6 РЕШЕНИЕ № 212 София, 23.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и тридесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №775/2012 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№3035/27.4.2012 г., подадена от адв. Я. Г. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Т. Й. В. и Й. В. В., и двете от [населено място], против въззивно решение №9/28.02.2012 г. по гр.д.№226/2011 г. по описа на Бургаския апелативен съд. С обжалваното решение е отменено решение №379/11.5.2011 г. по гр.д.№679/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта по иска с правно основание чл.28 ЗОПДИППД, като вместо това е постановено отнемане в полза на държавата от двете ответнички на идеални части от масивно бунгало, сумите 37500 евро, 58000 лева, наличностите в банкова касета, 2500 лева – стойността от продажбата на 25 дружествени дяла от [фирма]. Отнети са в полза на държавата от Т. В. и 148 дружествени дяла от [фирма], на стойност 148000 лева, лек автомобил “М.”. Отнети са в полза на държавата от Й. В. сумата 100,81 лева, 103,71 лева 34436 лева, като в останалата част отхвърля мотивираното искане по чл.28 ЗОПДИППД. Въззивната инстанция е приела, че след като в исковия процес по чл.124, ал.5 ГПК е доказана престъпна дейност на В. В., е налице изпълнение на първата от трите кумулативно изисквани от ЗОПДИППД. Прието е също така, че комисията е установила и придобито имущество на значителна стойност над 600000 лева, с което е изпълнена и втората предпоставка, и на трето място е установен недостиг на средства от законен източник за придобиването на имуществото, като недостигът на парични средства от законни източници на тричленното семейство е в размер по-голям от 3 млн. лева. Изложени са изводи, че при установена престъпна дейност на наследодателя В. за периода от 1997 г. до 2005 г. може да се направи обосновано предположение, че закупеното имущество на значителна стойност е свързано с нея, а отговорността на въззивниците е ангажирана на основание чл.5 ЗОПДИППД. Изложени са и конкретни изводи относно всяка една от придобитите вещи, суми и дружествени дялове. В. решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса “Дали е налице законово основание за претенцията по чл.28 ЗОПДИППД при отсъствието на осъдителна присъда ?”. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставения въпрос установи, че е налице отговор на поставения въпрос, даден с решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр.д.№1116/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., а именно, че “Законодателят има предвид само онази престъпна дейност, която е изрично определена в чл.3, ал.1 ЗОПДИППД - изброените състави по Наказателния кодекс в точки 1-25/§1, т.3 от закона/. За да се пристъпи към процедура по отнемане на имуществото, престъплението следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт по реда на НПК и само в изключението по чл.3, ал.2 ЗОПДИППД- от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК в производството по чл.28 ЗОПДИППД и то въз основа на мотивираното предложение на К. за у. на и., п. от п. д. /К./. Това са хипотезите, когато наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че деецът е починал, или наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или е последвала амнистия или наказателното производство е спряно на основание чл.25 НПК. Следователно, съдът в производството по чл.28 ЗОПДИППД не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл.3, ал.1 от същия закон, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл.124, ал.5 ГПК, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл.3, ал.1, т.т.1-25 ЗОПДИППД, нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. Казаното се отнася и до данъчни и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имуществото на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпната дейност, за която при наличните условия на чл.3 ЗОПДИППД е започнало производството от К. /арг. и от чл.31 от закона – възможност за сезиране на НАП и ползване на събраните по ЗОПДИППД доказателства в данъчното производство, когато се отхвърли исканото по чл.28 ЗОПДИППД/.” В същия смисъл е и решение №297/08.11.2011 г. по гр.д.№1792/2010 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., също постановено по реда на чл.290 ГПК. Посочените две решения се основават на законовата разпоредба на чл.28, ал.5 ЗОПДИППД, съгласно която “В случаите по чл.3, ал.2 установяването, че имуществото е придобито от престъпна дейност, се извършва в производството по ал. 1 - 4 и по реда на чл.124, ал.5 на Гражданския процесуален кодекс.” По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Навежда се довод, че абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на искането по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД е влизането в сила на осъдителна присъда, което следва да се счита най-ранният момент, след който може да се направи такова искане, или това е началото на срока за предявяване на иска. Акцентира се на факта, че в настоящия случай няма влязла в сила осъдителна присъда, но няма нито един акт на прокуратурата или следствените органи за започване на наказателно преследване по някое от изброените в ЗОПДИППД престъпления. К. жалбоподателки се позовават на нарушение от страна на въззивната инстанция на ТР №1/14.9.2009 г. по тълк.д.№1/2008 г. на ВКС ОСГТК и се твърди, че поради това с обжалваното решение е постановена гражданска конфискация, каквато законодателно не е уредена. Освен това в касационната жалба се навежда оплакване, че от въззивното решение не става ясно, какво точно е постановил съда с оглед диспозитива му, поради което е налице противоречие между мотиви и диспозитив. Твърди се също така, че съдът се е произнесъл по иск, който не е предявяван от ищеца и се застъпва становище за недоказаност наличието на престъпно обстоятелство по чл.124 ГПК, като такава претенция изобщо не е предявявана. Като процесуални нарушения се сочат разпитите на свидетели, тъй като ГПК не допуска опровергаване съдържанието на документи със свидетелски показания. Навежда се оплакване, че е допуснато процесуално нарушение, поради недопускането на свидетел на ответниците, който да установи, че бащата на първата ответница и дядо на втората е имал законен бизнес, бил състоятелен и е осигурявал средства за закупуване на имущество. Сочи се нарушение на ТР №2/01.12.1997 г. по гр.д.-№2/1997 г. на ОСГК относно цената на имотите. Твърди се, че дружествените дялове в [фирма] са закупени от първата ответница с кредит и това обстоятелство е игнорирано от съда. Моли се за отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представителна касационните жалбоподателки – адв. Г.. Ответникът по касация К. – Т. д. Б., посредством процесуалния си представител Д. П. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. В съдебно заседание становището се поддържа от посоченото лице и главния инспектор – юрист М.. Постъпила е писмена защита. Представителят на В. к. п. – п. С., е на становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмения отговор на ответника по касация, становищата на процесуалните представители на страните и това на представителят на В., и на основание чл.290 ГПК, намира следното: С оглед отговора на поставения въпрос неоснователно е оплакването, че решението е постановено като незаконосъобразно, тъй като няма влязла в сила присъда, за да започне производството по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД. Неоснователно е и позоваването на ТР №1/14.9.2009 г. по тълк.д.№1/2008 г. на ВКС ОСГТК, тъй като същото разглежда само една от хипотезите – наличието на влязла в сила присъда. Самият закон в цитираната правна норма предвижда и други хипотези, при които може да предяви исковете, като в настоящия случай е налице тази по чл.3, ал.2, т.1, предложение първо ЗОПДИППД. Когато се претендира установяване на престъпно обстоятелство по реда на ГПК, съдът трябва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи от фактическия състав на престъплението - както обективните, така и субективните - знанието на определени факти от претендирания деец. В процесния случай законосъобразно е прието за установено, че в периода 1997 – 2005 г. наследодателят на касаторите В. Г. В. е давал пари назаем срещу лихва на физически лица. Тези факти са установени по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели, които не са оборени с допустими от процесуалния закон доказателствени средства, при наличието на правна норма, която инкриминира деянието – чл.252, ал.1 НК, в сила от 04.6.1995 г., редакцията от ДВ, бр.58/1995 г. Поради това законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е стигнала до извод, че описаното деяние на наследодателя на касационните жалбоподатели е осъществявал състава на визираното престъпно обстоятелство. С оглед изложеното до тук неоснователно е оплакването за произнасяне по иск, който не е предявен. Както с исковата молба, така с оглед извършеното пред въззивния съд нейно поправяне се установява, че е налице предявен иск по чл.28, ал.1, във връзка с чл.3, ал.2, т.1, предложение първо ЗОПДИППД. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба, че от въззивното решение не става ясно, какво точно е постановил съдът с оглед диспозитива му, и че е налице противоречие между мотиви и диспозитив. Извършеното процесуално действие на съда по отмяна на първоинстанционното решение и постановяване отнемане в полза на държавата въззивната инстанция е извършила, поради създадена неопределеност на личното задължение на всеки от ответниците/наследници/, предвид обстоятелството, че всеки от тях има различни дялове по отношение на вещите предмет на спора. Законосъобразно на въззивниците е отказано допускането на свидетел във въззивното производство. Същите не са установили наличието на хипотезите на чл.266, ал.ал.2 и 3 ГПК, за да се позовават в касационната жалба на нарушение на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция. Правилни са и изводите на Бургаския апелативен съд относно възражението за недопустимост на свидетелските показания предвид характера на производството, тъй като недопустимостта на свидетелските показания не следва да пречи на установяване на действителните факти, още повече, че те безпротиворечиво установяват релевантните факти ведно с намиращите се по делото писмени доказателства. С оглед изложеното и доказаното по делото несъответствие между законните доходи и извършените разходи, равностойно на 36596 М., за периода от 1997 г. до месец януари 2005 г., Бургаският апелативен съд е постановил правилно решение. Предвид горните съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №9/28.02.2012 г. по гр.д.№226/2011 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: