Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
София, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 617 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. К. срещу решение № 196 от 01.11.2019 г. по в. гр. д. № 436/2019 г. на Сливенския окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е уважил предявените срещу него искове по чл.23, ал.1 СК, чл.59 ЗЗД и чл. 249, вр. чл.243 ЗЗД. Не била установена цената, на която е закупен процесният автомобил, нито каква е сумата на личните средства на ищцата Е. К., вложена при закупуването. Не били обсъдени в тяхната взаимна връзка доказателствата по делото. Във връзка с обусловения иск по чл.59 ЗЗД е изложено оплакване, че нотариалната покана за връщане на автомобила и за дължимостта на обезщетение за неоснователното му ползване е залепена на адрес, който не съвпада с настоящия и постоянния адрес на жалбоподателя.
Ответницата в производството Е. Д. К. оспорва жалбата. Поддържа, че е закупила процесния автомобил по време на фактическата раздяла с ответника, като го е заплатила на една и съща дата на две части: по банков път 5000 лв. за запазване на автомобила, а останалата сума от 5000 лв. в брой преди подписване на договора за покупко-продажба, което се потвърждава и от показанията на свидетеля на ответника. Счита обжалваното решение за правилно. С определение № 184 от 22.04.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради съмнение за неговата допустимост.
За да се произнесе по жалбата, съставът на ВКС приема следното:
С атакуваното решение състав на Сливенския окръжен съд е потвърдил решение № 735/01.07.2019 г. по гр. д. № 5256/2018 г. на Сливенския районен съд, с което са били уважени предявените от Е. Д. К. срещу Г. Н. К. искове по чл.23, ал.1 СК, чл.59 ЗЗД и чл.249, вр. чл.243 ЗЗД – признато е за установено, че ищцата е изключителен собственик на автомобил „Р. м.“ с рег. [рег.номер на МПС] , рама ...., поради наличие на пълна трансформация на нейни лични средства в придобиването му; ответникът е осъден да заплати на ищцата 840 лв. обезщетение за неоснователното ползване на автомобила за периода 15.06.2018 г. - 01.10.2018 г., както и да предаде държането му на ищцата.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи. По време на брака ищцата е закупила процесния автомобил на свое име с лични средства, дарени от нейния баща. За установяване на тези твърдения по делото са представени преводно нареждане на П. Я. от 22.01.2015 г. за сумата от 5000 лв.; нареждане за превод на сумата от 4995 лв. от 22.01.2015 г. до П. П.; договор за дарение на сумата от 11000 лв. от 10.05.2014 г. и вносна бележка от 20.05.2014 г. за сумата от 9500 лв., внесени от ищцата по нейна сметка в К. АД. Тези доказателства съдът е обсъдил съвместно със свидетелските показания, включително и показанията на бащата на ищцата, които съдът е кредитирал, при отчитане на близката родствена връзка. Бащата е установил, че през 2014 г. е изтеглил лични спестявания и ги е дарил на дъщеря си за закупуването на автомобил, което станало по-късно, през 2015 г. Прието е за установено също, че към момента на закупуване на МПС страните са се намирали във фактическа раздяла. От правна страна съдът е приел, че ищцата е доказала извънсемейния произход на средствата за закупуване на автомобила. Вън от предмета на делото е установяването на факти като точните имена на продавача на МПС и на кого е платена продажната цена. Тези факти могат да се установят с оглед спецификата на дадена сделка, но ищцата е следвало да представи доказателства за тях само ако ответникът е оспорил сделката, а в случая такова оспорване липсва. В отговора на исковата молба той не оспорва нито страните по сделката, нито стойността, на която автомобилът е закупен. Твърди единствено, че искът е неоснователен, тъй като автомобилът е придобит със средства на СИО. Ето защо твърденията във въззивната жалба, че не е установен точно продавачът на МПС, както и че сумата по сделката е била 18 000 лв., се явяват преклудирани. Искът по чл.59 ЗЗД е уважен на база заключение на вещо лице, а за уважаването на иска по чл.249, вр. чл.243 ЗЗД съдът е приел, че ответникът е получил ползването на автомобила по силата на договор за заем за послужване с ищцата, след което неоснователно отказал да го върне.
Решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба.
Предметът на правния спор се очертава в исковата молба с посочване на страните, обстоятелствата, от които произтича спорното материално право и отправеното до съда искане. Когато предмет на делото е спор по чл.23, ал.1 СК за пълна трансформация на лични средства в придобиване на имущество по време на брака между страните, ищецът следва да посочи в исковата молба на каква цена е закупено спорното имущество и каква е сумата на личните средства, дадена от него. Тази яснота е необходима, за да може ответникът да проведе своята защита, като на свой ред заяви дали признава тези твърдения или ги оспорва. Съдът на основание чл. 145 ГПК, ал.1 и ал.2 ГПК е длъжен да изясни фактическите твърдения на страните, преди да изготви и съобщи доклада по чл.146 ГПК и преди да пристъпи към събиране на доказателствата по делото. Твърденията в исковата молба, че спорното имущество е закупено по време на фактическата раздяла между страните, не освобождава ищеца от задължението да посочи цената, на която е закупено това имущество и размера на вложените лични средства, тъй като не се знае предварително дали ще бъдат доказани твърденията за фактическа раздяла и пълната финансова независимост на съпрузите, която изключва възможността при закупуване на имуществото да са вложени семейни средства или да има някакъв друг принос в придобиването. Съдебното решение по спор с правно основание чл.23, ал.1 СК следва да съдържа фактическите изводи на съда, направени въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото - за придобивната цена на имуществото и размера на вложените лични средства. Въз основа на тези изводи съдът гради преценката дали се касае за пълна трансформация по чл.23, ал.1 СК, за частична трансформация по чл.23, ал.2 СК, или искът е изцяло неоснователен. Следва да се има предвид, че според трайно установената съдебна практика, когато искът за установяване на пълна трансформация на лични средства в придобито по време на брака имущество е недоказан, съдът следва да се произнесе по иск за частична трансформация, ако има данни за това. За да се направи преценка дали има пълна или частична трансформация, следва да са ясни твърденията на ищеца за придобивната цена на имуществото и размера на вложените лични средства, както и становището на ответника по тези въпроси.
В настоящия случай в исковата молба и в уточняващата молба от 01.02.2019 г. не се съдържат изрични твърдения каква е цената, заплатена от ищцата при закупуване на автомобила. Твърди се, че той е закупен по време на фактическата раздяла с пари, дарени от родителите на ищцата. Към исковата молба са приложени договор от 10.05.2014 г. за дарение на сумата от 11 000 лв. от бащата на ищцата; преводно нареждане от 22.01.2015 г. на П. С., направено от ищцата в полза на М. В. Х. за сумата от 5000 лв. и с основание на плащането – покупка на МПС, както и разписка за теглена от П. П. на 22.01.2015 г. сума от 4995 лв. Няма твърдения, извън сумата по преводното нареждане за 5 000 лв., дали и сумата от 4995 лв. е дадена за закупуване на автомобила и дали сборът от двете суми е част от дарените средства в размер на 11 000 лв. В уточняващата молба от 01.02.2019 г. отново няма ясни твърдения, но този път ищцата препраща към друг документ – платежно нареждане за 9500 лева, което не прилага. Впоследствие е приложена вносна бележка в К. за сумата 9500, но не лева, както се твърди в уточняващата молба, а евро. Отново няма твърдения каква е връзката на тази сума с документите, приложени към исковата молба и към закупуването на автомобила. Ответникът само е оспорил твърденията за влагане на лични средства от ищцата, като е заявил, че автомобилът представлява СИО, като по-голяма част от средствата за закупуването са дадени от него, но той не претендира трансформация. Съдът не е изяснил твърденията на страните по реда на чл.145 ГПК. Както в решението на първата, така и на въззивната инстанция, не е взето ясно становище на каква цена е придобит автомобилът, като въобще не е обсъдено показанието на бащата на ищцата, че доколкото той знае, цената на автомобила е била около 18 000 лв. Освен това въззивният съд общо сочи за налични в К. 9500 лв., докато по документи става въпрос за евро. Въззивният съд набляга на фактическата раздяла между страните по време на закупуване на автомобила, без обаче да обсъди подробно събраните по делото доказателства в тази насока и без да оцени какво е значението на факта, че по сметката на ищцата е имало 9500 евро към 20.05.2014 г., но тя е изчакала връщането на съпруга ѝ от Франция, за да закупи автомобила на 22.01.2015 г., като той също е присъствал на сделката, съгласно показанията на свидетеля Н. К.. Следва да се има предвид, че разделното живеене на съпрузите през продължителен период от време не винаги представлява фактическа раздяла. При фактическата раздяла има прекъсване на физическите, емоционалните, духовните и икономическите връзки между съпрузите и съдът следва да изложи съображения в тази насока.
В заключение – липсата на ясни твърдения в исковата молба за цената, на която е придобит процесният автомобил и размера на вложените от ищцата в покупката лични парични средства, са довели до недопустимо въззивно решение, постановено по нередовна искова молба, което следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд след отстраняване недостатъците на исковата молба.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 196 от 01.11.2019 г. по в. гр. д. № 436/2019 г. на Сливенския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав след отстраняване недостатъците на исковата молба.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: