1 Р Е Ш Е Н И Е № 64 С., 09 февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари 2011г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Ив. И............................ и в присъствието на прокурора от ВКП .........П. М.................., като изслуша докладваното от съдия П. П. наказателно дело № 816/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения М. Й. Й. за възобновяване на НОХД № 226/2010 г. по описа на Районен съд –[населено място] и изменение на постановената по него присъда № 272, постановена на 21.09. 2010 г., с която подсъдимият е бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл. 26 вр. чл. 29 ал.1 б. А и б.Б от НК и му е било наложено наказание три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. В искането се изтъкват доводи за това, че присъдата не е била проверена по касационен ред, изразява се несъгласие с размера на наложеното наказание и се моли ВКС да го преразгледа по реда на възобновяването, като го намали. Осъденият не се явява в съдебно заседание пред ВКС. Служебният защитник пледира за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е било нарушено правото на защита на Й. предвид неучастието на адвокат-защитник на същия в хода на досъдебното и съдебно производство, както и с оглед на обстоятелството, че съдът не е разяснил на подсъдимия правото му да признае фактите по делото и с това да проведе съкратено съдебно следствие, при което да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Иска с оглед на това да се възобнови производството по делото и то да се върне за ново разглеждане на поповския районен съд. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 276, постановена на 21.09.2010 г. по НОХД № 226/2010 г. Поповският районен съд е признал подсъдимия М. Й. за виновен в това, че в периода от 27.10.2009 г. до 03.02.2010 г. в[населено място], общ. П. при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление отнел чужди движими вещи на обща стойност 507,64 от владението на С. Х. С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл. 26 вр. чл. 29 ал.1 б. А и б.Б от НК му е било наложено наказание три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Подсъдимият е бил осъден да заплати на С. С. сумата от 377,64 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащането на направените по делото разноски. Присъдата не е била обжалвана пред въззивния съд и е влязла в сила на 07.10.2010 г. Искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено в изискуемия се 6 месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, същото е основателно. На първо място, доводите на защитника, изтъкнати в съдебно заседание, за допуснати съществени процесуални нарушения, не могат да бъдат предмет на настоящето производство. В искането на осъдения Й. не се съдържа такъв аргумент – по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, поради което той не може да бъде разгледан. Нито защитникът, нито осъденият биха могли да въвеждат ново основание за възобновяване, което не е посочено в искането. Последното съдържа само довод за явна несправедливост – основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. Въпреки това, с оглед гарантиране правото на защита на осъдения – да получи отговор на защитната позиция, възприета от назначения му адвокат-защитник, ВКС констатира следното: Не е обосновано твърдението за нарушено право на защита на Й. в никоя от двете фази на наказателния процес. Както на досъдебната /л.42а и л.43/, така и на съдебната /л. 15/ фази органът на досъдебното производство и съдът са разяснили изрично правото на Й. на адвокатска защита. Той е заявил, че не желае такава, не желае назначаването и на служебен защитник и ще се защитава сам. Не е била налице нито една от предпоставките на чл. 94 от НПК, която да налага задължително участие на защитник в производството. Поради това неосигуряването на такъв в синхрон с желанието на самия подсъдим да се защитава сам не е довело до нарушаване на правото му на защита, поради което и не е допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо възобновяването на делото. Не е налице такова нарушение и с оглед твърдението, че съдът не е разяснил изрично правото на подсъдимия да се ползва от възможностите, които му дава диференцираната наказателна процедура по Глава 27 от НПК , а именно да поиска провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, което би му гарантирало определяне на наказание по чл. 58а от НК. Провеждането на производство по реда на Глава 27 от НПК може да се извърши след провеждане на предварително изслушване на страните по инициатива служебно на съда или по инициатива на подсъдимия /чл. 370 от НПК/. Когато липсва такава инициатива, производството се разглежда по общия ред – този на Глава 20 от НПК. В случая съдията –докладчик не е преценил възможността да се проведе съкратено съдебно следствие, поради което и не е допуснал предварително изслушване. Самият подсъдим също не е направил такова искане нито преди, нито в самото съдебно заседание. Съдът е разяснил на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК /л. 16/. По своето съдържание тези норми предвиждат разясняване на правата на страните , „предвидени в този кодекс”. По отношение на подсъдимия това са не само правата, предвидени в чл. 55 от НПК, но и в други норми на НПК, включително и правото по чл. 370 от НПК. Няма основания да се счита, че правото на подсъдимия да поиска предварително изслушване не му е било разяснено от съда. Подсъдимият изрично е заявил, че няма искания. Поради това, като е дал ход на делото и го е разгледал по реда на раздел Трети на Глава 20 от НПК, съдът не е допуснал нарушение на правото на защита на осъдения Й. – производството срещу него да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Поради това не се констатира да е налице съществено процесуално нарушение, налагащо възобновяване на производството по делото на това основание. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание, изложен от осъдения в искането за възобновяване, е обоснован с материалите по делото. Същото е било определено в рамките на законовите предели при условията на чл. 54 от НК очевидно при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива са обсъдени и приети предходните осъждания на дееца, краткия период от време, през който са извършени двете деяния, стойността на предмета на престъплението. Съдебният състав е констатирал липса на изключително или многобройни смекчаващи отговорността на Й. обстоятелства и с това е обосновал отказа си да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. ВКС намери обаче, че при преценката на обстоятелствата, влияещи на индивидуализацията на наказанието, не са били обсъдени и надлежно оценени съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, влияещи на наказателната отговорност на осъдения. В случая индивидуалната тежест на извършеното не е била адекватно съпоставена с констатираните отегчаващи обстоятелства. Стойността на предмета на престъплението не е висока – приблизително 500 лева, като част от вещите са били възстановени на пострадалия, след като са били доброволно предадени от осъдения. Очевидно обаче това обстоятелство не е било отчетено в правилна насока от съда при отмерване на справедливостта на наложеното наказание. ВКС констатира незаконосъобразно неотчитане от страна на решаващата съдебна инстанция и на друго обстоятелство – дадените обяснения и направените самопризнания от осъдения. Процесуалното поведение на подсъдимия е въпрос на негов избор, а даването на обяснения и демонстрирането на критично отношение към деянието е въпрос на начин на организиране на конкретната защита и право на всяко на лице. Процесуалният избор на подсъдимия да демонстрира признание на виновно поведение и критично отношение по никакъв начин не би могло да остане неотчетено обстоятелство, влияещо на индивидуализацията на наказанието му. По настоящето дело съдът е игнорирал това смекчаващо обстоятелство, като не е взел предвид и факта, че от самото начало на процеса от досъдебната му фаза Й. е правил пълни и подробни самопризнания. Това негово поведение е продължило и в съдебната фаза, с което безспорно е бил облекчена доказателствената дейност на съда. Нещо повече, ако съдията-докладчик беше изпълнил прецизно задължението си по чл. 248 ал.2 т.4 от НПК, би констатирал наличието на предпоставките за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК, с което би дал възможност на подсъдимия да получи индивидуализация на наказанието по реда на чл. 58а от НПК. Тези обстоятелства не могат да се тълкуват във вреда на осъдения, а още по-малко и да останат неотчетени като обстоятелства, които смекчават неговата отговорност. Ето защо при правилно отчетени останали обстоятелства, включването на посочените по-горе сочи, че наложеното му наказание се явява явно несправедливо и следва да бъде коригирано по реда на възобновяването на наказателното производство. ВКС намери , че наказателната отговорност е следвало да бъде реализирана чрез налагане на наказание „лишаване от свобода” при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, тъй като при наличието на останалите смекчаващи отговорността обстоятелства, процесуалното поведение на Й. представлява изключително такова, като е позволило наказателното производство срещу него да приключи в максимално кратки срокове. За справедливо с оглед целите на чл. 36 от НК ВКС намери наказанието лишаване от свобода в размер на две години. Предвид необходимостта от ефективно изтърпяване на това наказание, то се явява точната мярка за наказателно въздействие върху осъдения Й. чрез изолирането му за период от две години. В този размер наказанието се явява съответно на извършеното и на личността на осъдения и достатъчно за постигане най-вече на специалната превенция спрямо него. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че е налице соченото в искането основание за възобновяване на наказателното дело, поради което искането за това следва да уважено – производството да бъде възобновено и присъдата да бъде изменена, като бъде намалено наложеното наказание лишаване от свобода от три на две години. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 425 ал.1 т.3 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 226/2010 г. по описа на Районен съд гр.Попово], като ИЗМЕНЯ постановената присъда № 272/21.09.2010 г., като намалява наложеното наказание „лишаване от свобода” на осъдения М. Й. Й. от ТРИ на ДВЕ години. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.