Р Е Ш Е Н И Е            № 955                               София, 29.12. 2009 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в сдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и девета година в състав:                                                                           Председател:Добрила Василева                         Членове:Маргарита С. Теодора Гроздева   При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 2640/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 87/08 от 19.11.2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 613 от 10.04.2008 г. по в. гр. д. № 2399/07 г. на Пловдивския окръжен съд, с което, след отмяна на допълнителното решение № 13 от 23.04.2007 г. по гр. д. № 726/04 г. на К. районен съд, е отхвърлен предявен от А. П. М. положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване по отношение на “Б” А. гр. П. правото на собственост върху недвижим имот с площ от 1.400 дка в местността “У”, в землището на гр. К., придобит от Г. Х. К. с нотариален акт за продажба № 19/1929 г., понастоящем съставляващ 1/44 ид. ч. от имот № 0* в землището на гр. К.. П. се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация “Б” А. гр. К. счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 109 от 12.01.2006 г. по гр. д. № 726/04 г. на К. районен съд правото на собственост на ищцата върху имота по исковата молба е признато спрямо “В” /”ВМЗ”/ ЕА. гр. С., а срещу “Б” А. гр. П. е отхвърлен иск за ревандикация на същия имот. Съображенията са, че първият ответник, който е бил наемател, не е придобил правото на собственост, по която причина и вторият ответник не е могъл да стане собственик при извършената покупка на обособена част. Понастоящем имотът, чието точно местонахождение не може да се определи, съставлява част от по-голям имот с площ от 61.857 дка, собственост на втория ответник. При тези обстоятелства и с оглед петитума на заявеното искане - да се предаде владението на 1/44 ид. ч., искът, насочен срещу съсобственика, се явява неоснователен. В срока за обжалване на първоинстанционното решение ищцата е поискала то да бъде допълнено, като искът за ревандикация се уважи в установителната част и се признае правото й на собственост. С допълнително решение № 13 от 23.04.2007 г. по гр. д. № 726/04 г. на К. районен съд искът е уважен, а с обжалваното въззивно решение този съдебен акт е отменен и искът е отхвърлен. Въззивният съд приел, че липсват доказателства имотът с площ от 1.400 дка да попада в чертите на имот № 0* а оттук - да представлява идеална част от него. Наред с това имотът е ливада, т. е. земеделска земя, притежавана от наследодателя на ищцата преди образуването на ТКЗС или ДЗС, а собствеността върху нея, независимо дали е включена в посочените организации, се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, като самото решение за възстановяване има конститутивно действие. Доколкото не е налице доказателство собствеността да е възстановена, то претенцията се явява неоснователна. Затова не е обсъдил въпроса дали ответникът, с предишна фирма “Д” А. гр. К., е придобил собствеността чрез заявения придобивен способ. По делото липсват данни ответникът “ВМЗ” ЕА. да е обжалвал решението, с което предявеният срещу него иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е уважен. Ответникът “Б” А. не е обжалвал постановеното срещу него отхвърлително решение по иска за ревандикация. Касационната жалба срещу въззивното решение е неоснователна по следните съображения: Предмет на настоящото производство е произнасяне с допълнителното решение по установителната част на ревандикационен иск, предявен от А. П. М. срещу “Б” А. <Ад&@А. &/span>. П. ответник е страна по делото, наред с ответника “ВМЗ” ЕА. гр. С., по отношение на който положителното решение по иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е влязло в сила като необжалвано. В защитата си по същество срещу иска ответникът“Б” А. е въвел правопрекратяващото възражение, че е собственик, придобил имота в процедура по приватизация чрез покупка на обособена част от “В” ЕАД. Основният процесуален въпрос, който е от значение за изхода на конкретния спор, е дали може да се противопостави на ответника “Б” А. влязлото в сила решение по гр. д. № 726/04 г. на К. районен съд, по което е уважен положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за собственост на същия имот, предявен от А. П. М. срещу “ВМЗ” ЕА. <Ад&@А. &/span>. Отговорът на този въпрос би бил положителен в случай, че е настъпило частно правоприемство между ответниците /последващите приобретатели са частни правоприемници на прехвърлителите/. Тогава влязлото в сила решение по установителния иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ ще се ползва със сила на присъдено нещо и по отношение на приобретателя: 1. на основание чл. 121, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК /отм./ ако спорното право е прехвърлено по време на висящия процес, или 2/. на основание чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./ ако разпореждането е извършено след влизане в сила на решението /след формирането на силата на пресъдено нещо/. В случая такова правоприемство няма, тъй като ответникът “Б” А. , оспорвайки правото на собственост на ищцата, е противопоставил свое вещно право, придобито по приватизационен договор, сключен преди предявяване на исковата молба, от което следва, че не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Важимостта на силата на пресъдено нещо спрямо правоприемника предпоставя, че правоприемството е настъпило, след като силата на пресъдено нещо е възникнала спрямо праводателя по дело, по което той е бил легитимиран. Страните не са изправени пред тази хипотеза, поради което като е отказал да зачете силата на пресъдено нещо на решението срещу “ВМЗ” ЕА. , въззивният съд е приложил закона правилно. Неоснователни са и останалите оплаквания в касационната жалба. Изхождайки от вида на спорния имот - ливада според записаното в н. а. № 19/29 г., а според договора за наем от 04.01.1974 г. - овощна градина, правилно въззивният съд е счел, че при липса на проведено производство за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ претенцията за собственост не може да бъде уважена. Този извод не е в зависимост от включването на имота в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, в който смисъл е основната реституционна норма-чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, нито от конкретното местонахождение - в или извън границите на имот № 0* и възможността искът да бъде уважен за идеална част от този имот, ако конкретното местоположение на спорния имот не може да бъде установено. Данните за наличие на облигационни отношения не са решаващи по спора за собственост, тъй като и несобственик може да бъде наемодател по договор за наем на недвижим имот. След като по делото не са доказани правопораждащите факти за претендираното от ищцата право, то като не се е произнесъл по въпроса осъществен ли е поддържаният от ответника придобивен способ, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение. В обобщение, като постановено в отсъствие на въведените с жалбата касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е представил доказателства за сторени от него разноски пред настоящата инстанция, които да му бъдат присъдени предвид заявеното искане и с оглед изхода на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 613 от 10.04.2008 г. по в. гр. д. № 2399/07 г. на Пловдивския окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: