О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60447 София, 14.12.2021 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и двадесет и първа година в състав: Председател: Емил Марков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2457 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по две частни касационни жалби срещу определение № 182 от 19.08.2021г. по ч.т.д.№ 483/2021г. на Апелативен съд Пловдив, с което в производство по чл. 248,ал.3,изр.второ ГПК по частна жалба на ищеца К. К., апелативният съд е изменил определение № 260197 от 29.01.2021г. по т.д.№ 38/2021г. на ОС Пловдив в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника „Х. 58“ЕООД, [населено място] като същите са намалени от 2 400лв. на 300 лв. Ищецът К. К. обжалва с частна касационна жалба въззивното определение в частта, с която като краен резултат е осъден да заплати на „Х. 58“ЕООД разноски за първоинстанционното производство. Основният довод срещу правилността на атакувания акт страната извежда от тезата си, че дружеството няма право на разноски, тъй като не му е връчван препис от исковата молба и към датата на която то е претендирало по делото разноски за процесуално представителство, не е имало качеството на страна в процеса и не е имало процесуално задължение да предприема каквито и да било действия, тъй като такива възникват едва след връчване на препис от исковата молба, каквато в настоящия случай не е връчвана. Твърди и, че е налице вътрешно противоречие между мотивите и диспозитива на атакувания акт, тъй като в съобразителната част на определението ПАС е посочил, че процесуално правоотношение за ответника по повод исковата молба не е възникнало, а същевременно му е присъдена сума 300лв. разноски за първоинстанционното производство. Искането е за отмяна на определението и оставяне без уважение искането на „Х. 58“ЕООД за присъждане на разноски за процесуално представителство. В изложението на основанията за допускане на частното касационно обжалване са поставени въпросите: Следва ли в полза на лице, срещу което е предявен иск, да се присъждат разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК, когато делото е прекратено като недопустимо в хода на едностранно производство по проверка на редовността и допустимостта на подадена искова молба без последната да е връчена и без да е подаден отговор по чл.131 ГПК. От кой момент в процеса в полза на лице, срещу което е предявен иск, възниква притезателното право да му бъдат възстановени разноски в производството при прекратено дело поради недопустимост на иска. Допустимо ли е съдът да присъди в полза на лице, срещу което е предявен иск, разноски за проучване на делото и даване на мнение по същото от адвокат по чл.6,т.3 т Наредба № 1/2004г., на основание чл.78 ГПК. От кой момент възниква процесуално правоотношение между лице, срещу което е предявен иск, и съда. При липса на упражнени процесуални права от страна на ответника, допустимо ли е съдът да присъди разноски в негова полза при представени единствено фактура и извлечение от банкова сметка на адвоката. Въведена е допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Като основание за достъп до касационен контрол страната се позовава и на очевидна неправилност. Постъпил е писмен отговор от „Х. 58“ЕООД срещу основателността на частната касационна жалба. От „Х. 58“ЕООД е постъпила частна касационна жалба срещу въззивното определение, с което е намален размерът на адвокатското възнаграждение, заплатено от дружеството. Твърдението е, че определението е нищожно, тъй като апелативният съд е излязъл от рамките на изричното законово правомощие да намали адвокатското възнаграждение до минималния размер и недопустимо и извън пределите на правораздавателната си власт е приложил по аналогия разпоредба от Наредба №1/2004г., касаеща проучване на делото Изложени са и съображения за неправилност. Искането е за „обезсилване като нищожно или недопустимо“, съответно отмяна като неправилно на обжалваното определение. В изложението към частната касационна жалба се иска допускане на обжалването по въпроса: Правомощието на съда по чл.78,ал.5 ГПК да намалява присъдено възнаграждение до минималния размер по чл.36 ЗА във вр. с чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №1/2004г. следва ли да се тълкува стриктно и има ли съдът правомощие да присъжда възнаграждение като прилага друга точка от Наредбата, а не възнаграждение за процесуално представителство. Ако съдът е излязъл от правомощието по чл.78,ал.5 ГПК, води ли до недопустимост или нищожност на постановения акт. Въведена е допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1, предл. последно ГПК /цитира се решението по гр.д.№ 635/2020г. на 1 г.о. на ВКС/ и по т .3 на чл.280,ал.1 ГПК. От К. К. е постъпил писмен отговор срещу основателността на частната касационна жалба на дружеството. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: На 14.01.2021г. е постъпила в ОС Пловдив исковата молба на К. К. срещу „Х. 58“ЕООД с искане да бъдат обявени за нищожни решенията от 06.11.2020г., приети от едноличния собственик на капитала на „Х. 58“ЕООД. Исковата молба е оставен без движение с разпореждане от 15.01.2021г. и на ищеца са дадени указания за отстраняване на нейни нередовности. На 26.01.2021г. е постъпила молба от „Х. 58“ЕООД, в която е посочено, че страната е узнала за образуваното дело и макар, че не е получила препис от исковата молба, взема предварително становище по допустимостта на предявените искове. Направено е искане за прекратяване на производството по делото и за присъждане на разноски, представляващи платен адвокатски хонорар в размер на 2 400лв. Приложено е пълномощно, договор за процесуално представителство от 18.01.2021г., фактура от 19.01.2021г. и извлечение от банкова сметка. На 27.10.2021г. по делото е постъпило уточнение на исковата молба от ищеца, изпратено по пощата на 25.01.2021г. С определение от 29.01.2021г. в производство по чл.130 ГПК първоинстанционният съд е счел искът за недопустим и е постановил прекратяване на производството по делото /определението в тази част е влязло в сила/. Първоинстанционният съд е приел и, че при прекратяване на производството ответникът има право на разноски - заплатено адвокатско възнаграждение независимо от причината за прекратяване и етапа на разглеждане на спора. Сезиран с молба от ищеца, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на прекратителното определение в частта за разноските. По частната жалба на ищеца въззивната инстанция е приела, че ответното дружество не е оформило писмен отговор на исковата молба и преди да получи препис е депозирало молба със становище по допустимостта на предявените искове. Счела е, че първоинстанционният съд не е съобразил при присъждане на разноски в полза на дружеството, че процесуално правоотношение по повод исковата молба между страните не е възникнало и пред първата инстанция не е осъществено процесуално представителство. Приела е, че изготвянето на предварително писмено становище обосновава прилагане „по аналогия на разпоредбата на чл.6,т.3 от Наредбата, съгласно която за проучване на делото и даване на мнение по него, се дължи възнаграждение в размер на 300лв.“. По тези съображения определението на първоинстанционния съд в частта за разноските е изменено и същите са намалени от 2 400 на 300лв. Настоящият състав счита, че следва да бъде допуснато частното касационно обжалване по първия въпрос от изложението на частния касационен жалбоподател К. К. - Следва ли в полза на лице, срещу което е предявен иск, да се присъждат разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК, когато делото е прекратено като недопустимо в хода на едностранно производство по проверка на редовността и допустимостта на подадена искова молба, без последната да е връчена - въпрос изцяло попадащ в настоящата хипотеза, при която, както се посочи, е подадена молба-предварително становище по допустимостта на иска с доказателства за извършени разходи за процесуално представителство и защита, без на ответника да е връчен препис от исковата молба, без да са му връчвани книжа по делото или да са давани от съда указания и възможност за вземане на становище и предприемане на действия за защита. Отговорът на въпроса, поддържан в трайната практика на ВКС /която е релевантната допълнителна предпоставка за допускане на обжалването/ е отрицателен - ответникът има право на разноски, на основание чл.78, ал.4 от ГПК само когато разноските са извършени след получаване на препис от исковата молба и преди прекратяване на делото. Направените преди получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото разноски не се дължат, тъй като са направени без основание и не по повод на делото, тъй като до датата на получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото, ответникът няма основание да ангажира адвокат и да прави разноски за процесуалната си защита по делото. /Определения на състави на ВКС по ч.т.д.№ 5009/2013г. на 1 гр.отд., т.д.№ 217/2020г. на 1 т.о., ч.т.д.№ 1999/2021г. на 2 т.о./ Разходите следва да са направени от ответната страна преди уведомяване за образуваното производство и след прекратяване на делото, за да могат да бъдат квалифицирани като направени без основание и не по повод на делото /ч.т.д.№ 1754/2021г. на настоящия състав/. Извън тези случаи са хипотези, когато: На ответника е връчен препис от постановен съдебен акт, предхождащ прекратителното определение, и същият е проявил активно процесуално поведение като е изразил становище. Извършените във връзка с тези действия разноски следва да бъдат възмездени /ч.гр.д.№ 4577/2018г. на 3 г.о. на ВКС/. Независимо от връчването на книжа, които не подлежат на връчване /препис от частната жалба в противоречие с разпоредбата на чл.130 ГПК/, ако разноските са направени по повод на недопустими искови претенции и във връзка с предоставена от съда възможност за защита, няма законово основание да се отрече правото на ответника да ги получи. /ч.т.д.№ 3465/2015г. на 2 т.о. на ВКС/. Предвид отговора на правния въпрос обжалваното определение е неправилно. Първоинстанционният съд повърхностно и незадълбочено се е позовал на цитираната от него съдебна практика, а въззивната инстанция независимо от становището си, че не е възникнало процесуално правоотношение без да е връчен препис от исковата молба или други книжа по делото на ответника, е счела, че на тази страна следва да се присъдят разноски. В хипотеза като настоящата сторените разноски от ответната страна, на която не са връчвани никакви книжа по делото, не са давани указания за вземане на становище и възможност за защита, са за нейна сметка и не подлежат на възстановяване от ищеца, независимо от прекратяване на делото поради приета недопустимост на иска. При отговора на правния въпрос, че в полза на лице, срещу което е предявен иск, не се присъждат разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК, когато делото е прекратено като недопустимо в хода на едностранно производство по проверка на редовността и допустимостта на подадена искова молба, без последната да му е връчена, не следва да бъде допуснато касационното обжалване по частната касационна жалба на дружеството. След като на тази страна не се дължат разноски при прекратяване на производството по делото, тъй като не са направени във връзка със защитата по това дело, въпросът за възможността да бъдат намалени не може да стои. Разноски за настоящото производство не се присъждат - частният жалбоподател К. К. не е депозирал такова искане. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване по частната касационна жалба на К. Б. К. на определение № 182 от 19.08.2021г. по ч.т.д.№ 483/2021г. на Апелативен съд Пловдив. Отменя определение № 182 от 19.08.2021г. по ч.т.д.№ 483/2021г. на Апелативен съд Пловдив, вместо което: Изменя, на основание чл.248 ГПК определение № 260197/29.01.2021г. по т.д.№ 38/2021г. на ОС Пловдив в частта за разноските и оставя без уважение искането на „Х. 58“ ЕООД за присъждане на разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК за производството по т.д.№ 38/2021г. на ОС Пловдив. Не допуска касационно обжалване по частната касационна жалба на „Х. 58“ЕООД. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: