Р Е Ш Е Н И Е № 285 гр. София, 17.03.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Галина Тонева 2. Милена Панева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1134 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Л. И. Г. и жалба на защитника против присъда № 3501 от 1.07.2016 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 85/2016 г. В жалбата на подсъдимия се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, поради което е направено искане за нейната отмяна. В жалбата и допълнението, защитникът е отбелязал всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Изложени са доводи, че правната квалификация на поведението на подсъдимия не отговаря на установената фактическа обстановка; въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия, а показанията на пострадалата от досъдебното производство са били прочетени в нарушение на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК; наказанието е явно несправедливо и аргументирано изцяло със съдебното минало на подсъдимия. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, както и за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. С.) поддържа жалбата и акцентира върху оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С нова присъда № 3501 от 1.07.2016 г. по в. н. о. х. д. № 85/2016 г. Благоевградският окръжен съд отменил присъда № 2347 от 26.10.2015 г. на Районния съд–гр. Сандански по н. о. х. д. № 261/82014 г. и признал подсъдимия Л. И. Г. за виновен в това, на 6.05.2013 г. в [населено място] да е извършил блудствени действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило четиринадесет години – П. С. А., като деянието е извършено чрез заплашване, поради което и на основание чл. 149, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Изложените в тях доводи, че по делото не било доказано по несъмнен начин подсъдимият да е упражнявал принуда спрямо пострадалата А., което се установявало от показанията на св. А. и св. Г. С.; че св. М. е възпроизвеждала изявления на пострадалата на следващия ден, което създавало съмнения за манипулиране на детето; че приетият за установен от съда факт подсъдимият Г. да е бил пиян бил неверен, покриват оплакване за необоснованост, която не е касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК и не може да доведе до отмяна на присъдата. Въпросите какво се установява от свидетелските показания и дали приети за установени обстоятелства са в съгласие със събраните по делото доказателства, са въпроси от фактическо естество, които се решават от съда, разглеждащ делото по същество. Въззивният съд притежава суверенното правомощие да преценява по свое вътрешно убеждение доказателствата, които анализира и въз основа на оценените като достоверни доказателства изгражда фактическите си изводи. Върховният касационен съд многократно е изяснявал в свои решения, че не може да приема нови фактически положения и да преоценява доказателствата, подменяйки по този начин свободното вътрешно убеждение. В подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се твърди, че Благоевградският окръжен съд е нарушил правото на участие на подсъдимия Г. във въззивното производство, разглеждайки делото в негово отсъствие, макар в призовката да било отбелязано, че работи в Република Гърция като овчар в село, което се намира в близост до границата с Република България. Оплакването е напълно неприемливо. От материалите по делото се установява, че въззивният съд е положил дължимите усилия да призове подсъдимия Г. за откритото съдебно заседание и да му осигури възможност да участва във въззивното производство. Призовките се връщали в цялост, тъй като подсъдимият не бил открит на известните по делото адреси. Неуспешни останали и опитите да бъде призован чрез полицейските служители. Постъпили данни от майката на подсъдимия и лице, с което той се намирал във фактическо съжителство, че работи в Република Гърция, а близките му нямали постоянен контакт с него, поради което не могли да предадат призовката. Извършил и справки за задграничните пътувания. Ето защо, Благоевградският окръжен съд като е отчел, че подсъдимият Г. е напуснал заявените адреси и продължително време се е намирал с неизвестно местоживеене извън пределите на страната, сам се е отказал от правото си на лично участие във въззивното производство при спазване на изискването за доброволен и недвусмислен характер на този отказ, не е допуснал съществено процесуално нарушение с разглеждане на делото в отсъствието на жалбоподателя. Неоснователен е и доводът на защитника, че въззивният съд се е основавал на показанията на св. П. А. от досъдебното производство, които в нейно отсъствие били прочетени от първоинстанционния съд, на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК и по този начин подсъдимият и неговият защитник били лишени от възможността да зададат въпроси. Този довод е бил наведен и ефективно разгледан от въззивния съд, който е приел нарушението за несъществено с мотиви, че при разпита в открито съдебно заседание св. П. А. действително била заявила липсата на спомен какви точно думи й е казал подсъдимият Г., поради което са били налице условията на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК за прочитане на показанията, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство; възможността да бъдат задавани въпроси при непосредствения разпит на пострадалата пред първоинстанционния съд; ниската възраст на св. А. (осем годишна), когато е била разпитвана пред Районния съд–гр. Сандански и отдалечеността във времето, обусловили прочитането на показанията по чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се е налагало допълнителен разпит на детето при отсъствието на основание за манипулации и внушения. Върховният касационен съд намира с оглед специфичните особености на конкретния случай, че въззивният съд, използвайки показанията на св. А., дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство при наличието на формалните предпоставки, които са предвидени за това в една от изчерпателно уредените хипотези от разпоредбата на чл. 281 НПК - когато свидетелят твърди, че не си спомня нещо, не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на въззивното решение, като не е отстранил процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, което е могъл да отстрани чрез преповтаряне на процесуално следственото действие в присъствието на малолетната свидетелка, за да може тя да потвърди или отрече заявеното при разпита на досъдебното производство и по този начин да е лишил подсъдимия Г. лично или чрез своя защитник да зададе въпроси на пострадалата, каквато възможност е била осигурена при непосредствения й разпит в откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Показанията от досъдебното производство, чрез които съдът е приел за установено, че подсъдимият е изрекъл посочените думи, са били подложени на обстойна и аналитична проверка за достоверност както поотделно, така и при съпоставка с останалите източници на доказателствени факти, поради което са били оценени като достоверни. Затова, стъпвайки на съвкупността от доказателства, изведени и от показанията на пострадалата в открито съдебно заседание, в които тя била описала блудствените действия на подсъдимия, Благоевградският окръжен съд е приел за установено и упражненото заплашване, представляващо квалифициращото обстоятелство по ал. 2 на чл. 149 НК. В рамките на възприетите фактически положения материалният закон е приложен правилно. При индивидуализация на наказанието е обсъдил всички обстоятелства със значение за неговата справедливост, респ. не се е основавал единствено на съдебното минало на подсъдимия, какъвто неоснователен довод се изтъква от неговия защитник. Предходните осъждания обаче не могат да бъдат пренебрегнати при изясняване личността на дееца. Специфичното проявление на блудствените действия, които не се отличават с особена бруталност, относително ниския интензитет на упражнената принуда и обема на последиците върху малолетната А. са били адекватно отчетени по своята относителна тежест и значение. Затова липсва явна несправедливост, която да налага намесата на Върховния касационен съд и намаляване на наложеното наказание. То отговаря на тежестта на престъплението, личността на подсъдимия Г. и необходимостта да се постигнат целите, посочени в чл. 36 НК. Жалбите са неоснователни и присъдата следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 3501 от 1.07.2016 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 85/2016 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: