Р Е Ш Е Н И Е № 272 гр. София, 16 май 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети май през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 798 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Ц. М. срещу решение на Софийски апелативен съд № 17 от 24.02.12, по ВНОХД № 1234/11, с което е изменена присъда на Врачански окръжен съд № 20 от 10.10.11, по НОХД № 154/11, като деянието е преквалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 2, алт. 1 вр. чл. 115 НК, увеличен е размерът на уважения граждански иск на 50 000 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 24.12.2010 г, в [населено място], умишлено е умъртвил рождения си син Д. К. М., с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 2, алт. 2 вр. чл. 115 и чл. 54 НК, е осъден на шестнадесет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, със зачитане на предварителното задържане, считано от 25.12.2010 г до влизане на присъдата в сила, и е осъден да заплати на В. В. Г. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 30 000 лв, заедно със законните последици. С жалбата на подсъдимия М. се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че недопустимо въззивният съд е приел, че деянието е извършено при евентуален умисъл, без да е направено изменение на обвинението, че незаконосъобразно е отказано приложението на по-лека правна квалификация / чл. 118 НК или чл. 124 НК /, че наложеното наказание е явно несправедливо - не е съобразено със смекчаващите обстоятелства: провокацията, от страна на пострадалия, състоянието, в което е действал подсъдимият, обусловило „намалена вменяемост”, влошеното му здравословно състояние / частична глухота /, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, обстоятелството, че сам е полагал грижи за сина си, самопризнанието, съжалението за извършеното, проявената критичност. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане или решението да бъде изменено, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, или решението да бъде изменено, като бъде приложен чл. 55 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Липсва релевираното нарушение на процесуалните правила, произтичащо от промяната на изводите, касаещи субективната страна на деянието. Предмет на обвинението е квалифициран случай на умишлено убийство, а, както е известно, умишлената вина се характеризира с две разновидности на умисъла - пряк и евентуален. Жалбоподателят е упражнил правото си на защита срещу обвинение за умишлено умъртвяване на рождения си син, което е наказуемо както при пряк, така и при евентуален умисъл. При посочената хипотеза, няма пречка съдът да установи, че деецът е действал при евентуален умисъл и да обоснове в мотивите си защо приема тази форма на умишлената вина / в двата случая, обаче, отговорността е за умишлена вина, като дори евентуалният умисъл е по-леката форма на умишлената вина /. Следователно, преминаването от едната разновидност на умисъла към другата не е предполагало изпълнение на процедурата по чл. 287 НПК, откъдето и релевираното нарушение на процесуалните правила не е налице. Липсата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, поради което искането на жалбоподателя в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените релевантни факти е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен. Изяснено е, че инициатор на скандала между баща и син е подсъдимият, казал обидна реплика по адрес на приятелката на пострадалия. Последвало физическо съприкосновение между двамата, приключило с падането на Д. М. на земята в беззащитно състояние. Въпреки това, подсъдимият продължил да се заканва, че желае „да го доубие”, взел нож, за да изпълни намерението си, но не успял, тъй като ножът му бил отнет от св. Т.. Тогава подсъдимият нанесъл няколко удара с крак в областта на главата на лежащия на пода пострадал / именно тези удари причинили черепно-мозъчната травма, довела до леталния изход /. При тези фактически положения, деянието правилно е квалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 3 вр. чл. 115 НК. Законосъобразно е прието, че деянието не е съставомерно по чл. 118 НК. В тази насока е съобразено, че деецът не се е намирал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия по указания в закона начин, а е действал в състояние на усложнено алкохолно опиване, отключило агресивното поведение. Не е налице и хипотезата на чл. 124 НК. Подсъдимият е целял да „накаже” сина си, нанасяйки му множество удари, довели до значително засягане на здравето, но при ескалацията на агресията, насочването към увреждане на жизненоважния орган / главата /, сочи на примиряване с настъпването на по-тежкия резултат / смъртта на пострадалия /. Ето защо, правилно въззивният съд е приел, че деянието е съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 3 вр. чл. 115 НК, а не е съставомерно по чл. 124 НК / не се касае за умишлено причинена телесна повреда, от която по непредпазливост е настъпила смъртта /. По изложените съображения, ВКС прие, че материалният закон е приложен правилно, поради което не може да бъде уважено искането за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление. Не е допуснато и нарушение по чл.348, ал. 1, т. 3 НПК. Съдилищата са приели, че наказанието следва да бъде определено по най-леката алтернатива на санкцията по чл. 116, ал. 1 НК, а именно: „лишаване от свобода”. В тази насока са взели предвид смекчаващите отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, физическото състояние / сензорен недъг, изразяващ се в частична глухота /, поведението на пострадалия като участник в конфликта, самопризнанията и изразеното съжаление. Обсъдени са и отегчаващите обстоятелства: проявената жестокост към пострадалия / за което не е повдигнато обвинение /, упоритостта и интензитета на нападението, обстоятелството, че фаталните увреждания са нанесени, когато пострадалият се е намирал в беззащитно състояние, усложненото алкохолно опиване, отключило агресивното поведение. Правилно е прието, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства при хипотезата на чл. 54 НК, което обуславя определянето на наказание, близко до минималното възможно. Не е имало основание да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство състоянието на „намалена вменяемост”, последица на усложненото алкохолно опиване, тъй като се касае за състояние, в което деецът сам се е поставил, избирайки да употреби алкохол, със съзнанието, че алкохолното повлияване отключва агресивно поведение. Верен е изводът, че липсват кумулативните предпоставки на чл. 55 НК. Отчетените множество смекчаващи обстоятелства са взети предвид при преценката, че наказанието следва да бъде по най-леката алтернатива на санкцията, към минималния размер. Недопустимо би било същите обстоятелства да бъдат ценени и в насока дали да се приложи чл. 55 НК. От друга страна, най-лекото, предвидено в закона наказание / петнадесет години „лишаване от свобода” / не се явява несъразмерно тежко на извършеното, тоест, липсва втората кумулативна предпоставка на чл. 55 НК. Ето защо, наложеното наказание шестнадесет години „лишаване от свобода” отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК и не се налага по-нататъшното му смекчаване, а искането в тази насока не може да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 17 от 24.02.2012 г, по ВНОХД № 1234/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: