Р Е Ш Е Н И Е № 679 С., 22.10.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Г. Г. при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 655 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Ж. и Т. Й. Т. от гр.В. срещу решение №492 от 14.05.2008г. по гр.д.№2032/07г. на Варненския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон при тълкуване на понятието “сграда” по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изложени са и доводи в подкрепа на виждането, че ответниците не са могли да придобият собствеността върху процесния имот чрез изкупуване по реда §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като, освен че не са били налице предпоставките на това изкупуване, но и оценката на имота е извършена от некомпетентен орган и не създава права. И на последно място – изложени са доводи защо ответниците не са могли да придобият имота по давност. Ответниците В. М. С. и Д. Х. С. оспорват жалбата. Поддържат, че решението на поземлената комисия, от което се ползват ищците, не ги обвързва, тъй като те не са участвали в административното производство по издаването му. В съдебния процес ищците не са установили правото на собственост на своя наследодател върху спорния имот към момента на образуване на ТКЗС, затова не следва да се уважава предявения от тях ревандикационен иск. Считат, че са имали право да изкупят процесния имот по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и са сторили това по предвидения в закона ред. С определение №940 от 25.08.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, по въпроса какво следва да се разбира под “сграда” по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е, че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение №250 от 09.04.2008г. по гр.д.№1240/07г. на ВКС, V ГО. За да се произнесе по жалбата, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решение №2343/16.07.07г. по гр.д.№5092/05г. на Варненския районен съд, е отхвърлил предявения от В. Н. Ж. и Т. Й. Т. срещу В. М. С. и Д. Х. С. иск по чл.108 от ЗС - за установяване собствеността и предаване владението на 600/730 ид.ч. от място с площ от 520кв.м., представляващо реална част от имот пл.№218 по кадастралния план от 1989г. на гр.В., кв.Виница. Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот с решение №238 от 15.07.94г. на ПК В.. Върху същия имот с решение №31/611-5-8 от 27.02.86г. на ИК на О. В. е било предоставено право на ползване на М. С. П. - наследодател на ответника В. М. С.. Въпреки че удостоверението за предоставеното право на ползване е подписано от зам.председателя на ИК на О. В., след като той е имал правомощия да замества председателя, съответно е могъл да подписва и такива документи. Удостоверението е издадено от компетентен орган и установява предоставяне на твърдяното право на ползване. Прието е, че към 01.03.1991г. в имота е съществувала сграда по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с площ от 12 кв.м., трайно прикрепена към земята на бетонова основа, която е обусловила право на изкупуване на земята от ползувателите. Те са се възползвали от това право и са изкупили 600 кв.м. от предоставения за ползване имот, общо с площ от 730 кв.м., което изключва правата на ищците, придобити чрез реституция. Прието е, че §1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ, макар и с тълкувателен характер, няма обратна сила и не може да се приложи към фактически състави за изкупуване, приключили през 1994г. Неприложима е и Р. на чл.177 от Наредба №5 за правила и норми по Т. /отм./, тъй като §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ използва термина „сграда”, а не „постройки за сезонно ползване и инвентар”. По аргумент на противното от чл.303б, ал.3 от ППЗТ. /отм./, въззивният съд е приел, че сграда е всяка постройка с площ над 8 кв.м., каквато в случая е процесната. По основния спорен въпрос, който се поставя по настоящото дело – какво се разбира под “сграда” по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е прието нещо различно в решение №250 от 09.04.2008г. по гр.д.№1240/07г. на ВКС, V ГО. Според това решение сградите, които дават право на изкупуване на предоставената за ползване земеделска земя са тези, определени в чл.108, ал.7 от ППЗТ. /отм./ като постройки за сезонно ползване с площ до 35 кв.м. Настоящият състав намира за правилна практиката, отразена в посоченото решение на ВКС, V ГО. В същия смисъл са и последващите решения на тричленни състави на ВКС, постановени в производство по чл.290 от ГПК, които имат задължителен характер, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В тях е прието най-общо, че под сграда по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да се разбират тези постройки за сезонно ползване и инвентар, които отговарят на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ, вр.чл.177, ал.3 от Наредба №5 за правила и норми по Т. /отм./ - състоят се най-малко от помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс и помещение за складиране на инвентара. Прието е също, че сградите не следва да са от категорията на тези по §1в, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, според който не са сгради по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ стопанските постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция, независимо от площта им и вида на конструкцията. В този смисъл са решения 350 от 29.06.2009г. по гр.д.№2624/08г. на ІІ ГО; решение №149 от 24.03.2010г. по гр.д.№595/09г. на І ГО; решение №505/24.06.2010г. по гр.д.№998/09г. на І ГО, решение №437 от 14.07.2010г. по гр.д.№1475/09г. на І ГО и др. По съществото на касационната жалба: Правилен е изводът на въззивния съд, че ищците се легитимират като собственици на спорния имот с конститутивното решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността. Ответниците, в качеството им на ползуватели на възстановения имот, не могат да се бранят с възражение, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС и затова не е имало основание за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в полза на наследниците му – в този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК - решение №426/21.07.09г. по гр.д.№2713/08г. на ВКС, ІІ ГО; решение №185 от 28.05.2010г. по гр.д.№65/2010г. на ВКС, ІІ ГО и др. Те могат да противопоставят единствено права, произтичащи от изкупуване на земята по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, при спазване на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки са: да е било предоставено право на ползване на земеделската земя по силата на актове на П. на Н. събрание, на Държавния съвет и на М. съвет; ползувателите да са построили сграда върху земята до 01.03.1991г. и да са я заплатили на собственика чрез общината по цени, определени от МС, в тримесечен срок от оценката. Върху валидността на изкупуването не влияе обстоятелството дали оценката е подписана от кмета на общината или от друго лице, което е натоварено с тази функция. В конкретния случай към момента на изготвянето и не е имало текст, който да определи кой орган издава тази оценка. Това става по-късно, с §62, ал.4 от ПЗР към ПМС №456/11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, съгласно който оценките се изготвят от техническата служба на общината. Р. е материалноправна и няма обратно действие. В случая от значение е единствено обстоятелството дали оценката е изготвена в съответствие с изискванията на чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ, в редакцията към момента на изготвянето и, но този въпрос не е спорен между страните. Основателно е обаче другото оплакване в касационната жалба – за неправилна преценка на въззивния съд какво се разбира под “сграда” по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените по-горе съображения не може да бъде споделено разбирането, че сграда е всяка постройка с площ над 8кв.м. Процесната постройка представлява дървена барака с площ от 12 кв.м. и тераса от 5,60 кв.м., състои се от едно помещение /съобразно данните от експертизата и свидетелските показания/ и следователно не отговаря на изискванията на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ, вр.чл.177, ал.3 от Наредба №5 за правила и норми по Т. /отм./, съответно – не дава право на изкупуване по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Затова ответниците нямат противопоставими права на ищците и тъй като владеят спорния имот без основание, предявеният срещу тях ревандикационен иск е основателен. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №492 от 14.05.2008г. по гр.д.№2032/07г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част, с която съдът се е произнесъл по иска по чл.108 от ЗС и по обусловеното искане за отмяна на нотариален акт и вместо него постановява: ОСЪЖДА В. М. С. и Д. Х. С. от гр.В., ул.”Обзор” №36 да предадат на основание чл.108 от ЗС на В. Н. Ж. от гр.В., кв.”Виница”, ул.”Александър К.” №12 и на Т. Й. Т. от гр.В., кв.”Виница”, ул.Александър К.” №10 владението на следния недвижим имот: реална част от 520 кв.м. от имот пл.№218 по КП на гр.В., кв.”Виница-север” от 1989г., оцветена в жълт цвят на скицата на в.л.К.Кателиева от 04.12.2006г., лист №206 по гр.д.№5092/2005г. на Варненския районен съд, при съседи на имота: имоти пл.№219, 214, 215 и останалата реална част от имот №218. ОТМЕНЯ на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ констативен нотариален акт за собственост №62, т.ХVІ, н.д.№5707/12.05.94г. на ВН. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: