Р Е Ш Е Н И Е № 20 Гр.София, 22 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2101/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 107/08.10.12 г., постановено от АС-Варна /ВнАС/ по В.Н.Д. 206/12 г., е потвърдена изцяло присъда № 29/01.06.12 г.,постановена от ОС-Търговище /ТОС/ по Н.Д.91/ 12 г. С последната подсъдимите С. Е. С. и М. М. С. са признати за виновни и осъдени за извършени от тях престъпления съответно по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198,ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр.чл.29,ал.1,б.А и Б НК на шест години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор за първия и по чл.198,ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр. чл.63, ал.1,т.3 НК на една година лишаване от свобода, с отлагане изтърпяване на наказанието за срок от три години, за втория. Срещу решението на Апелативния съд са постъпили лична жалба от подсъдимия С. и касационна такава от него чрез служебния му защитник, в които са релевирани и трите основания по чл.348,ал.1 НПК. Моли се или решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд /без да се иска присъдата на ТОС да бъде отменена/, или да бъде изменено чрез намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и назначеният му пред настоящата инстанция служебен защитник поддържат жалбите с отразените в тях доводи. Представителят на ВКП моли същите да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Без значение доколко цифрово правно коректно са отразени и съответно обосновани основанията по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК, може да се извлече обобщено заключение, че касаторът и неговата защита спорят за неправилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, който представлява съществено нарушение на процесуалните правила и който от своя страна е довел до незаконосъобразно формиране на съдебната воля чрез осъждане на този деец- нарушение на материалния закон. Вярно е казаното по жалбата, изготвена от служебния защитник и поддържано в съдебно заседание пред ВКС, че авторството на деянието по отношение на С. е решено на плоскостта на косвени доказателства. По-важно е обаче,че тяхното наслагване, подробно обсъдено от второстепенния съд, води до еднопосочен и непоколебим извод за това, че касаторът е извършил вмененото му престъпление. На първо място се атакува обстоятелството, че назначената по делото трасологическа експертиза е станала централна за определяне на авторството на деянието. Казаното не отговаря на процесуалната действителност. Вещото лице, изготвило посоченото експертно заключение, е екзактно в изказа си и е посочило сходство между иззетата от мястото на деянието следа и подметките на представените му за изследване маратонки. ВнАС е отговорил ясно на отправено пред него възражение срещу мотивировката на първостепенния съд за твърдяна идентичност. Правилно е отрекъл първата инстанция да е възприела, че предадените по делото и изследвани обувки на дееца са същите, които са оставили следи на местопроизшествието. Общността на следите и изследваното веществено доказателство касае общ вид на подметката, дължина на същата и приблизителна широчина на тока и стъпалото, като разликите идват основно от шарките на подметката-форма, размер на елементите и взаимното им разположение. Но не бива да се забравя от една страна установеното, че подсъдимият е можел да ползва не само един чифт маратонки /в дома му е имало повече/ и че изследваните по производството такива са предадени не непосредствено, а 14 дни след процесното деяние, т.е.,имало е възможност за укриване. От друга страна- следите са намерени на място, където подсъдимият С. е посочил, че са минавали заедно с касатора при грабежа на пострадалия и са констатирани по огледния протокол, приложен по делото. На второ място, с оглед споменаване на обясненията на втория деец, от които се извежда заключение за авторството на първия, трябва да се подчертае, че не може да става дума за осъждане на С. при наличие единствено на “оговор”. И това е така,защото споделеното от непълнолетния извършител по надлежен процесуален ред може да се отнесе към показанията на пострадалия, свидетелите И. /спомнящ си категорично поради свързване с началния час на ежедневно даван сериал, че около 19.00 ч.вечерта С. не е бил в дома си/, М. /при когото се установило, че не е ходено процесния следобед/ и В. /отричащ С. да е посетил дома му тази вечер/. Няма данни поради факта, че С. е непълнолетен, да не може да съобщава пълноценно случили се с него събития. Няма данни той да се е повлиял при даване на обясненията си от психическа принуда, упражнена върху него от представители на органа по разследването. Няма данни освен това да има причина да набедява касатора. На трето място, по възражение, изложено в личната жалба на С., че в хода на досъдебното производство е бил бит, психически тормозен и принуждаван да подписва документи без адвокат, следва да се заяви, че липсват доказателства за подобно поведение. Но дори и да бе така, което поначало не може да бъде адмирирано, незаконосъобразното поведение на разследващите трябва да стои в основата на осъждане на дееца. В случая съдилищата по същество са се позовали основно на събран пред ТОС доказателствен материал, а този деец никога не е признавал съпричастност към инкриминираното му деяние. Последният аргумент, освен че е свързан с коментираното възражение, е относим и въобще към всички възражения, атакуващи същината на доказателствения материал, събран на досъдебното производство. По-нататък, в контекста на току-що казаното, не може да се счетат за състоятелни доводите на подсъдимия за допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения /според него самия това са нарушения на материалния закон/ за “фактическо различие в показанията на потърпевшия относно описа на втория извършител” в смисъл, че описанието противоречи на неговите ръстови данни и че пострадалият го е познавал и би го назовал по име. Според присъединените по надлежен доказателствен ред показания на свидетеля Д.,дадени от него на досъдебното производство, той е имал пряко наблюдение над лицето,което е било при него в стаята и за което е дал някакви данни. Потърпевшият не е видял второто лице, което е нареждало какво да се прави /както твърди С./ и за което се приема,че е С.. А дори и да е познавал последния, това не означава,че предвид стресовата ситуация при осъществяване на грабежа, този възрастен много болен човек би го разпознал по глас и би го назовал по име. Така че обсъжданият довод далеч не води до отхвърляне авторството на деянието. На пето място, показанията на пострадалия са съществени в още две насоки, за които се отправят възражения както в личната жалба на С., така и в тази, изготвена от служебния му защитник. Спори се за неизясненост на отнетата сума. Вярно е,че ВнАС не е обърнал специално внимание на този довод. Но това е поради яснотата на приетото. Д. е уточнил отнетата му сума в размер на 250 лв.,както е възприето и в обвинителния акт, и в осъдителната присъда, и в решението на втората инстанция. Нищо не може да се противопостави на казаното от него, още повече предвид заявеното от свидетеля В., че процесния ден той е разполагал с пенсията си. В тази насока са взети предвид и обясненията на подсъдимия С.. По отношение на времето на извършване на престъплението пък, както правилно е отбелязано от втората инстанция, в обвинителния акт е уточнен след обеда на 10.01.12 г. Развитието на ситуацията включва и времето до вечерта, а в хода на съдебното следствие е станало неговото прецизиране. Според казаното от С., от пострадалия и от свидетеля И., времето на извършване на престъпното посегателство е уточнено около 19.00 ч. На последно място при обсъждане на нарушенията на процесуалните правила следва да се отбележи като неоснователно възражението по личната жалба на подсъдимия, че на досъдебното производство му е отказана очна ставка, което било нарушение на чл.55,ал.1 НПК. Не става ясно с кого е искал да бъде съпоставен в очна ставка от една страна, вероятно има предвид С., поради съществената разлика в съобщеното от двамата. От друга- няма искане за провеждане на такова действие, депозирано на съдебната фаза, която е централна в един наказателен процес. В този смисъл е необяснимо възражението на защитника в жалбата за липса на очна ставка между двамата подсъдими, след като сам той не е отправил подобно искане. Освен това очната ставка като разновидност на разпита не е задължителен способ на доказване. Няма пречка съществените противоречия между обяснения на обвиняеми, респективно подсъдими и показанията на свидетели /между тях самите или с обясненията на обвиняем/ да бъдат преодолени по различен от поставяне в очна ставка начин, например, чрез съпоставянето им с други доказателствени средства. Казаното, относимо и за процесния казус, най-вече е важимо при твърдо отстояване на съобщени факти и обстоятелства, очертани от предмета на доказване, от страна на лица, чиито позиции указват на значително различие. При това трябва да се оценява и тяхната лична надеждност и кредибилност като участници в процеса. Видно от изложеното, ВКС не намира, че са реализирани нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, довели до нарушаване правото на подсъдимия С. на участие в процеса и в частност, на правото му на защита, които да са станали причина и за неправилно приложение на материалния закон. Както бе казано, релевирано е и касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК-явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че същото е завишено, но единственият аргумент в тази насока е, че ако бяха обсъдени всички реално събрани факти и обстоятелства, без да се надценяват, можеше да се стигне до различен извод досежно определимото наказание. Допълнителна аргументация не е развита нито в жалбата, нито в съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Затова последната, оглеждайки внимателно съображенията на съдилищата по същество, довели до налагане на С. на наказание почти към миниума, предвиден в санкционната част на материалноправната норма на чл.199,ал.1 НК-шест години лишаване от свобода- и обмисляйки в светлината на тях начина на извършване на престъплението спрямо един стар, немощен и беден човек, лишен от единствените си пари, намира, че всяко по-нататъшно снизхождение би довело до неизпълнение на целите, заложени в разпоредбата на чл.36 НК. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107/08.10.12 г., постановено от АС-Варна по В.Н.Д.206/12 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/