2 Р Е Ш Е Н И Е №.51 София, 10.09.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря София С. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 32/2009 година Производство по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 186 от 08.10.2008 г. по гр.д.№ 1044/2008 г. по гр.д.№ 1044/2008 г. на С. апелативен съд, с което е отменено решение от 24.03.2008 г. по т.д.№ 1788/2006 г. на С. градски съд, ТО, VІ-ти състав и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма],[населено място] иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 55 115.72 лв., както и иска по чл.86 ЗЗД за сумата 4 996.73 лв. В касационната жалба се излагат съображения в подкрепа на оплакванията за необоснованост на въззивното решение и за постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по жалбата. С определение № 529 от 14.08.2009 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по съображения за наличие на визирания в чл.280, ал.1,т.3 ГПК селективен критерия по въпроса за приложимия способ на извънсъдебното разваляне на договора от лизингополучателя, когато в течения на договорения срок за ползване лизингодателят не му е предал обекта на лизинга – чрез отправяне на предупреждение с даване на подходящ срок за изпълнение - чл.87, ал.1 ЗЗД или като изправна страна може да го развали и без да даде срок на длъжника поради безполезността на изпълнението – чл.87, ал.2 ЗЗД. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касатора доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното С обжалваното решение е прието, че на 7.11.2003 г. между страните по спора е сключен договор за финансов лизинг, по силата на който [фирма] се задължило да придобие от трето лице туристически автобус и да го предостави за ползване на ищеца – лизингополучател за срок от 38 месеца, по който настоящият касатор заплатил на ответника първоначална вноска в размер на 55 115.72 лв. Не е имало спор, че автобусът не предаден за ползване от ищеца, а не имало и данни ответникът да е придобил собствеността върху него от третото лице. С нотариална покана от 31.01.2006 г. ищецът уведомил ответника, че поради дългата забава не се нуждае от автобуса и на основание чл.87, ал.2 ЗЗД разваля договора, като е поискал връщането на платеното по него. За да отхвърли иска съдът е приел, че ищецът не е установил невъзможността за изпълнение от лизингодателя и безполезността на закъснялото изпълнение. Изложени са съображения, че в договора не бил уговорен срок за предаване на автобуса на ищеца, същият бил със срок на действие 38 месеца, поради което безполезността на престацията на ответника към датата на изявлението на ищеца не се предполагала. Поради това се нуждаел от доказване факта, че ищецът вече няма интерес от късното изпълнение. Не е било отправено предупреждение, което според съда би изпълнило основното си преназначение да бъде защитен длъжника чрез осигуряване на допълнителна възможност за изпълнение, въз основа на което е прието, че договорът не е развален и за ищеца не е възникнало основание да претендира връщане на платените по него суми. Касационната жалба е основателна. В съдебната практика и в доктрината е утвърдено разбирането, че лизингодателят има задълженията на наемодател, а така гласи и разпоредбата на чл.344, ал.1 ТЗ. От анализа й, както и на тази по чл.347, ал.2 ТЗ може да се направи извода, че основното задължение на лизингодателя е да предаде или осигури предаването на обекта за ползване от лизингополучателя, както и свободното му ползване в рамките на договорения срок. Тъй като Търговският закон не се съдържа специална правна регламентация на основанията за разваляне на търговските сделки и правните последици при упражняването на това право, то на основание чл. 288 ТЗ следва се приложат общите правила на гражданското законодателство, в случая установените в чл.87 и сл. ЗЗД. Нормалното развитие на договора, т.е. постигането на целения от него резултат е в интерес на гражданския, а в случая и на търговския оборот и поради това законът в чл.87, ал.1 ЗЗД е предвидил, че развалянето му е допустимо само ако и след предоставения от изправната страна срок, длъжникът не изпълни задължението си по него. Това правило е неприложимо при настъпила безполезност на престацията, но с чл.87, ал.2 ЗЗД законодателят признава развалянето за настъпило само при безспорното й установяване, и то като последица от длъжниковата забава, като в този случай доказателствената тежест е възложена върху кредитора. Независимо от препращането, което законодателят е извършил по отношение неуредените със специалния закон въпроси, при прилагането на общите правила следва да се държи сметка на спецификата на съответния търговски договор. Както бе посочено, основното задължение на лизингодателя е да предаде или осигури, както е при финансовия лизинг, предаването на обекта за ползване от лизингополучателя и да осигури свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок. Очевидно е, че когато не само на падежа, но и в течение на договорения срок за ползване обектът, предмет на лизинга не е бил предаден на лизингополучателя, а нов срок не е бил предоговорен, за последния като не само не е възникнало задължение да даде подходящ срок на насрещната страна да изпълни основното си задължение по договора, но и задължението да установява в процеса настъпилата в резултат на забавата безполезност от престацията, което следва от целта на самия договор. Въз основа на така изложеното по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване настоящият състав приема, че въззивното решение следва да се отмени като неправилно. Поради отсъствието на необходимост от извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като се уважат предявените от касатора искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Съобразно изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноските, направени пред всички инстанции в размер на 8 182 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА изцяло решение № 186 от 08.10.2008 г. по гр.д.№ 1044/2008 г. по гр.д.№ 1044/2008 г. на С. апелативен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] да заплати на основание чл.55, ал.1, изр.3 във вр. с чл.87 ЗЗД на [фирма] сумата 55 115, 72 лв., представляваща начална вноска по договор за лизинг № 84D333/07.11.2003 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.10.2006 г. до окончателното й изплащане, сумата 4 996.73 лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода 31.01.2006 г. до 19.10.2006 г., както и разноски по делото за всички инстанции в размер общо на 8 182 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: