Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 70 София, 04 март 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година,  в състав :                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                               ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА                                                                            ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при секретаря.............................Аврора Караджова..................................... и в присъствието на прокурора .......Стефка Бумбалова............................, като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова  наказателно дело   №  703/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:             Касационното производството е образувано по жалба на адв. К, срещу присъда № 70 от 03.11.2009г. на ОС-Пазарджик, постановена по внохд № 753/09г. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348 от НПК, като се прави искане на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 от НПК, въззивната присъда да бъде отменена и подсъдимият оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП оспорва основателността на жалбата, като моли да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че постановената от въззивната инстанция присъда е правилна и законосъобразна, а въпросът за авторството на деянието е установен по безспорен и категоричен начин. Също така, прокурорът счита, че няма допуснати процесуални нарушения и наказанието не е явно несправедливо. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител, моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Счита, че съдът е извършил задълбочен анализ на доказателствата и е достигнал до правилни изводи, касателно авторството на деянието. Намира, наложеното на подсъдимия наказание за съответно на принципите по чл.36 от НК. Според адв. К, гражданският иск е справедливо уважен. Поради всичко горепосочено, повереникът моли за потвърждаване на въззивната присъда, тъй като не са налице отменителните основания на чл.348 от НПК. Защитата на подсъдимия, пледира за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображение. Позовава се на допуснати нарушение при оценка на доказателствените източници, досежно правилата на формалната логика и превратно тълкуване на доказателствата. Това, е довело до неправилно приложение на закона от страна на въззивната инстанция. Искането, което прави защитата е за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия, а алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият Б. Г. , в лична защита не се признава за виновен и заявява, че не е използвал физическа сила по отношение на пострадалия. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери следното: С присъда № 62 от 07.09.2009г., постановена по нохд №236/09г., РС – гр. В., е признал подсъдимия Б. А. Г. за невиновен и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Приетият за съвместно разглеждане граждански иск е бил отхвърлен изцяло. С въззивна присъда № 70 от 03.11.2009г., постановена по внохд № 753/09г., Пазарджишкият окръжен съд, е признал подсъдимия Б за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложил наказание една година лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С въззивната присъда, подсъдимият Г е бил осъден да заплати на гражданския ищец А. Б. сумата от 5000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. В тежест на подсъдимия са били възложени, направените деловодни разноски и дължими държавни такси. Касационната жалба е основателна. Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, установена от първостепенния съд, след което е направила самостоятелен анализ на доказателствата и е достигнала до различни правни изводи, приемайки, че подсъдимият е извършител на инкриминираното му престъпление. В рамките на установената фактология, настоящата инстанция намира, че процесуалната дейност на въззивния съд, свързана с анализ на доказателствената маса страда от пороци. Последните са свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила, гарантиращи правилността при формиране на вътрешното й убеждение. Съдът не е изпълнил задължението си да направи задълбочен анализ на доказателствата, както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка. Разпоредбата на чл.305 от НПК, изисква при наличие на противоречиви доказателствени материали да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В настоящият казус, както във връзка с установяване механизма на причиняване на уврежданията, така и по отношение на авторството на деянието, са били събрани две групи гласни доказателства, като съдът безкритично е дал вяра само на тези, които подкрепят обвинителната теза. Единствените причини , посочени от съда, за да не кредитира показанията на св. Г са твърдения за нелогичност и неправдоподобност. Внимателният прочит на тези доказателствени източници не сочи, че установените с тях факти се опровергават изцяло и категорично от показанията на пострадалия, още повече,че последните са непоследователни и лишени от категоричност по отношение на основни, значими за процеса факти. Пострадалият говори неопределено и в множествено число за лицата, които са го спънали и удряли, като по отношение на подсъдимия единствено сочи, че му е казал ”кой ще уволняваш”, както и , че този, който го е започнал е завършил боя, но не сочи, че това е подсъдимият. Липсата на категоричност по отношение на лицата, нанесли му побой продължава и в хода на проведените очни ставки, с негово участие. Също така, съдът не е обсъдил свидетелските показания на лицата, които са придружавали пострадалия-свидетелите В. Б. , П. Я. , Д. Я. , А. Т. , Р. К. , И. Г. , които не съдържат данни за соченото „подсичане” от страна на подсъдимия, прието за установено от показанията на пострадалия. Всички те са възприели само неговото задържане, бутане и въвеждането му в сградата на полицията. Прието е, че показанията на пострадалия са проверени и чрез тези на неговия работодател св. Д. Некоректно са извадени само цитати от показанията на последния, което не отразява действително съобщеното от този свидетел и сочи на едно превратно тълкуване. Анализирайки този доказателствен източник, съдът е игнорирал заявеното от св. Д, а именно „... каза, че имал проблеми, но не каза, че е бил бит, след един-два дни разбрах, че имал проблеми с полицията. Каза, че са ходили у тях полицаи и са търсили сина му, той казал, че го нямало и от там станало сбиването ...”. Извън полезрението на въззивната инстанция са останали и свидетелските показания на И. К. лекар на пострадалия, пред която той е споделил, че му е бил нанесен побой, предната вечер, без да съобщава кой му го е нанесъл. Този разговор е проведен на 29.03.2007г., както е прието и в обвинителния акт, а това е няколко дни след деня, в който се твърди, че е бил нанесен побоя на пострадалия. По отношение на показанията на св. К, въззивната инстанция декларативно е приела, че същите са неправдоподобни. Твърдяната неправдоподобност не може да бъде изведена само от факта, че служителите на полицията са лицата, завели пострадалия за освидетелстване и те да бъдат единствено противопоставени на показанията на пострадалия. Подобен подход е бил възприет и по отношение на обясненията на подсъдимия. Действително този доказателствен източник има особен характер, но за да се приеме, че е налице защитна теза е необходимо обясненията да са проверени и опровергани с други доказателства. Върховният касационен съд не може да подменя вътрешното убеждение на контролната инстанция по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощен да извърши проверка относно изпълнението на процесуалните правила, гарантиращи правилното й формиране в съотвествие с разпоредбата на чл.14 от НПК. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която следва да се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Анализирането на доказателствената съвкупност изисква оценъчна дейност, както поотделно, така и в съвкупност на доказателствените материали за фактите в обхвата на чл.102 от НПК. Нарушение на тези изисквания е налице, когато решаващият орган е игнорирал напълно или формално е обсъдил някои от доказателствените източници, или превратно интерпретирал същите, на каквито действия сочи конкретиката по делото. В тази връзка практиката на ВКС е константна, че оценката на доказателствената съвкупност не е произволна, а следва да се обуславя от обективните условия и дадености, и когато това не е сторено е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. С оглед на горното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл.354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА присъда № 70 от 03.11.2009г., постановена по внохд № 753/09г. по описа на ОС-гр. Пазарджик. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Пазарджик, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   Председател:     Членове: