Р Е Ш Е Н И Е № 453
гр.София , 27 ноември 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и прокурора от ВКП Искра Чобанова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1439/2013 г.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане,депозирано от осъдения Ж. А. Б., чрез защитника му адв.А., за възобновяване на наказателното производство по нохд №133/2013 г. на Елховски районен съд, на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК.
Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с това,че постановената осъдителна присъда почива само на самопризнанията на осъдения Б., които не са подкрепени от останалите доказателства, събрани по делото; че не е извършен надлежен и всеобхватен анализ и оценка на доказателствата; че са игнорирани оправдателните доказателства за сметка на обвинителните. Твърди се ,че е допуснато нарушение на материалния закон, намерило израз в неправилно приетата правна квалификация по чл.195 ал.1 т.7 от НПК, тъй като деянието съставлява маловажен случай.Касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК,което е и основание за възобновяване, се обосновава с това, че не е приложена разпоредбата на чл.55 от НК, поради което наложеното на осъдения наказание е несъответно на тежестта на извършеното и обществената опасност и личността на дееца.Прави се искане за възобновяване на наказателното дело , отмяна на съдебните актове на първата и въззивна инстанция и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, алтернативно-отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъдения по повдигнатото му обвинение.
В съдебното заседание пред ВКС защитникът на осъдения-адв.А. поддържа искането за възобновяване по съображенията , изложени в него и моли то да бъде уважено.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за допустимо, но неоснователно, тъй като авторството на деянието е доказано, твърдяните от защитата нарушения не са налице,а извършеното от осъдения не е маловажен случай. Моли искането да бъде оставено без уважение.
В последната си дума осъденият Ж. А. Б. моли за уважаване на искането за възобновяване на наказателното дело.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите , релевирани в искането на осъдения Ж. Б., становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422 ал.1 т.5 от НПК.Постановеното въззивно решение е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред. Искането е направено от процесуално легитимиран субект и в срока по чл.421 ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда №432 от 02.12.2013 г.,постановена по нохд № 133/2013 г., Елховският районен съд е признал подсъдимия Ж. А. Б. за виновен в това ,че на неустановена дата ,в периода от м.август 2011 г.до м.март 2012 г. в [населено място], от частен дом ,находящ се в[жк], вх.А, ет.4, ап.10 отнел чужди движими вещи,собственост на М. А. Г. и на Х. И. М., на обща стойност 997.00 лв.,от владението на Х. М.,без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено при условията на повторност и не представлява маловажен случай,поради което и на основание чл.195 ал.1 т.7 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 и чл.54 от НК му е наложил наказание една година лишаване от свобода,което да се изтърпи при първоначален „строг” режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип ,като на основание чл.304 от НПК го е оправдал за разликата в стойността на предмета на престъплението от 997.00 лв.до 1064.00 лв.
На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода ,постановено по нохд №179/2011 г.на РС-Елхово, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
С присъдата подсъдимият Ж. Б. е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетение за имуществени вреди- на Х. М.-сумата от 434.00 лв. и на М. Г.-560 лв.,ведно със законната лихва от 28.02.2012 г.до окончателното им изплащане, като гражданският иск на Х. М. за разликата до пълният предявен размер от 504 лв. е отхвърлен като недоказан.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски, тези сторени от гражданските ищци, както и д.т. върху уважената част на гражданския иск.
По жалба, депозирана от защитника на подсъдимия Б. е било образувано пред ОС-Ямбол внохд №14/2014 г. ,по което е постановено решение №22/20.02.2014 г. ,с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
С решение №261 от 25.06.2014 г. по н.д.№802/2014 г. на ВКС,ІІІ н.о. е отменено по реда на възобновяването решение №22 от 20.02.2014 г. по внохд №14/2014 г. на Ямболския окръжен съд и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
С решение №125 от 31.07.2014 г., постановено по внохд №191/2014 г., Ямболски окръжен съд е изменил присъдата ,постановена по нохд №133/2013 г. по описа на Елховски районен съд в наказателната й част, като е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал за това деянието да е извършено в периода от 08.10.2011 г.до м.март 2012 г., както и за кражбата на движими вещи за разликата от 644.00 лв.до 997 .00 лв.
Първоинстанционната присъда е изменена и в гражданско-осъдителната й част ,като е намален размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди на М. Г. от 560 лв. на 420 лв. и на Х. М. –от 434 лв.на 224 лв. ,както и в частта относно разноските като е намален размера на присъдените в полза на гражданските ищци разноски за адвокатско възнаграждение от 327,96 лв. на 211,84 лв.В останалата част ,присъдата е потвърдена.
ВКС не намира да са допуснати претендираните от осъдения и защитника му съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства не се констатират нарушения. Ямболският окръжен съд не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните доказателствени средства в т.ч. и на обясненията на подсъдимия Б., а осъществената от него интерпретация на доказателствения обем е според действителното му съдържание. Въззивното решение съдържа подробна аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу Ж. Б., като наред с това съдебният състав е отговорил и на направените от страните възражения.
Не съществува пречка въззивната инстанция като втора по ред инстанция по фактите да приема нови фактически положения,различни от установените от първостепенния съд.В конкретният случай ОС-Ямбол е коригирал голяма част от фактическите констатации на Районен съд-Елхово, тъй като същите са почивали не на събрания по делото доказателствен материал ,а изцяло на предположения, като възприетата от въззивната инстанция нова фактическа обстановка се припокрива с тази , отразена в обвинителния акт. Ето защо, Ямболският окръжен съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, доколкото не е напуснал фактическата рамка на обвинението,очертана в обвинителния процесуален документ, по която Б. се е защитавал .
На следващо място не се споделя виждането на защитата,че решаващите съдилища са постановили осъдителна присъда единствено и само на обясненията на осъдения Б., дадени на досъдебното производство по реда на чл.222 ал.1 от НПК и приобщени от първоинстанционния съд на основание чл.279 ал.1 т.3 от НПК. Прочитът на мотивите на въззивното решение /л.32-34 от съд.дело/ сочи, че въззивната инстанция подробно е аргументирала подкрепеността на обясненията на Ж. Б. ,в които той е направил самопризнания, от останалите доказателства по делото. Изводът на съда ,че тези самопризнания не са изолирани, а се проверяват и от останалите доказателства, е верен и се възприема от настоящият състав, макар и не по всички изложени съображения. Така , на първо място самопризнанието на осъдения за това ,че той е отнел от шкаф, намиращ се в детската стая на жилището, обитавано от св.Х. М. и св. Я. Г. златни бижута /конкретно описани /, поставени в лилаво несесерче, се потвърждава от показанията на свидетелките Х. М. и М. Г.- по отношение обстоятелството, че притежаваните от тях златни бижута са изчезнали от дома им; досежно мястото на съхранение на накитите в жилището им ; техният вид /налице е пълно съвпадение между описанието, направено от осъдения по вид ,количество и форма с това, направено от свидетелките/, както и досежно цвета на портмонето, в което те са били поставени /розово-лилаво/. За това ,че от дома им са изчезнали златните бижута, собственост на майка й –Х. М. и на сестра й М. Г., както относно техния вид, така и по отношение вещта ,в която са били поставени, е свидетелствала и Я. Г.. На следващо място , косвено, за проверка обясненията на осъдения служат и свидетелските показания на Д. Я. и П. Я.,предоставили информация за това, че Б. е продал в златарският им магазин златни бижута, сред които и пръстен, в последствие разпознат от св.М. Г. като неин. Все в тази връзка не следва да бъде подминавано и писменото доказателство- копие на лист от книга за закупените златни ценности от златарското ателие, от който е видно ,че на 17.10.2011 г. именно Ж. Б. е продал 10.80 гр. златни бижута. При това положение да се твърди ,че обясненията на осъдения са единствения източник на доказателства за авторството на деянието, е неприемливо, тъй като по делото е налице една непрекъсната и логически свързана верига от косвени доказателства, проверяващи и подкрепящи преките- самопризнанията на Б.. Касационната инстанция не се съгласява с редуцирания от ОС-Ямбол предмет на престъплението, доколкото по отношение на него са налице кореспондиращите помежду си обяснения на осъдения и показанията на свидетелите М.Г., Хр.М. и Я.Г., но тъй като производството е образувано по искане на осъденото лице, за ВКС не съществува възможност да предприеме действия ,които биха утежнили неговото положение.
След като преобладаващата част от самопризнанията на осъдения се проверяват от други доказателствени източници и намират категорично потвърждение, не съществува пречка тези самопризнания да бъдат кредитирани в цялост, включително и досежно механизма на извършване на кражбата, още повече ,че поради спецификата на тази дейност, е напълно обяснимо отсъствието на други доказателства, извън обясненията на извършителя. Това , че св.Я. Г. отрича да е показвала на осъдения намиращите се в жилището златни бижута не следва да се свързва с приетото от ОС-Ямбол , че „продължилите около две години близки отношения с подсъдимия, водят до известна вероятност от заинтересованост в негова полза”, а преди всичко е резултат от опита на свидетелката да завоалира проявената от нея по отношение на осъдения доверчивост и да снеме от себе си моралната отговорност за това, че несъобразителността й е благоприятствала извършването на кражбата.
Неоснователна е и претенцията на защитника на осъдения за това,че въззивната инстанция е пренебрегнала събраните по делото оправдателни доказателства. На л.31 от съд.дело,ОС-Ямбол подробно е анализирал показанията на свидетелите В., Ч. и Б., разпитани в хода на първоинстанционното производство и обосновано е намерил,че същите не подкрепят лансираната от осъдения пред РС-Елхово версия . Поради изчерпателността на изложената от окръжния съд аргументация, ВКС не намира за необходимо да я приповтаря.
На следващо място, ВКС счита оплакването за нарушение на материалния закон, за лишено от основание. Правилно деянието е било квалифицирано по чл.195 ал.1 т.7 от НК,тъй като кражбата е извършена повторно, в немаловажни случай. Ж. Б. е бил осъждан със споразумение, постановено по нохд №179/2011 г. на РС-Елхово,влязло в сила на 27.06.2011 г. за престъпление от същия вид –чл.197 т.3 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 и 4 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.26 ал.1 от НК. Наред с това и двете кражби ,както първата ,така и настоящата са немаловажни случай.
Съгласно трайната съдебна практика, при обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице „маловажен”случай следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, т.е не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и тези, касаещи обществената опасност на дееца. Размерът на засегнатото имущество не е единствения критерий,от които следва да се изхожда,за да се определи дали случаят е маловажен или не, като деянието следва да се квалифицира като маловажен случай само когато степента на обществената опасност е по-ниска от обикновените случай на престъпления от същия вид. Действително стойността на предмета на престъплението по настоящето дело е по-ниска от три минимални работни заплати за страната към инкриминирания момент, но останалите обстоятелства ,свързани с характеристиките по изпълнение на престъпната деятелност, фактът ,че осъденият е злоупотребил с доверието на близък човек-приятелката си, и по този начин се е възползвал от предоставената му информация за местонахождението на златните бижута и степента на обществена опасност на Б.-същият е с обременено съдебно минало, не разкриват случая като маловажен. Младата възраст на осъдения ,както и обстоятелството ,че е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, не могат да обосноват по -ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни престъпни прояви. Останалите обстоятелства, които защитата счита за смекчаващи- материалното положение на осъдения/безработен/ и упражнената вече спрямо него държавна принуда във връзка с изтърпяване на част от наложеното му наказание, нямат такъв характер.
По-нататък, наложеното на осъдения Ж. Б. наказание от една година лишаване от свобода не е явно несправедливо. Не се констатират нито многобройни ,нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона за конкретното престъпление наказание /в случая една година/ се явява несъразмерно тежко, поради което и напълно правилно не е приложена разпоредбата на чл.55 от НК. Отчетените смекчаващите отговорността обстоятелства са дали основание на окръжния съд да потвърди определеното на основание чл.54 от НК наказание в минималния размер ,предвиден в нормата на чл.195 ал.1 от НК.
По изложените съображения, ВКС не намери основания за възобновяване на наказателното дело.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж. А. Б., с [ЕГН], за възобновяване на наказателното производство по внохд №191/2014 г. на Окръжен съд- гр.Ямбол, нохд №133/2013 г. на Районен съд- гр.Елхово.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
|