О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 428 София,25,06,2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети и четвърти юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретар и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от председателя Никола Хитров ч. търг. д. № 2559/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 83 от 19.03.2013 г. по ч. т. д. 78/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 126 от 25.01.2013 г. постановено по т. д. № 513/2012 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с твърдението, че същото съдържа произнасяне по процесуалноправния въпрос за предпоставките за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС или евентуално решаван противоречиво от съдилищата - чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Представени са съдебни актове. Ответникът Д. А. У., [населено място] в представения отговор счита обжалваното определение за правилно и моли съдът да остави жалбата без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че частната касационна жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е спазен преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решаван са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Частната касационна жалба следва да бъде допусната до касационно обжалване, тъй като постановеното определение е в противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС, израз на която е и определение № 376/15.05.2012 г. по ч. гр. д. № 320/2012 г., IV г. о., ВКС и други служебно известни на настоящия състав съдебни актове, с които е прието, че основание са спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е налице когато между двете дела съществува не само връзка на обусловеност, но и връзка между страните по тях. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. За да потвърди първоинстанционното определение за спиране на производството по делото, Бургаски апелативен съд е приел, че за да се спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, следва спорът по обуславящото дело да е от значение за правилното решаване на спора по спряното дело, т. е. да е налице преюдициалност, а не дали има идентичност между страните по двата спора. Въззивният съд е счел, че производствата по дело № 360/2010 г. по описа на Бургаски окръжен съд и д. № 241/2012 г. на БАС, образувани между [фирма] и [фирма] за прогласяване на нищожност на сключен между дружествата договор от 09.09.2008 г. за продажба на търговско предприятие, е от значение за правилното решаване на настоящия спор по иск по чл. 74 ТЗ между Д. У. и [фирма]. Определението е неправилно. За да бъде спряно производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство, решението по което е от значение за правилното решаване на спора. Основание за спиране е налице когато между двете дела съществува не само връзка на обусловеност, но е и необходимо да има и връзка между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позовават на правоустановяващото действие на силата на присъдено нещо по обуславящото дело. Искането за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за тяхното извършване пред касационната инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 83 от 19.03.2013 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 78/2013 г. ОТМЕНЯ определение № 83 от 19.03.2013 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 78/2013 г., с което е потвърдено определение № 126 от 25.01.2013 г. постановено по т. д. № 513/2012 г. по описа на Бургаски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на производството по делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: