Р Е Ш Е Н И Е № 368 София, 19 октомври 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета Данова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Даниел Луков при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП В. Илиева, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 621/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия С. С. срещу въззивно решение № 63 от 01.05.2023г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 22/2023г. по описа на същия съд. В жалбата се изтъква касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се явна несправедливост на наложеното му наказание, тъй като същото е прекомерно завишено от решаващите съдебни инстанции. Акцентира се върху критичното отношение на подсъдимия към извършеното и оказаното съдействие при разкриване на обективната истина по делото, младата му възраст, обстоятелството, че е отгледан само от майка си и че е страхлив по природа, поради което и от страх, обърканост, притесненост и силен стрес е напуснал местопроизшествието. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Подсъдимият С. и неговият защитник адв. Д. поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Частните обвинители В. и Н. не се явяват, редовно уведомени. За тях се явява упълномощения им повереник адвокат В. Н.. Претендира от тяхно име за оставяне в сила на обжалваното решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 73 от 20.12.2022г., постановена по нохд № 1381/2022г., Окръжен съд – Варна признал подсъдимия С. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. б, вр. ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, като му наложил наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определил първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното му наказание лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият е бил оправдан по обвинението му по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съдът се разпоредил и с веществените доказателства по делото. В тежест на подсъдимия са били възложени и разноските по делото. С атакуваното сега решение, постановено по жалба на подсъдимия, присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Не е било допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а, ал.1 от НК не разкрива белезите на явна несправедливост на същото по отношение на неговия размер и начин на изтърпяване. Това основание за изменение или отмяна на решението би било налице, когато несъответствието между наложеното наказание и степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства е очевидно и това налага то да бъде намалено или увеличено. Липсват обстоятелства, които да са останали извън вниманието на въззивния съд и които да обуславят допълнително смекчаване на наложеното на подсъдимия наказание в претендирания смисъл. Съставът на контролирания съд е оценил личната степен на обществена опасност на дееца като сравнително завишена, като е отчел и наличните по делото смекчаващи отговорността му обстоятелства-младата му възраст и изминалия период от време от извършване на деянието. Не са били подценени и внимателно обсъдените от въззивния съд отегчаващи обстоятелства-допуснатите груби нарушения на правилата за движение, причинения тежък престъпен резултат, изразил се в отнемането на живота на лице в много млада възраст, както и причиняването на съставомерни телесни повреди на друго лице. Отчетено е било, че подсъдимият не е направил никакъв опит да окаже помощ на пострадалия, а вместо това е преместил тялото му, изхвърлил регистрационните табели на отнетия от него автомобил и ръкавиците, с които е управлявал. Направеното от него за прикриване на участието му в станалото ПТП е обсъдено в светлината на установените по делото утвърдени престъпни навици на подсъдимия, завишаващи неговата обществена опасност независимо от младата му възраст. Правилно въззивният съд не се е съгласил с първата инстанция, че оказаното от подсъдимия съдействие на досъдебното производство следва да се отчита като смекчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като такова съдействие по делото реално не е установено. Съобразено е било, че наложеното на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите обстоятелства е от осем години лишаване от свобода, което след това, в съответствие с изискванията по чл. 58а, ал. 1 от НК, е било намалено с една трета. Съставът на контролирания съд правилно е отчел и обстоятелството, че подсъдимият няма правоспособност, като въпреки това обстоятелство системно управлява МПС както преди, така и след произшествието, независимо от налаганите му наказания, което законосъобразно е тълкувано като липса на основания за проява на допълнително снизхождение към него в посока намаляне размера на наложеното му наказание. Не могат да бъдат споделени и изтъкнатите в касационната жалба съображения, че подсъдимият е страхлив по природа и затова е напуснал местопроизшествието, а не е избягал от него. Установените по делото факти показват, че след деянието подсъдимият е действал съзнателно и целенасочено към прикриване на собственото си участие в станалото ПТП. От назначената по делото по отношение на него КСППЕ е установимо, че деецът е личност, която не е в състояние да прогнозира поведението си, да предвижда последиците от действията си, като всъщност ги омаловажава, в различен интензитет проявява пренебрежение към установените в обществото норми, морални и етични ценности, както и към установените правила и рамки. Всъщност, установените по делото отегчаващи отговорността му обстоятелства и посоченото от експертите като личностна характеристика на подсъдимия, предпоставят определяне на наказанието му при лек превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, водещи до необходимост и до увеличаване на размера на наложеното му наказание и само липсата на съответен във въззивното и касационното производство протест (респ. съответна жалба от частните обвинители) се явява пречка за това. При това положение наложеното на подсъдимия С. наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и се явява съответно на извършеното, поради което и допълнителното му намаляване, както настоява касационният жалбоподател, е неоснователно в контекста на чл. 54 от НК. Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 63 от 01.05.2023г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 22/2023г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: