Р Е Ш Е Н И Е № 258 гр.София, 19 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 723/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения Е. Е. Н. за възобновяване на въззивно нохд № 4449/2014 год. на Софийския градски съд и отмяна на решение № 1362/29.12.2014 год. на наказателно отделение, VІІ въззивен състав на основанията по чл.425, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че делото следва да се върне за ново разглеждане поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на закона с потвърждаване на осъдителната присъда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че не са допуснати нарушения, които да са основание за отмяна на решението по реда на възобновяването. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите за допуснати нарушения, развити в искането, подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК, и намира: Софийският градски съд с решението по въззивно нохд № 4449/2014 год. потвърдил присъдата от 31.07.2014 год. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 96 състав, с която признал подсъдимите Б. С. Д. и Е. Е. Н. за виновни в това, че на 19/20.11.2013 год. в [населено място] в съучастие като извършители и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, извършили кражба на имущество на обща стойност 11 254,30 лева от владението на Й. Д.-за Д. при условията на повторност в немаловажен случай, а за Н. при условията на опасен рецидив. На основание чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.28, ал.1 НК за Д. и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б НК за Н. и при условията на чл.58А, ал.1 вр.чл.54 НК ги осъдил: Д. на 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС; Н. – на 3 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Приложил чл.59, ал.1 НК по отношение на Н. за времето на предварителното задържане и чл.189, ал.3 вр.чл.190, ал.2 НПК по отношение на двамата подсъдими за направените по делото разноски. Доводите за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. След разясняване на правата при предварителното изслушване подсъдимият доброволно и в присъствието на защитник е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Затова производството пред първата инстанция е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК-съкратено съдебно следствие. Въз основа на събраните в досъдебното производство по предвидения процесуален ред доказателства, съдът е приел, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя. Направил е фактически анализ и е оценил доказателствените източници с оглед тяхното действително съдържание. Незначителните противоречия, които е посочил и обсъдил, не са дали основание да направи различен извод от този, че признатите от подсъдимия факти, включително и за авторството, са потвърдени по убедителен начин. Изложените съображения въззивният съд е споделил изцяло като подробно се е мотивирал. При проведената процедура подсъдимият сам се е отказал да участва в състезателно производство за събиране и проверка на доказателства и от процесуалната възможност да оспорва фактическото обвинение и да прави доказателствени искания за установяване на обстоятелства извън ограничените в рамките на обвинителния акт. Затова въззивният съд като е приел, че не може да приеме фактически положения, различни от тези с признатите факти, каквото е искането на осъдения, не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. По повод възражението съдът не е допуснал нарушение с отказа да приеме, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност. Обвинителният акт се съставя и се внася в съда от прокурора, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда по отношение на лицата, за които е приел, че има основание. Съдът не е компетентен да му дава указания кого да привлече като обвиняем и на кого да повдигне обвинение. Неоснователно се поддържа в искането, че наказанието е завишено и е явно несправедливо, защото въззивният съд е възприел като правилна оценката само на част от относимите за решаване на въпроса за наказанието обстоятелства. От съдържанието на мотивите личи, че е налице съгласие с оценката на индивидуализиращите обстоятелства като смекчаващи и отегчаващи и със законосъобразния извод, че наказанието следва да бъде определено според изискванията на чл.373, ал.2 НПК, препращащ към чл.58А, ал.1 НК. Наказанието в размер на 3 години, определено след редукцията с една трета, е в минималния предвиден за това престъпление и при очевиден превес на смекчаващите обстоятелства. Въззивният съд не е имал основание да приеме, че е допуснато нарушение на правилата за индивидуализация, поради което е потвърдил присъдата и в тази част. Изложил е съображения в подкрепа на извода, че наказанието съответства на конкретно извършеното и на целите по чл.36 НК, които и настоящият състав споделя. Всички обстоятелства са оценени с оглед тяхната конкретна тежест и значение за определяне на обществената опасност на деянието и особеностите на личността на подсъдимия. Наказанието е лично за подсъдимия Н., който е участвал в осъществяване на конкретното престъпление и обстоятелства, които имат значение за решаване на въпроса за отговорността на другия извършител, не могат да бъдат оценявани в негова полза. Различието в размера на наказанието указва на прецизиране при индивидуализиране на наказанието според установените конкретно за всеки един обстоятелства, а не за произволно и в нарушение на предписаното задължение за проверка и оценка, както на доказателствата, които отегчават, така и на тези, които смекчават отговорността решение на инстанциите по същество. Няма очевидно несъответствие според критериите по чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК, поради което наказанието е справедливо. Предвид изложеното, че няма нарушения, които по своя характер да са основания от предвидените в чл.348, ал.1 НПК за отмяна или изменение на въззивното решение, искането на осъдения е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. Е. Н. за възобновяване на въззивно нохд № 4449/2014 год. на Софийския градски съд и отмяна или изменение на решение № 1362/29.12.2014 год. на наказателно отделение, VІІ въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ