ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 663 София, 24.09.2012 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември, две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело№ 529/2012 година. Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Ю. Ф. К. от [населено място] е подал частна жалба против определението на Апелативен съд София, постановено на 26. 03. 2012 г. по ч. гр. д. № 727/2012 год.. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и актове на различни съдилища. Ответникът И. [фирма], [населено място] счита жалбата за неоснователна и поддържа становище да се потвърди оспорваното определение. Ответниците - издателства „Н" и „И." не са взели становище. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по иск на К. срещу три издателства - „Н" , „Б" и „И.", за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение в размер на 25 200 лв. за причинени неимуществени вреди от внушения и неверни данни - лъжи, съдържащи се в материали, публикувани във в. „У" и в. „В" - издавани от първия ответник, във в. „Б", издаван от втория ответник и във в. „Ж" и в. „Ш.", издавани от третото издателство. Софийският градски съд с разпореждане от 25. 11. 2011 г. по гр. д. №15 438/2011 г. е оставил исковата молба без движение като нередовна и указал на ищеца да извърши конкретни действия по уточняване на исковите претенции. С молба от 22. 12. 2011 г. ищецът е направил допълнителни разяснения по предявените искове и началната искова молба. С разпореждане от 29. 12. 2011 г. градският съд е върнал исковата молба поради неотстраняване на нередовностите, без да излага съображения относно молбата от 22. 12. 2011 г.. Срещу разпореждането за връщане на исковата молба е подадена частна жалба от К., за разглеждането на която е образувано ч. гр. д. № 727/ 2012 г. на Софийския апелативен съд. Същият съд с определение от 26. 3. 2012 г. е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба, като е приел, че ищецът е изпълнил само част от указанията на първоинстанционния съд - т. 1 и т. 2 от разпореждането от 25. 11. 2011 г. и не е изпълнил указанията по т. 3 до т. 7 вкл. от същото разпореждане, с което не е отстранил нередовността на исковата молба. Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на определението, преграждащо развитието на делото. Изводът на съда за нередовност на исковата мог:ба по чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е разрешаване на процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата -основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В приложените съдебни актове - определение по ч. гр. д. № 2350/2008 г. на ВКС, IV г. о., решение по гр. д. № 182/2002 г. на ВКС, IV г. о., решение по гр. д. № 178/1997 г., петчленен състав на ВКС, се съдържат изводи и са направени различни разрешения на въпросите за задължително разграничаване на солидарната от разделната отговорност на ответниците, за произхода на отговорността на ответниците относно процесиите публикации, за конкретизиране естеството на публикациите - измислени твърдения, лъжа или внушения. По същество, частната жалба е основателна. Изводите на съда за нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са необосновани. Предмет на спора по делото е обезщетение за неимуществени вреди от публикации във вестници. Съгласно чл. 52 ЗЗД това обезщетение се определя от съда по справедливост. Поради абстрактния характер на неимуществените вреди, обусловени от множество разностранни връзки и взаимодействия и субективни характеристики на увредения, последният не би могъл и не е длъжен да конкретизира като цена всеки отделен случай, в който е претърпял морални вреди. Неговото процесуално задължение е да посочи лравопораждащите факти и размера на претенцията, основана на тези факти. По настоящото дело това изискване е изпълнено - ищецът К. е описал в исковата молба конкретни публикации във вестници, издавани от ответниците, за които счита, че са го злепоставили в обществото, засегнали са честта и личното му достойнство, конкретизирал е цената на иска в размер на 25 200 лв., на основание чл. 49 ЗЗД. Законът не предвижда други изисквания към така подадената искова молба. Задължение на съда е да определи субективното право от доказаните факти въз основа на правната норма. Възложените на ищеца задължения да конкретизира механизма на увреждането и на отговорността на ответниците от всяка отделна публикация, да определи етимологията на увреждащите го твърдения - измислици, лъжи, внушения, са недопустими, тъй-като не са предвидени в закона. Неоснователно съдът е счел за нередовност на исковата молба заявената солидарна отговорност на ответниците, като е изискал допълнителни разяснения от ищеца за нейното възникване. Съществуването на солидарна отговорност е правен въпрос, който следва да се разреши от съда въз основа на доказателствата по делото. По настоящото дело е заявено пасивно субективно съединяване на искове срещу трима ответници - обикновени другари, за всеки от които се твърди, че поотделно е извършил печатни публикации, увреждащи ищеца. При недоказване на твърдяната солидарност, съдът следва да определи отговорността на ответниците разделно, като приложи равенство между тях спрямо общо предявената искова сума от 25 200 лв.. Върховният касационен съд ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определението от 26. 03. 2012 г. по ч. гр. д. № 727/2012 г. на Софийския апелативен съд и разпореждането от 29. 12. 2012 г. по гр. д. № 15 438/2011 г. на Софийския градски съд и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на разглеждането му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: