Р Е Ш Е Н И Е   № 285   София,  27 май  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на деветнадесети май двехиляди и десета  година в състав:              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                    ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 185/2010 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Л. Н. К., подадено чрез защитника му адв. Б, за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 1* от 14.12.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 4219/2009 год. на Софийски градски съд. В искането и в съдебно заседание от осъдения и защитника му се поддържат оплаквания за допуснати особено съществени нарушения по чл. 348 ал.1т.2 и 3 НПК, които са основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 НПК. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново раглежане от друг състав на първоинстанционния съд или да бъде изменено, като наказанието бъде намалено по размер и бъде отменено увеличаването му по реда на чл. 24 НК. Частната обвинителна чрез повереника си изразява становище, че искането е неоснователно. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 18.06.2009 год. постановена по НОХ дело № 261/2008 год. Софийският районен съд е признал за виновен и осъдил подсъдимия Л. Н. К. както следва: 1. На 20.01.2002 год. в гр. С. направил опит за извърши действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на К. С. , навършила 14-годишна възраст, като употребил сила, поради което и на основание чл. 150 във вр. с чл. 18 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода. 2. На 26.05.2002 год. в гр. С. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на М. Д. , навършила 14 годишна възраст, като употребил сила, поради което и на основание чл. 150 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода. 3. На 24.07.2002 год. в гр. С. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Н. И. , навършила 14 годишна възраст като употребил заплаха, поради което и на основание чл. 150 ал.1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от четири години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. На основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК му е определил общо наказание от четири години лишаване от свобода по това дело и по НОХ дело № 223/2003 год. на СРС На основание чл. 24 НК е увеличил общо определеното наказание с една година и шест месеца. На основание чл. 68 ал.1 НК е постановил подсъдимият да изтърпи и наказанието една година лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХ дело № 311/1999 год., чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години. С въззивно решение № 1* от 14.12.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 4219/2009 год. Софийският градски съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно. Оплакването на осъдения за постановяване на въззивното решение при особено съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за възобновяване по чл. 422 ал.1тт.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 НПК, се мотивира с ограничаване на правата му от първоинстанционния съд, които не са отстранени от въззивната инстанция. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд неоснователно е отхвърлил искането му разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, като с това си действие съдебният състав е изразил своето предварително формирано вътрешно убеждение да му наложи тежко наказание, а отделно от това е ограничил правото му на участие в процеса, като за последното съдебно заседание не го е редовно призовал и е разгледал делото в негово отсъствие, а въззивната инстанция не е констатирала и отстранила нарушенията, независимо, че са били релевирани в жалбата му. Такива нарушения решаващите съдебни инстанции не са допуснали. Производството пред въззивната инстанция е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Съдът е уважил искането му да организира защитата си чрез договорен защитник и въпреки, че за съдебното заседание е бил осигурен служебен защитник, не е дал ход на делото в първото съдебно заседание. Съдебният състав е изпълнил правомощията си по чл. 314 НПК, като е проверил изцяло, служебно и по наведените от страните доводи, правилността на невлязлата в сила присъда. Самостоятелно е анализирал събраните в предходната инстанция доказателства, като е преценил, че се достатъчни за обективното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Не е имал основание да направи от тях различни фактически и правни изводи. В мотивите на въззивното решение, изготвени в съотвествие с изискванията по чл. 339 ал.2 НПК, е посочил основанията, поради които не възприема доводите изложени в подкрепа на жалбите на подсъдимия и на частната обвинителна. Изложените съображения, поради които не е възприето оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с отказа делото да се разгледа по поискания от подсъдимия ред, се споделят и от настоящия състав. Процесуалният ред, по който да се разгледа делото се определя от съдебният състав. Нормата на чл. 370 НПК, в сила към момента на започване на съдебното следствие, не го задължава във всички случаи да приеме искането на подсъдимия за предварително изслушване. Преди да се произнесе е длъжен да се запознае с материалите по делото и да направи преценка дали събраните в досъдебното производство подкрепят самопризнанието на подсъдимия и дали то отразява неговата валидно формирана воля. По делото такава преценка е направена, като в мотивите на определението от 13.03.2008 год., а не в присъдата, както се поддържа от осъдения, са изложени аргументи за отхвърлянето му. Мотивите за отказа не съдържат съображения извън необходимите по съществото на искането, поради което не може да се възприеме довода, че съдът е изразил предварително предубеждение или заинтересованост от изхода на делото, което е основание да се отведе от участие при разглеждането му. Неоснователен е и довода за ограничаване на процесуалните му права от първоинстанционния съд с приключването на делото в негово отсъствие и заличаването на допуснат до разпит свидетел. Съдът е обсъдил данните по делото и мотивирано е приел, че обективната истина може да бъде разкрита с разглеждането му в негово отсъствие по реда на чл. 269 ал.3 т.2 НПК, с участието на договорния му защитник. В множество съдебни заседание не се е явил, като е представял болнични листове обхващащи периодите за насрочване на делото. В тези болнични листове е отразявано заболяване налагащо домашно лечение, но въпреки това не е открит на домашния си адрес, така както е посочен в тях. Процесуалното му поведение е наложило изменение на мярката за неотклонение в “задържане под стража” и обявяването му за местно и централно издирване, а проведените щателни оперативно-издирвателни мероприятия не са довели до установяване на местонахождението му. След като се е укривал и обективно не се е намирал на домашния си адрес, само поради факта, че са последното съдебно заседание не е била изпратена призовка на този адрес, не може да се приеме, че е ограничено правото му на участие в процеса. Делото е приключило по установения в процесуалния закон ред и не може да се вмени като нарушение на съда лишаването му от възможност да даде обяснение по обвинението. Такава възможнот е имал и пред въззивната инстанция, но не се е възползвал от нея. Не са ограничени процесуалнитеу му права и със заличаване на допуснатата до разпит свидетелка Д. В правомощие на съда е да прецени дали определено доказателство е необходимо за изясняване на делото и да откаже събирането му. Съдът ограничава процесуалните права на страните ако в резултат на този отказ са останали неизяснени отстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото. Жалбоподателят не сочи кои обстоятелства, за които няма събрани доказателства, свидетелката би установила и поради неоснователното й заличаване са останали неизяснени. Оплакването за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.5 НПК е неоснователно. Прекомарната тежест на наказанието се мотивира със съображения, касаещи нарушаването на правилата за индивидуализацията му и неправилна преценка на относителната тежест на обстоятелствата от значение за определяне на неговия размер. В този смисъл са изложените съображения, че наложените за отделните престъпления наказания са прекомерно тежки, а увеличаването им по реда на чл. 24 НК е самоцелно и надхвърля абсолютния минимум за този вид престъпления. Наказанията за трите престъпления са индивидуализирани в рамките, предвидени в особената част на НК, в размери под и около средния, като за всяко от тях е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Степента на обществената опасност на деянията не е по-ниска в сравнение на типичната за този вид престъпления с оглед начина на извършването им, проявената дързост да бъдат нападнати младите жени в асансьорите на жилищните блокове, в тъмните часове на денонощието, на път от работа към домовете им, интензитета на упражнената принуда, конкретно извършените блудствени действия, изключително негативното отражение, което са оставили в съзнанието на пострадалите, което при пострадалата И. е довело до посттравматично стресово разстройство, наложило многогодишно лечение. Личната му обществена опасност също точно е преценена като завишена с оглед проявеното престъпно незачитане на установения в страната правов ред и преди всичко на половата неприкосновеност на жената. Този извод се налага от факта, че има още две влязли в сила присъди, с които е осъден за три идентични престъпления против половата неприкосновеност, като с едната му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода. Тази негова престъпна упоритост е отчетена от първоинстанционния съд и мотивирано е прието, че целите по чл. 36 НК биха се постигнали само посредством увеличаване на общо определеното по реда на чл. 23 НК наказание.величаването му по реда на чл. 24 НК е в рамките определени от закона и не е самоцелно, както се поддържа от осъдения, а мотивирано от необходимостта реално и в достатъчна степен да се превъзпита и му се отнеме възможността да върши други престъпления. При обремененото му съдебно минало, включващо шест влязли в сила присъди за престъпления от общ характер, между тях три за кражби, извършването на деянието в изпитателния срок, за която е било отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, намаляването на наказанието и отмяната на увеличението му по реда на чл. 24 НК би било проява на неоправдан либерализъм. С изолирането му от обществото за приетия по делото срок ще му се даде възможност да преосмисли своето поведение. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и искането му за въозобновяване на производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл     Р Е Ш И:   Оставя без уважение искането на осъдения Л. Н. К. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 4219/2009 год. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 1* от 14.12.2009 год., с което е потвърдена присъдата от 18.06.2009 год. по НОХ дело № 261/2008 год. на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: