Р Е Ш Е Н И Е № 30 СОФИЯ, 12.06.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 5036/2016 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно на решение № 2114 от 04.11.2015 г. по гр.д. № 592/2015 г. на Софийски апелативен съд на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, след като е констатирано произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по въпроса : длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и следва ли да бъдат обсъдени и писмените доказателства, събрани по приложено друго дело . Жалбоподателите на В. С. К., Р. Н. С., Е. Т. С., С. Т. К., Х. А. Д., Й. П. Д., А. Л. Д., К. П. П., Д. Г. Д., Д. Г. Д., Е. Г. М., К. Р. Д., М. Р. П., Р. М. Д., Г. М. Д., М. Г. Д., Д. П. П., Р. М. П. и [фирма], представлявани от адв. А. С., изразяват становище, че въззивното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят Ц. Н. Ц., заместил в процеса починалата жалбоподателка А. С. М., не е взел становище. Ответникът по касация [фирма] счита, че въззивното решение е обосновано и законосъоразно и следва да бъде оставено в сила. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Софийски градски съд, постановено на 16.01.2014 г. по гр.д. № 7850/2010 г., с което са отхвърлени предявените от Х. Д., Й. Д., А. Д., Р. С., А. М., К. П., В. К., С. К., Е. С., Д. Д., Д. Д., Е. М., К. Д., Р. М., М. П. и [фирма] против [фирма], Б.” Е., „И.” А., [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на следния недвижим имот: ателие, находящо се в сградата в [населено място], [улица], на два етажа и тавански етаж, което ателие заедно с целия втори етаж е застроено на площ 156.32 кв.м, заедно с две мазета в избата на сградата, застроени на 47.02 кв.м, заедно с 40% от дворното място, в което е построено ателието и 32 % от дворното място, върху което е построена сградата, заедно с две канцеларии, склад, барака и дворен клозет, находящи се на ІІ- ри етаж от вътрешната двуетажна къща със застроена площ 61.60 кв.м, заедно с 50% ид. части от общите части на сградата, в която се намират тези помещения и 10% ид. части от дворното място. От фактическа страна по делото е установено, че спорният имот е бил собственост на Г. С. К., поч. през 1918 г. След смъртта си същият е наследен от децата си М. Г., З. Г. и Т. Г., и от наследниците на сина си К., който е починал преди него – съпруга Г. К. К., и децата Б. и В.. През 1928 г. Г./ Г./ К. К. продала на З. Г. К. и на Т. Г. К. 1/8 ид. част. Т. Г. К. е починал през 1938 г. и е оставил за наследници съпруга Н. К., починала през 1957 г., и две деца- Л. Т. К. и Б. Т. Д.. З. Г. С. е починал през 1961 г. и е наследен от съпругата си А. Г. С., от низходящите на брат си Т. Г. С.- Л. Т. К. и Б. Т. Д., и от низходящите на брат си К.- В. К. М.. С нотариален акт № 136 от 03.11.1977 г. А. Г. С., Л. Т. К., Б. Т. Д., В. К. М. и Г. К. Т. като съсобственици при посочените в нотариалния акт идеални части продали на ТПК ”Д. Б.” – София, две канцеларии, склад, барака и дворен/ етажен/ клозет, находящи се на втори етаж от вътрешната двуетажна къща в [населено място], [улица], заедно с 50% от общите части на сградата и 10% от дворното място, върху което е построена, за сумата 2 263 лв. С нотариален акт № 137 от същата дата продали на ТПК ”Д. Б.” и едно ателие, находящо се в сградата на [улица], ъгловата сграда на два етажа, заедно с изба, 40% от общите части на сградата и 32 % от дворното място, за сумата 10 393 лв. Претендираното право на собственост ищците са основали на наследяване от Г. С. К. и рестутиция по ЗВСВНМРА. За да отхвърли предявените искове за ревандикация въззивният съд е приел, че ищците не са доказали да са изпълнили условието за настъпване на реституция по този закон- да върнат на купувача получените от продажбата суми, поради което не се легитимират като собственици. С определение от 24.06.2011 г. по гр.д. № 7850/2010 г. първоинстанционният Софийски градски съд е постановил да се изиска гр.д. № 42/93 г. по описа на Софийски районен съд. То е приложеното като доказателство по делото. На стр. 3 от гр.д. № 42/93 г. /неномерирана/ е приложено заверено от пълномощника на ищците фотокопие от вносна бележка от 05.08.1992 г. за сумата 12 656 лв., внесена в полза на ТПК ”Д. Б.”, а на стр. 4 от същото дело- заверено фотокопие от писмо изх.№ 633 от 19.08.1992 г., подписано от председател и юрисконсулт на ТПК ”Д. Б.”, адресирано до ДО ”Р. ”, в което се сочи, че помещенията на втория етаж са реституирани, считано от 05.08.1992 г. и следва да бъдат освободени. В своята трайно установена практика ВКС последователно приема, че съдът е длъжен да прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Писмените доказателства по приложени към делото други дела и преписки се считат представени и събрани от съда с прилагане на делото, и съдът дължи тяхното обсъждане. Такова задължение има и въззивната инстанция като съд по същество на спора. Когато във въззивната жалба е въведено оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение поради необсъждане на събрани по делото доказателства, релевантни за спора, въззивният съд е длъжен да извърши самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да направи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора. В случая въззивният съд е процедирал в противоречие с тази практика. Необсъждането на писмени доказателства по приложеното гражданско дело, доказващи връщане в предвидения едногодишен срок на цената, получена при продажбата като условие за реституция по чл. 1 ЗВСВНМРА, съставлява съществено процесуално нарушение, довело до необоснованост на извода, че собствеността върху процесните имоти не е била възстановена на основание този реституционен закон. Продажната цена на помещенията, предмет на продажба по нотариален акт № 136/1977 г. и 137/1977 г., в общ размер 12 656 лв. е била върната на купувача ТПК ”Д. Б.” на 05.08.1992 г. С изпълнението на това условие на закона правото на собственост е възстановено на бившите собственици. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно - необосновано и постановено в нарушение на съществени процесуални правила. Тъй като въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорните имоти с възстановено по реда на ЗВСВНМРА право на собственост, не е обсъждал и не се е произнесъл относно наличието на останалите предпоставки за уважаване на исковете за ревандикация, и в частност- по възражението на ответника [фирма] за придобивна давност. Това налага след отмяна на постановеното въззивно решение делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2114 от 04.11.2015 г. по гр.д. № 592/2015 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: