4 Р Е Ш Е Н И Е № 62 София, 29.03.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3347 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Л. М. чрез адв.К. Т. от АК-Б. срещу решение № ІV-56 от 17.05.16г.по в.гр.дело № 569/16г.на Бургаския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 241 от 9.02.16г.по гр.дело № 5723/15г.на Бургаския районен съд .С него са отхвърлени исковете на същата страна за осъждане на А. Т. Н. на основание чл.55 ал.1 пр.ІІ и пр.ІІІ ЗЗД да й заплати сумата от 300 евро,получена на неосъществено основание – с оглед бъдещо придобиване на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект № 6,на първи етаж в сграда,находяща се в [населено място], кв.С., [улица], идентификатор 07079.820.298.1.6,както и сумата от 5 000 евро,получена на отпаднало основание – по развален предварителен договор,сключен между страните на 10.08.2012г.за покупко-продажба на посочения по –горе имот. С определение № 934 от 19.12.16г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по релевантния за изхода на спора въпрос: Невписаното съдебно решение,с което се признават вещни права върху недвижими имоти,редовен титул за собственост ли е,или невписването му води до нередовност,която следва да бъде отстранена,за да обективира правото на собственост. В отговор на въпроса настоящият съдебен състав приема следното: Регламентираното в глава ХІ от Закона за собствеността вписване на определена категория актове по принцип има оповестително действие,освен ако самият закон не му придава и защитно или конститутивно действие.Според чл.112 б.”а”ЗС във връзка с чл.4 б.”а” от Правилника за вписванията на вписване подлежат актовете,с които се признават вещни права,включително констативните нотариални актове ,а по силата на чл.112 б.”з” във връзка с чл.4 б.”з” от Правилника на вписванията се вписват и влезлите в законна сила решения,които заместват актовете по б.”а”,както и решенията,с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви.В тази хипотеза е предвидено оповестително - защитно действие на вписването,което няма отношение към придобиване на правото на собственост,но възникналите вещни права от трети лица след вписването не могат да се противопоставят на страната,черпеща права от решението. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот и че с оглед придобиване на имота преди сключването му ищцата Л. М. е заплатила на ответницата А. Н. сума в размер на 300 евро,за което на 17.07.12г.са съставили разписка.На 10.08.12г.е сключен предварителният договор,по силата на който ответницата се е задължила да продаде на ищцата самостоятелен обект № 6,находящ се на първия етаж от масивна сграда –семеен пансион,построена в [населено място],кв.С. , [улица] ,целият с площ от 21.68 кв.м. ,в срок от два месеца и половина,срещу продажна цена от 19 200 евро,чието плащане е уговорено на две вноски – първата,възлизаща на 5 000 евро и платена при подписване на договора,а втората – в размер на 14 200 евро,дължима при сключване на окончателния договор.Прието е още,че на 14.11.12г.М. е изпратила известие до Н.,че разваля предварителния договор поради неизпълнението му от страна на последната,като я кани да й възстанови платените суми – общо 5300 евро,за което няма данни да е достигнало до ответницата.От своя страна последната,с нотариална покана от 21.11.12г.е уведомила ищцата ,че счита себе си за изправна страна и че възнамерява да задържи платените й суми,съответно давайки възможност за сключване на окончателен договор на 30.11.12г.,при заплащане на пълния размер на продажната цена.Съдът е приел,че поканата е била връчена,като на посочената в нея дата нотариус Ф. И. е съставила констативен протокол,от който било видно,че пълномощникът на М. – адв.Х.,е отказала сключване на окончателния договор с мотив,че съдебното решение,от което Н. черпи права не е вписано в Служба по вписванията. При тези данни по делото съдът е приел,че исковете са неоснователни,тъй като ищцата не е доказала отпадане на основанието,на което е предадена исковата сума,съответно,че на падежа,уговорен с предварителния договор окончателен договор не е сключен по вина на ответницата,тъй като от своя страна е подготвила необходимите документи за изповядване на сделката и на уговорената дата – 30.11.12г. ги е представила пред нотариуса.Изложени са съображения,че ищцата не е разполагала с правомощието да развали договора,тъй като според разпоредбата на чл.87 ал.2 ЗЗД не е доказала,че изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти или че поради забава на длъжника то е станало безполезно,или че задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Що се отнася до възражението за невписване на титула за собственост на продавача,съдът е посочил,че действително е налице нормативно изискване по силата на чл.112 ЗС за вписване на съдебното решение,от което черпи права ищцата,каквото не е било извършено в случая,но това вписване не е част от фактическия състав на сделката. В касационната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.Жалбоподателката поддържа,че ответницата е неизправна страна по сделката,тъй като не е привела титула си за собственост в законоизискуемата се форма и с невписаното съдебно решение я поставила в риск да плати значителна сума за процесния имот при реалната опасност трето лице да впише тежест по партидата на имота преди вписването на окончателния договор. Ответницата по жалбата А. Н. моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид оплакванията н жалбата и доводите на страните,и след проверка по реда на чл.290 ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт,приема следното: Жалбата е основателна. По основния спорен въпрос,свързан с невписаното съдебно решение като легитимиращ ответницата титул за собственост,настоящият състав приема за неправилно становището на въззивната инстанция,че продавачът е обезпечил реализирането на процесната сделка,а купувачът М. неоснователно е отказала финализирането й,което е обусловило незаконосъобразен извод за неоснователност на предявения иск по чл.55 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД. С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,следва да се приеме,че основателно жалбоподателката е отказала да сключи окончателен договор при положение,че съдебното решение,от което черпи права продавачът,не е вписано.Нейните права като купувач са били застрашени доколкото в имотния регистър като собственици на процесния имот са отразени и двамата бивши съпрузи и същата има качеството на трето лице в отношенията на ответницата с бившия й съпруг.Налага се извода,че ответницата е неизправна страна по договора,който е развален с исковата молба,поради което същата следва да бъде осъдена да възстанови на ищцата платените от нея суми в размер на 5 300 евро. По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго,с което да се уважи предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.2 и пр.3 ЗЗД за сумата 300 евро,получена на неосъществено основание – с оглед бъдещо придобиване на недвижим имот,както и сумата от 5 000 евро ,получена на отпаднало основание – по развален предварителен договор от 10.08.12г.за покупко-продажба на недвижим имот,или общо за 5300 евро. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата по жалбата следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в размер на 1388.62 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ решение № ІV -56 от 17.05.16г.,постановено по в. гр.дело № 569/16г.на Бургаския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА А. Т. Н.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],кв.С., [улица] да заплати на Л. М. от Р. У.,със съдебен адрес : [населено място], [улица],ет.1 ,адв.К. И. Т. от АК- Б. сумата от 5300 евро/пет хиляди и триста/на основание чл.55 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД ,както и сумата 1388.62 лв разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.