7
Р Е Ш Е Н И Е
№51
ГР. София, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 27 май 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4140/19 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на И. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2498/18 г.в частта, с която на осн. чл.59, ал.2 СК е определен разширен режим на лични отношения между ответника по иска, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, Т. М. и малолетното дете на страните К. М./ род. през 2014 г./. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите за съвместното упражняване на родителските права от двамата родители и за определяне на режима на лични отношения с детето в най- добър негов интерес, след изследване на съвкупността от обстоятелствата на случая.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на ново, с което да се определи режим на лични отношения на бащата с детето според предложеното в исковата молба на майката или делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.
Ответникът по жалба Т. М. я оспорва по подробно изложени в писмения отговор, в съд. заседание и в писмени бележки съображения.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна не изразява становище.
ВКС, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването:
В ТР №1/17 г. ОСГК е прието, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК е приложима само в случаите на развод по исков ред, и при непостигане на споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и той да е носител на родителските права. Същият подход, основан на относимата правна уредба, е използван и в ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г. - съдът следва да предостави упражняването на родителските права на единия от съпрузите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид "тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата". Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на "по-добрия" (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.
В ППВС №1/74 г. е разяснено, че определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 29 СК, отм. /сега 59 СК/става, като се държи сметка за интересите на децата. В понятието "интереси на децата" по смисъла на чл. 29 СК, отм. се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
С постановлението е указано на съдилищата, че като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай, трябва да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения. Необходимо е определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите.
В практиката на ВКС по чл.290 ГПК – напр. р. по гр.д. №2537/13 г. на четвърто г.о., е прието, че определените мерки за лични контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата. Чрез постановените марки трябва да се осигури възможност на децата да общуват максимално пълноценно и с двамата родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към децата си трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на децата.Когато родителите живеят в различни населени места, при определяне режима на лични контакти, съдът следва да преценява и как би се отразило на здравето и общото благополучие на детето твърде честото му пътуване и смяна на обичайните условия на живот. В този случай режимът на лични контакти следва да бъде определен като се отчита и възрастта на детето, разстоянието на което следва да бъде придвижвано и възможностите му за адаптация при честа промяна не само на дома, но и на населеното място.
При разрешаване на спора по настоящото дело ВКС се ръководи от указаното в цитираната задължителна и трайна практика на ВКС.
По основателността на касационната жалба:
С въззивното решение, постановено след сезиране на въззивния съд с жалба на ищцата Ив. М. срещу първоинстанционното решение в частта за вината за развода, режима на лични отношения на детето с бащата и издръжката, е разширен първоначално определеният от РС режим на лични отношения на бащата с детето. Постановено е детето да е при бащата всяка втора седмица от месеца от 18 ч. в понеделник до 18 ч. в неделя с преспиване в дома на бащата, всяка четвърта седмица от месеца от 18 ч. в понеделник до 18 ч. в неделя с преспиване в дома на бащата, през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск от 01. 07. до 15. 07. и от 01. 08 до 15. 08. /ако страните не се споразумеят/, по време на коледните празници на всяка нечетна година и на великденските и новогодишните празници на всяка четна година от 10 ч. на първия почивен ден до 17 ч. на последния почивен ден, съобразно одобрените празнични дни, всяка година на рождения ден на бащата –двадесет и шести март, както и всяка четна година на рождения ден на детето –втори юни от 09. 00 часа до 18. 00 часа, на рождения ден на майката –пети ноември детето ще бъде при нея.
ВКС намира за неоснователни оплакванията в жалбата за недопустимостта на такова разширяване. Съдът следи служебно за интереса на детето във въззивното производство, при висящност на спора в обжалваната част / ТР №1/13 г. ОСГТК, т.1/ и не е обвързан при разрешаване на въпросите по чл.59, ал.2 СК от посоченото и поискано с жалбата. По тези искове законът предвижда едновременно действие на диспозитивното и служебното начало – ППВС №1/74 г. р.VІ, и съдът може да промени и служебно постановеното относно режима на лични отношения, ако намери, че това е в интерес на детето, както е прието и по настоящото дело. В случаите, при които на съда е предоставена възможността служебно да променя мерките на лични отношения, забраната от общия исков процес за reformatio in peius не се прилага. На съда в чл.59, ал.9 СК и чл.59, ал.2 СК е предоставена възможност служебно да определи мерките на лични отношения на бащата с детето, като с това не се нарушава забраната по чл.271, ал.1 ГПК за влошаване на положението за родителя- жалбоподател /р. по гр.д. №765/12 г. на четвърто г.о. на ВКС/.
Основателни са обаче оплакванията в жалбата за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяването на въззивното решение за разширяване на режима на лични отношения на детето с бащата, в частта относно ежемесечните им контакти. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която родителските права за детето са предоставени за упражняване на майката и местоживеенето му след развода е определено при нея. Това означава, че майката е родителят, при когото детето живее и на когото са възложени ежедневното осъществяване на родителските права и действията по закрилата, защитата и представителството на детето. При възлагане на родителските права за упражняване е преценен интересът на детето с оглед обезпечаването му с жилище, битови условия и семейна среда, непосредствено отглеждане и възпитание.
Това предоставяне не може да бъде отречено с определяне на режим на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, предвиждащ ежемесечното полагане на грижи за детето и местоживеенето му да се разпределят по равно между двамата родители/без споразумение между тях/, като детето е за по две седмици в месеца при всеки родител. Такова разпределяне е нелогично и с оглед определената месечна издръжка за детето, която бащата е осъден да му заплаща чрез неговата майка и законен представител.
Въпреки ниската неучилищна възраст на детето - то е на 6 години и посещава детска градина, а родителите живеят в един град – Варна, което улеснява контактите с бащата, в интерес на детето е трайно да живее при единия от родителите, на когото за предоставени за упражняване родителските права, да не сменя постоянно дома си и този родител да може пълноценно да упражнява родителските права, в тълкувания по-горе смисъл.
По делото е установено, че и двамата родители са с добър и надежден родителски капацитет. Детето е силно привързано и към двамата и в негов интерес е да продължи да поддържа пълноценни отношения с всеки от родителите. Същевременно отношенията между родителите са влошени, комуникацията и доверието им са нарушени, родителите споделят за затруднения в общуването си по въпросите за развитието и израстването на детето/видно от заключението на приетата по делото съдебно – психологическа експертиза/. Между родителите няма и понастоящем не може да се постигне съгласие за разпределяне упражняването на родителските права чрез определени от съда мерки – ТР №1/17 г. ОСГК, мотиви към т.2. С оглед на тези конкретни за случая обстоятелства следва да се създадат нормални предпоставки за упражняването на родителските права от майката, на която са възложени и на режима на лични контакти с бащата. За целта определеният от въззивния съд режим на лични отношения с бащата следва да се ограничи, за да се осигури преобладащото живеене на детето при майката, на която е възложено ежедневното осъществяване на родителските права, при запазване на възможността детето да контактува пълноценно с бащата и семейната му среда. Доводите в жалбата, че разширеният режим е неподходящ поради недостатъчна обезпеченост на бащата с жилище и с помощ от негови близки - той живее в жилището на майка си, която е с висока степен на инвалидност - ВКС намира за неоснователни..
С оглед на изложеното ВКС намира, че на бащата следва да се определи следният разширен режим на ежемесечни лични отношения с детето К.: всяка втора седмица от месеца от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя с преспиване и всяка четвърта седмица от месеца от 18 ч. в понеделник до 18 ч. в неделя с преспиване. В останалата част, относно режима за лични отношения през лятото и по време на общите и индивидуалните за детето и родителите празници, постановените от въззивния съд мерки са ясни и подходящи и не следва да се изменят.
Обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да се отмени в частта за ежемесечния режим на лични контакти на детето с бащата, като вместо него се постанови ново, с посоченото по-горе съдържание. В останалата част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на Окръжен съд Варна по гр.д. №2498/18 г. от 8.04.19 г. в частта, с която в рамките на режима на лични отношения на бащата с детето , са определени ежемесечните им контакти и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ ежемесечен режим на лични отношения на детето К. Т. М. с бащата Т. И. М., както следва: всяка втора седмица от месеца от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя с преспиване в дома на бащата и всяка четвърта седмица от месеца от 18 ч. в понеделник до 18 ч. в неделя с преспиване в дома на бащата.
В останалата част, с която е определено детето да е с бащата през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск от 01. 07. до 15. 07. и от 01. 08 до 15. 08. /ако страните не се споразумеят/, по време на коледните празници на всяка нечетна година и на великденските и новогодишните празници на всяка четна година, от 10 ч. на първия почивен ден до 17 ч. на последния почивен ден, съобразно одобрените празнични дни, всяка година на рождения ден на бащата –двадесет и шести март, както и всяка четна година на рождения ден на детето –втори юни от 09. 00 часа до 18. 00 часа, а на рождения ден на майката –пети ноември детето да бъде при нея – ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2498/18 г. от 8.04.19 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: