Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60287

Гр. София, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 8.12.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря Валентина Илиева,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №973/21 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.295, вр. с чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на Г. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд София/АС/ по гр.д. №409/20 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по процесуалния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения и доводи на страните, длъжен ли е да изследва кои са правнорелевантните за спора факти и необходимо ли е да обоснове подробно доказателствените и правните си изводи?, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС - р. по гр.д. №2623/13 г. на четвърто г.о., р. по т.д. №823/10 на второ т.о., р. по гр.д. №862810 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1321/09 г. на четвърто г.о. и др.

В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, иска се отмяната му и постановяване на ново решение за отхвърляне на иска.

Ответникът по жалба Б. М. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в отговора на жалбата, в съдебно заседание и в писмена защита съображения.

ВКС като разгледа жалбата, намира следното:

По въпросите, по които е допуснато обжалването:

В цитираните при допускане на обжалването решения на ВКС е посочено, че въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, но не като контролно-отменителна инстанция, а в качеството си на такава по съществото на спора, т. е. - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи / р. по гр.д. №2623/13 г. на четвърто г.о./. Съдът определя фактите, от които произтичат претендираните права и възражения на страните, въз основа на твърденията на насрещните страни и правната квалификация на всички права, претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на ответника съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК, и на отговорите на въпросите и указанията по чл. 145, ал. 1 и 2 ГПК. При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът обсъжда също и изявленията на страните, с които се отстраняват нередовности на исковата молба или тя се пояснява и допълва, както и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, а също и доводите на страните, които имат значение за решението по делото / р. по гр.д. №1321/09 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №862/11 г. на четвърто г.о./. Нормите на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК задължават въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. Изложеното дава основание да се приеме, че и при действието на ГПК от 2007 г. наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение /р. по т.д. №823/10 г. на второ т.о./. Приетото в цитираните решения на съдебни състави на ВКС е обобщено в задължителната практика на ВКС - ТР №1/9.12.13 г.

По оплакванията в касационната жалба:

С въззивното решение е уважен предявеният от Б. М. срещу касатора иск по чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД за сумата от 61 000 лв., присъдени на ищеца с първоначалното и допълнително решение на първоинстанционния съд. Въззивният съд след обсъждане на доказателствата по делото и становищата и доводите на страните е приел, че в полза на ищеца е възникнало правото да развали сключения между страните на 15.06.10 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот и той го е упражнил с подписан от страните анекс от 21.11.13 г. и с едностранно изявление за отказ от договора от 7.12.14 г. г. След като договорът е развален, платените по него и претендирани за връщане с иска суми са дадени на отпаднало основание и следва да се присъдят на ищеца на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

По допустимостта на въззивното решение:

Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявен иск и евентуално – по неуточнена искова молба. В първоначалната искова молба ищецът М. е посочил, че претендираната по делото сума е за извършени преводи по сметката на ответника като физическо лице; плащанията, свързани с предварителния договор, сключен с „Гама вест” ЕООД / търг. дружество, представлявано от ответника/ не са предмет на исковата молба. Според ищеца липсва валидно правоотношение с ответника като физическо лице и респ. правно основание за получаване от него на преведените суми. В уточнението на исковата молба на л.64 от делото на СГС ищецът сочи, че сумите е превеждал по лични банкови сметки на ответника със съзнанието, че ги плаща във връзка с предварителния договор за покупка на жилище, сключен с „Гама вест” ЕООД. Сумите обаче реално са получени от ответника като физическо лице без правно основание и затова той дължи връщането им. В уточняваща молба на л.14 от гр.д. №409/20 г. ищецът отново е посочил, че претендира сумите, платени от него на физическото лице Г. Г./ ответника/, които не са плащания по сключения с търговско дружество предварителен договор, а са преведени по банковата сметка и дадени на ръка/ платени в брой/ на ответника при начална липса на основание. Въззивният съд е разгледал иска в очертаните с исковата молба и уточненията й, от една страна и с отговорите на ответника и въззивната му жалба, от друга предметни рамки. Осъдил е ответника да заплати на ищеца на осн. чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД претендираната с иска сума от 61 000 лв., формирана с изброените в исковата молба банкови преводи и плащане в брой, извършени от ищеца в полза на ответника като физическо лице. Неточната правна квалификация на иска – не по чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД, както е приел АС, а по чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД, както предлага ищецът - води до неправилност на въззивното решение, а не до недопустимостта му / в този смисъл е ТР №2/11 г. ОСГТК, р. по гр.д. №1209/13 г. на четвърто г.о. на ВКС и цитираната в него многобройна практика по чл.290 ГПК/.

ВКС в този състав, след обсъждане на релевантните за спора обстоятелства, изложени в исковата молба и уточненията й пред двете инстанции, възприема предложената от ищеца правна квалификация на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил дадената му сума. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало./ р. по гр.д. №1585/13 г. и р. по гр.д. №2656/16 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Неправилната правна квалификация, както бе посочено по-горе, е нарушение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на въззивното решение и за разрешаване на спора по същество с произнасяне по основателността на предявения иск – чл.295, ал.1 ГПК.

Ищецът е установил фактите, за които носи доказателствена тежест в случая – даването на посочените в исковата молба суми на ответника. Ответникът, чиято е тежестта да докаже основанието за плащането, не е установил наличие на договорни отношения между страните, като физически лица/ така както са дадени и получени процесните суми/. Посочените от страните и разгледани от въззивния съд отношения са по договори, сключени от други страни: предварителен договор от 15.06.10 г. между „Гама вест” ЕООД, представлявано от ответника, който е и едноличен собственик на капитала му, и ищеца Б. М. и анекси към него от 21.11.13 г и от 8.02.14 г.; анекс от 13.03.14 г. между „Фарма експорт” ЕООД, представлявано от ищеца, който е и едноличен собственик на капитала му, и ответника Г. Г..В съдебната практика и правната теория непротиворечиво се приема, че ЕООД и едноличният собственик на капитала му не следва да се отъждествяват, защото са различни правни субекти. Затова в случая следва да се разгледат отношенията между двете физически лица по повод посочените в исковата молба плащания, като се обсъдят твърденията и доводите им като на страни по делото. Плащанията са направени в периода 15.06.10 – 15.07.11 г. и затова не могат да се считат за такива по споразумението от 13.03.14 г., с което „Гама вест” ЕООД е прехвърлило правата и задълженията си по предварителния договор от 15.06.10 г. на Г. Г..

От заключението на в.л. С. М., л.126 от делото на СГС, се установява, че ответникът Г. е получил от ищеца М. парична сума в общ размер от 61 000 лв. Част от тази сума – 56 000 лв., е получена с банкови преводи, а сумата от 5 000 лв. е платена в брой на 3.02.11 г. В счетоводството на „Гама вест” ЕООД, като страна по предварителния договор от 15.06.10 г., е отразено единствено получаването на сумата 10 000 лв., като на 16.06.10 г. е съставена съответната счетоводна статия. Сумата е възстановена на ищеца на 13.12.10 г.. Останалите получени от ответника Г. като физическо лице суми не са отразени по дебита на счетоводни сметки 501 „Каса в лева”, 5031 и 5032 „Разплащателна сметка в лева”, не са заприходявани и не са декларирани като приход на „Гама вест” ЕООД. С писмената защита на пълномощника на ищеца пред СГС се претендира присъждането на сумата от 51 000 лв., като се отчита установеното от вещото лице и с приложеното към отговора на исковата молба преводно нареждане връщане на част от исковата сума. В същия размер претенцията се поддържа и пред въззивния съд в становището на ищеца на л.40 и писмените му бележки на л.57 и сл. от въззивно гр. дело №409/20 г. Или установеният размер на получената без основание от ответника като физическо лице и невърната на далия му я ищец като физическо лице сума е 51 000 лв. Тя следва да се присъди на ищеца на осн. чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД. Над този размер до пълния претендиран от 61 000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

При тези решаващи за спора изводи на касационната инстанция въззивното решение следва да се отмени изцяло като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, поради дадената погрешна квалификация на иска, и отчасти необосновано, защото не е отчетено установеното и признато от ищеца връщане на част от исковата сума. Вместо него следва да се постанови ново решение по същество на спора, за присъждане на сумата от 51 000 лв. на осн. чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД и отхвърляне на иска над този размер. На ищеца следва да се присъдят деловодни разноски за тази инстанция, съответно на уважената част от иска, в размер на 2340 лв., а на ответника – 625 лв., съобразно отхвърлената част на иска, като ВКС намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно с оглед вида и сложността на спора и продължителността на разглеждането му.

Поради изложеното и на осн. чл.293, ал.2 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №409/20 г. от 5.11.20 г. и вместо него постановява:

ОСЪЖДА Г. Н. Г. да върне на Б. С. М. на осн. чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД получената без правно основание сума от 51 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.06.15 г., като над този размер до пълния претендиран от 61 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Осъжда Г. Н. Г. да заплати на Б. С. М. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 2340 лв.

Осъжда Б. С. М. да заплати на Г. Н. Г. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 625 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: