Р Е Ш Е Н И Е № 580 Гр.София, 20 декември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора БУМБАЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2855/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 129/11.10.11 г.,постановено по В.Н.Д.253/11 г., АС-Варна /ВАС/ е потвърдил присъда № 46/26.05.11 г.,постановена от ОС-Варна /ВОС/ по Н.Д.647/11 г. С последната подсъдимият К. И. И. е бил признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.152, ал.3, т.2 и 5 вр. ал.1,т.2 НК и по чл.124,ал.3 вр.ал.1,пр.2 НК, като са му наложени съответно наказания лишаване от свобода за срок от петнадесет и девет години лишаване от свобода, за всяко от които е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Наложените наказания са групирани и е определено за изтърпяване в затвор при първоначален строг режим най-тежкото,а именно- петнадесет години лишаване от свобода. На основание чл.24 НК последното е увеличено с пет години и е отмерено общо наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години, търпимо при първоначален строг режим в затвор. Подсъдимият е осъден да заплати на конституираните като граждански ищци наследници на пострадалата обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 90 000 лв., като са отхвърлени исковете до пълния претендиран размер от по 100 000 лв. Срещу така постановеното решение на ВАС е постъпила касационна жалба лично от И., а и от назначения му пред долните инстанции служебен защитник. Релевират се нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се да се постанови решение,с което да бъде намалено определеното на касатора наказание. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият отказва да се явява, редовно призован, но предоставя писмена защита с поддържане на молбата си за намаляване на наложеното му наказание. За уважаване на същата с посочените в нея доводи настоява и назначеният пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела служебен защитник. Представителят на ВКП моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Същото е мнението и на повереника на частните обвинители и граждански ищци. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и изтъкнатите в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Първото възражение, което се прави пред настоящата инстанция, е свързано с третирано и от въззивния съд такова, по повод неполагане на дължими грижи от страна на лекарите след откарване на пострадалата от поведението на И. възрастна жена в болница. В тази връзка се претендира наличие на съществено съпричиняване, непризнаването на което се отчита от защитата като нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 НПК. Както са признали и съдилищата по фактите, обстоятелство, с което ВКС е напълно съгласен, без съмнение поведението на докторите е далеч от реализиране на професионална ангажираност към един пациент в тежко състояние. Същевременно обаче е установено по експертен път, че нанесените от страна на подсъдимия увреждания по жертвата са от такова естество, че не може да се даде категоричен отговор дали леталният изход би бил избегнат в случай на пълноценно проведено лечение и разпознаване на всички увреждания при тяхното правилно диагностициране. Хроничните заболявания на жената са благоприятствали настъпването на смъртта, но от една страна потърпевшата е била позната на И. и той е имал понятие за нейното неособено добро здравословно състояние. От друга- точно причинените от касатора телесни вреди стоят в основата на настъпилата смърт, подпомогнати от обсъжданите общ здравен статус на К. и неглижиране от страна на медиците на пълния набор от дължими към жената професионални грижи. В този смисъл не може да се говори за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Второто, по-сериозно възражение, се характеризира като оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК. Както е отразено в жалбата на служебния защитник на подсъдимия, последният е несретник по съдба, не е осъществявал престъпления против собствеността и близките му изтъкват, че той не е толкова лош човек. Освен това се настоява да бъде взето предвид обстоятелството, че И. е изразил готовност на признае фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, макар и делото пред първостепенния съд да не е протекло в процедура по чл.371,т.2 и сл. НПК /правилно, предвид характера на направените от касатора самопризнания по фактологията на вменената му престъпна дейност/. Не може да се отрече,че подсъдимият е с лека умствена изостаналост, дължаща се в голяма степен на социална занемареност. Той не е израсъл в здраво семейство, което да полага грижи за него и да формира ценностна система, изискваща се в едно съвременно, при това демократично общество. В рамките на последното посягането върху чуждата телесна неприкосновеност и осъществяване на насилнически полов акт с лице, което не изразява съгласие за това, са укорими криминални деятелности в изключителна степен, независимо от липсата на социална и морална стабилност у конкретния деец, за която не единствено той може да търпи упрек. Затова законосъобразно в крайна сметка, като се има предвид комплексът от обстоятелства по конкретиката на престъпната дейност, съдилищата по фактите са отмерили наказание по чл.152,ал.3 НК в максималния, визиран в санкционната част на материалната наказателно-правна норма, размер от 15 години лишаване от свобода и в почти максимален такъв,що се отнася до престъплението по чл.124, ал.3 НК. В насока на обмисляне на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и ВОС, и ВАС са взели подробно отношение, споделимо от настоящата инстанция и без нужда да бъде повтаряно. При приложение разпоредбата на чл.23,ал.1 НК е наложено по-тежкото от двете наказания-лишаване от свобода за срок от петнадесет години. ВКС обаче не споделя решаването на въпроса с приложението на чл.24 НК. Голяма част от аргументите, станали основа за приложение на този законов текст, са използвани като съпоставени несъставомерни субективни елементи при отмерване на наказанията за престъпленията по чл.152 и 124 НК. Всичко казано е вярно, но по мнение на настоящия съд целите на чл.36 НК не биха се постигнали с увеличаване на определеното общо най-тежко наказание с още пет години. Все пак петнадесет години лишаване от свобода е един продължителен срок за изолация на касатора от обществото, в границите на който той може да направи равносметка на стореното и да се превъзпита в дух на стриктно спазване на нормите, относими към чуждата телесна и полова неприкосновеност. Действително, осъжданията му преди това и изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода не са повлияли върху него по начин,че да го препятстват изцяло от по-нататъшна престъпна дейност. Но преценката на процесните деяния ги охарактеризира по-скоро като брутално импулсивни /вследствие и на личните психиатрични данни за И./ подпомогнати от употребата на немалко количество алкохол, отколкото като резултат на несъмнено изявен динамичен престъпен стереотип. Ето защо по същество жалбата следва да бъде уважена, като бъде изменено въззивното решение и бъде отменено приложението на чл.24 НК, определено от първостепенния съд. По този начин би се стигнало не до необосновано толериране на престъпното поведение на И.,а до прилагане на закона в аспект на най-точно отнасяне на една факултативна възможност към конкретния деец, при правилна индивидуализация на дължимото му наказание. Само в сферата на пълнотата на съдебното изследване, върховната съдебна инстанция по наказателни дела желае да отбележи забелязано от нея неблагополучие по съдебните актове на ВОС и ВАС, което обаче не води до необходимост от различно третиране на жалбоподателя. Видно от съдебния акт на първата инстанция, след налагане на наказание за всяко престъпление с определено наказание лишаване от свобода, съдът се е произнасял по начина на изтърпяването му, след това е наложил общо наказание и отново е оповестил начина на изтърпяване на лишаването от свобода. Присъдата в тази част е потвърдена от ВАС. Стореното не се схожда с процесуалния закон. Според разпоредбите на чл.305 вр.чл.301,ал.1,т.1,2,3, 5 и 6 НПК за първостепенния съд, респективно чл.317 вр.чл.339 вр.чл.305 вр.чл.301 НПК за второстепенния, едва след определяне на единно наказание, когато са налице предпоставките на чл.23-25 и 27 НК, се осмисля дали подсъдимият да се освободи от изтърпяване на наказанието и какъв да бъде срокът на условното осъждане; или какъв първоначален режим и тип затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва да се определи. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА решение № 129/11.10.11 г.,постановено от АС-Варна по В.Н.Д.253/11 г., както следва: ОТМЕНЯВА присъда № 46/26.05.11 г.,постановена от ОС-Варна по Н.Д.647/11 г. в частта по приложение разпоредбата на чл.24 НК и определяне на наказание от двадесет години лишаване от свобода,търпими при първоначален строг режим в затвор. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/