Р Е Ш Е Н И Е № 327 София, 23 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети септември две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря: Мира Недева и в присъствието на прокурора: Димитър Генчев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох. дело №1117 по описа за 2014 година Производството е за възобновяване на нохд.№5597/2013 г. на Районен съд гр. Пловдив и внохд.№342/2014 г. на Окръжен съд гр. Пловдив, образувано по искане на осъдения И. З.. В съдебно заседание искането се поддържа от защитник, с доводи за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона, наказанието на осъдения достатъчно и справедливо, а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 16.01.2014 г. постановена по нохд.№5597/2013 г. на Районен съд гр. Пловдив, подсъдимият тогава И. З. е признат за виновен в това, че за времето от м.юли 2011 г. до 30.08.2012 г. в [населено място] ,при условията на продължавано престъпление, повторно, в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Й. Д. и К. Д. и с това им причинил имотна вреда в големи размери - съответно на Д. в размер на 11528 лв., и на Д. - 10 413,61 лв., поради което и на основание чл.210 ал.1 т 4 и т.5 НК вр. с чл.209 ал.1 НК вр. с чл.28 ал.1 НК вр. с чл.26 ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. С присъдата е уважен граждански иск на св.Д. за имуществени вреди, дължими от осъдения З., в размер на 10 413,61 лв., ведно със законната лихва. С решение от 7.05.2014 г. по внохд.№342/2014 г. на Окръжен съд гр. Пловдив присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения : Доводите в искането, а и пледоарията на защитата са за неправилно приложение на закона, произтичащо от превратно тълкуване на доказателства по делото и отказа на инстанционните съдилища да споделят тезата на защитата, че в случая се касае до неприключило гражданско правоотношение между осъдения З. и св.Д. . Доводите са неоснователни и това е така, защото : Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства за безпротиворечиво установяване на релевантните по делото факти. Изводите (по фактите) и на двете съдилища са след задълбочен и прецизен анализ на доказателствената основа. Липсват претендираните „превратно тълкуване на доказателства” и неправилно ценени. Тук следва да се отбележи, че по приетите за установени обстоятелства от значение, защитата и осъденият фактически не спорят, освен относно „намерението” на З. след изплащане на осемдесет и седем месечни вноски(първоначално от св.Д.,а по късно от св.Д.), да прехвърли собствеността на апартамент, находящ се в сградата, изградена от родителите му в [населено място]. Няма как да бъде споделена тезата на защитата относно възникналите и неприключили гражданско правни отношения по редовна сделка за продажба на „собствения” на осъдения апартамент като се съобразят установените по делото релевантни факти : - З. не е имал и няма апартамент на [улица] ап.15, какъвто фигурира в предварителния договор - вярно е, че родителите му имат фирма, която притежава апартаменти в жилищна сграда на [улица], за два от които имали намерение да прехвърлят на децата си – син (осъдения) и дъщеря - това прехвърляне обаче не е осъществено и към момента, а и двамата родители, разпитани пред районния съд, не твърдят, че тези два апартамента са за продажба, напротив - през 2012 г. е продаден един от апартаментите , за да се завършат останалите - установено е, че при констатирано от св.Д. несъответствие в номера на апартамента, З. го е уверил, че това се дължи на „неоформена документация и липса на акт по чл.16” - особено показателни за „намеренията” на осъдения (за приключване на редовна сделка за продажба) са репликите на майка му и св.Д., при случайната им среща на адреса – относно „собственика” на апартамента и продажбата му Действията на З. в инкриминирания период са насочени към това да мотивира св.Д. и св.Д. да му заплатят договорените суми, с оглед бъдещо „придобиване” собствеността на апартамент, какъвто той не е имал и няма. Това сочи на обективните признаци на престъпление измама по смисъла на чл.209 ал.1 НК, правилно квалифицирано с оглед предишното осъждане на З. и размера на причинената имотна вреда, като такова по чл.210 ал.1т.4 и т. 5 НК вр. с чл.26 ал.1 НК. Съображенията на инстанционните съдилища по закона, който следва да бъде приложен, са верни, споделят се от състава на ВКС и преповтарянето им е излишно. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне на размера на наказанието, което следва да бъде наложено на З., инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение (от защитата не се сочат невзети предвид). Наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, малко над предвидения в закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, наказанието на осъдения достатъчно и справедливо, а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на нохд. №5597/2013 г. на Районен съд гр. Пловдив и внохд. №342/2014 г. на Окръжен съд гр. Пловдив, от осъдения И. З. З. . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :