване на длъжника от цедента, с оглед което и на същия е непротивопоставима цесията,ответниците обосновават довод за нищожност на сключените последващо анекси, а оттук и недействителност на клаузата за встъпване в правоотношението по договора за кредит от ответниците - физически лица.Последното се твърди и съобразно предмета на цесията – прехвърляне на вземане,не и на право за преуреждане на правоотношението по договора за кредит, каквото е извършено с анексите. Ответниците се позовават и на нищожност на клаузи на договора за кредит и анексите, вкл. досежно договореното изменение на дължимата възнаградителна лихва / чл.4 ал.2 от договора / , предвид липсата на обективни критерии и методология по нейното определяне, в противоречие с чл.58 ал.1 т.1 ЗКИ.Оспорват дължимия размер и с оглед приложението на чл.76 ал.1 ЗЗД, както и с оглед необявена надлежно предсрочна изискуемост на кредита– от [фирма], преди сключването на договора за цесия от 17.06.2014 год., към който момент легитимиран кредитор се явява [фирма]. Ответниците – физически лица оспорват действителността на клаузи от договора за кредит и анексите, като неравноправни, по смисъла на чл.143 т.3 и т.10 от Закона за защита на потребителите.
Въззивният съд,вкл.с препращане към мотивите на първоинстанционния, на основание чл.272 ГПК, е потвърдил решението му за уважаване на исковете, като на практика е ирелевирал последиците на сключените договори за цесия, приемайки че независимо от същите длъжникът е продължил да погасява задълженията си, но съобразно променените с анексите,сключвани от цесионера, условия, с които изрично са се съгласили и солидарните съдлъжници. Решаващо значение е придал на факта,че анексите са подписани с търговски пълномощници, имащи това качество както по отношение на ищеца, така и по отношение на [фирма].Доколкото и уведомлението за упражняване правото за обявяване кредита за предсрочно изискуем изхожда от такъв общ търговски пълномощник, съдът е счел, че „ законовата защита, целяна с уведомяването за извършената цесия да не се изпълни на грешния кредитор,е безпредметна„. Така съдът е изложил мотив, относим към значението на уведомяването за извършена цесия, но като съображение срещу довод за непредявена предсрочна изискуемост.Абсолютно значение съдът е придал на изразеното от ответниците съгласие за сключване на анексите, независимо от насрещната по същите страна. Приел е,че неуведомяването за цесията от 05.09.2008 год. предпоставя дължимост към първоначалния кредитор – банката, с оглед което и правилно е осчетоводявано при нея, а не при цесионера. В тази връзка, обаче, мотиви за обвързването на ответниците с клаузите на последващо сключените от цесионера анекси към договора за кредит , извън наличието на изразено от тях съгласие,няма.С неотписването на задълженията на ответниците от банката – ищец е обоснована неоснователност на възражението за нищожност на договора за цесия, като сключен в противоречие със Закона за кредитните институции. За сключването на кредита във валута съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и на отразеното в нотариалния акт по обезпечаване на кредита с ипотека. Последващото превалутиране в лева е прието за осъществено по желание на кредитополучателя. Възражението за неравноправни, по смисъла на чл.143 т.3 и т.10 от ЗЗП , клаузи в договора за кредит и анексите,е отхвърлено с довода, че ответниците – физически лица нямат качеството „потребител„ по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед препращането по чл.272 ГПК, очевидно въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния, че от значение за този извод е обстоятелството,че сключеният договор за кредит е в обслужване търговската дейност на кредитополучателя [фирма]. Доколкото въззивният съд е препратил по чл.272 ГПК изцяло, то очевидно същият споделя и следните мотиви на първоинстанционното решение : 1/ Клаузите на договора и анексите не са нищожни, вкл. поради противоречие със ЗКИ, тъй като с тях не се създават права и задължения противоречащи на вложения от законодателя смисъл и преследваната с нормативния акт цел в определена сфера на обществения живот,като за да би била налице такава нищожност е необходимо съзнание у всяка от страните, че сключва договор, който би довел до забранени от закона последици; 2/ След като страните са се съгласили с договорните клаузи и не се установява недобросъвестност на някоя от тях, не е налице нищожност / аналогични мотиви и по довода за нищожност на чл.4 ал.2 от договора за кредит , досежно определяемост на базовия лихвен процент, както и по довода за нищожност на клаузи от анексите към договора за кредит /. Досежно нищожността на договора за цесия съдът се е обосновал с липсата на изрична забрана за прехвърляне на права от банка в полза на небанкова институция.Приел е, че няма пречка цесионерът да извърши предоговаряне условията на дължимост на сумите.Уведомяването за цесията от 17.06.2014 год. съдът е приел, че е извършено с исковата молба, а мотиви относно наличието на предпоставки за предсрочна изискуемост липсват както в първоинстанционното,така и във въззивното решения.
По правния въпрос:
Междувременно , отговор на формулирания правен въпрос е даден с решение № 38/23.06.2017 г. по т.д.№ 2754/ 2015 г. на І т.о. на ВКС, в следния смисъл: „Физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващо кредит, по който кредитополучателят е търговец, може да има качество на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка, съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото, с оглед установяване качеството „потребител „.Обезпечаването на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник , не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални/ функционални връзки с посоченото дружество , като например неговото управление или мажоритарно участие в същото „.
Този отговор настоящият състав напълно споделя по съображенията, изложени в подкрепа на обосноваването му в решение № 38 по т.д.№ 2754/2015 г. на І т.о. на ВКС, които не счита за необходимо да възпроизвежда, тъй като в настоящият случай отговорът на правния въпрос се явява ирелевантен за разрешаването на спора, по съображения , изложени по-долу.
Видно е,че с оглед отговора на правния въпрос качество „ потребител „ безспорно не се установява единствено за ответника Красен В. – съдружник и управител в [фирма].По отношение останалите ответници,решението по исковете срещу които е предмет на касационното производство,липсват събрани данни, изключващи качеството им на „потребители„,респ. установяващи същото, като съдилищата не са указвали в чия доказателствена тежест е установяване на обстоятелството, с цел позоваване на неравноправност на договорни клаузи , по смисъла на ЗЗП и не са събирани доказателства в тази насока.Това процесуално поведение ,обаче, в случая е ирелевантно, тъй като сключеният договор за цесия, по силата на който [фирма] е прехвърлила в полза на цесионера [фирма] вземанията си по договора за кредит с кредитополучателя [фирма] се явява нищожен, като симулативен / абсолютна симулация /, на основание чл.26 ал.2 пр. пето ЗЗД. Макар да не са назовали порока на договора в тази конкретна хипотеза, касаторите изрично се позовават на обстоятелствата, обосноваващи симулативност, а дори да не биха посочили същите с изричен касационен довод, тъй като за нищожността съдът следи служебно, настоящият състав би следвало да я прогласи, при обективната й изводимост от установените факти.Абсолютната симулативност на договора за цесия настоящият състав извежда от следните кумулативно установени факти: 1/ ищецът е продължил да води счетоводно задълженията по договора за кредит ,вкл. да подава информация за същия, в качеството си на кредитор, към Централния кредитен регистър при БНБ ; 2/ цесионерът не е завеждал счетоводно прехвърлените му - по същество бъдещи – вземания, съобразно последващото им цесията падежиране /; 3/ ищецът е продължил да получава погашенията по кредита, като съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Г. Г. / второ депозирано по първоинстанционното дело заключение / не установява получените суми да са последващо прехвърляни в полза на цесионера [фирма], съгласно чл.31 ал.2 от договора за банков кредит дължимо на датата на падежа на отделните погасителни вноски; 4/ С оглед прехвърлянето на вземанията, като обезпечени с договор за ипотека с ипотекарен длъжник [фирма], цесионерът е следвало, но не е открил счетоводна сметка № 498 „Други дебитори„ – аналитична партида на [фирма],по която да осчетоводява бъдещи постъпления от реализация на ипотекираните активи на длъжника – кредитополучател / посочено като изискване от съдебно-икономическата експертиза /; 5/ не се установява и вписване, съобразно чл.17 ал.1 б.”а” от ПВ вр. с чл.171 ЗЗД,доколкото се цедира вземане, обезпечено с ипотека; 6/ самият ищец се позовава на издадена от солидарните съдлъжници, в полза на [фирма], а не в полза на [фирма], запис на заповед, в обезпечаване на вземанията; 7/ ищецът е упражнил правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, независимо че към същия този момент формално, с оглед коментирания договор за цесия,не се явява кредитор, тъй като „обратната цесия„ следва обявяването на предсрочната изискуемост; 8/ самата „обратна цесия„ е доказателство за симулативността, доколкото потвърждава липсата на воля на страните за окончателно обвързване с правните последици на цедирането, а липсва самостоятелно обосновано основание за цедирането, отпадането на което да обяснява обратното цедиране.
Всички преждепосочени обстоятелства са достатъчно доказателство за липса на намерение у всяка от страните по договора за цесия, за обвързване с правните му последици, респ. за сключването му като привиден, като причините за това са ирелевантни за настоящия спор. Предвид нищожността на договора за цесия, вземане на [фирма] спрямо кредитополучателя [фирма] не е възниквало, дори да би било налице редовно уведомяване за цесията от страна на цедента, поради което и встъпването на физическите лица като солидарни длъжници в дълг на [фирма] към [фирма] , в качеството на сделка, е такава с невъзможен предмет, респ. е нищожно, по смисъла на чл.26 ал.2 пр. пето ЗЗД. Тази нищожност от своя страна изключва материалноправната отговорност на физическите лица К. В., И. Г. и А. К. спрямо кредитор [фирма], както и такава отговорност на дружеството – кредитополучател [фирма],което, предвид извършената симулативна цесия, е продължило да дължи на [фирма], съобразно сключените по договора за кредит с банката условия. Тази отговорност,обаче, не е предмет на касационното обжалване. С „обратната„ цесия [фирма] е прехвърлило на ищеца вземания, каквито не притежава към физическите лица – касатори, поради което исковете срещу същите следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Ирелевантно е обстоятелството, че както към момента на сключването на анекс № 1, така и към момента на обявяването на предсрочната изискуемост , ищецът и [фирма] са представлявани от едни и същи лица – търговски пълномощници.Касае се за различни правни субекти, като от факта на идентичното представителство не може да се изведе симулативност във волята на солидарно встъпващите длъжници / встъпили в дълга на [фирма] спрямо [фирма] именно предвид формално съществуващия договор за цесия, обективиращ това дружество като кредитор на [фирма] /, в смисъл на симулативно задължаване към [фирма], наместо действително задължаване спрямо [фирма] , по силата на необходима, за наличието на персонална симулация, насрещна съвпадаща воля за такава симулативност между същите и [фирма] , в качеството му на различен от банката правен субект. Никоя от страните по анексите и никоя от страните по делото не твърди такава насрещна съвпадаща воля.
С оглед преждеизложените съображения, не се налага коментар на останалите касационни доводи / в преобладаващата си част заявени изрично като евентуални /, за неправилност на въззивното решение. Същото се явява постановено в противоречие с материалния закон – чл.26 ал.2 пр.пето ЗЗД, досежно обоснованата материално-правна легитимация на ответниците,като солидарни с [фирма] длъжници спрямо [фирма].
Предвид изхода на делото и частичното освобождаване на касаторите от заплащане на държавни такси за касационното обжалване, в тежест на [фирма] следва да се присъди заплащане на държавна такса по сметка на ВКС, в размер на 10 292,22 лева, както и възмездяване на касаторите – ответници, за понесените в настоящото производство разноски, в размер на 410 лева за всеки от тях – частично заплатена държавна такса. Договорено и заплатено възнаграждение в полза на процесуалния представител – адв. Н. К. – не се установява по делото.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл.293 ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 48 по т.д.№ 80/2016 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 496 по т.д.№ 497/2014 год. на Окръжен съд Бургас , поправено в производства по чл.247 ГПК с решение № 36/04.02.2016 г. и с решение № 276/26.09.2016 г.и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] обективно кумулативно съединени искове, за осъждане ответниците К. Д. В., И. В. Г. и А. Б. К. , при условията на солидарна отговорност, да заплатят на [фирма] сумата от 315 044,93 шв.франка – дължима главница, 39 181,12 шв. франка - дължима договорна лихва , за периода 21.12.2012 г. – 13.10.2014 г. и 472,02 шв.франка – застрахователни вноски, за периода 24.02.2014 г.- 13.10.2014 г., на основание договор за банков кредит – продукт „ Бизнес помещения „ , сключен на 23.05.2008 г., приложение към същия от 27.06.2008 г. и три броя анекси - от 13.01.2011 г., 28.03.2011г. и 08.10.2012 година, като неоснователни.
ОСЪЖДА [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса, дължима за касационното производство, в размер на 10 292,22 лева.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати, на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, на всеки от касаторите Красен В., И. Г. и А. К. , сума в размер от 410 лева , понесени от всеки от тях разноски от заплатена държавна такса за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|