5 Р Е Ш Е Н И Е № 245 София, 17.01. 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 4908/2018година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 605 от 23.07.2019г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Б. В. Ч., подадена чрез адв. А. Б. от САК, на въззивно решение № 2252 от 24.08.2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 807/2018 г. С това решение е потвърдено решение № 6450 от 20.09.2017 г. по гр. д. № 18603/ 2014г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Б. В. Ч. срещу И. Л. Л. и И. Л. Л. искове по чл.26, ал.1. пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 6, рег. № 29822/19.09.2014 г. на нотариус Р. Д. с район на действие – СРС, вписан в регистъра на НК на РБ под № 274, с който продавачът И. Ц. М., действащ чрез своя пълномощник И. Л. Л., е продал на купувача И. Л. Л. следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 206 кв.м., съставляващ част от УПИ IX-182 от кв.197 по плана на [населено място], м. П. – Редута, целият с площ от 365 кв.м., при съседи: улица, УПИ VIII-181, УПИ Х-185, УПИ X.-183 заедно с всички подобрения и приращения върху имота за сумата 26 400.10 лв., поради накърняване на добрите нрави; искове по чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба поради липса на представителна власт; искове по чл. 40 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, поради договаряне във вреда на представлявания между представителя и лицето, с което е договарял. С първоинстанционното решение ищецът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, в полза на И. Л. Л. сумата 2000 лв. и в полза на И. Л. Л. сумата 3000 лв. - сторени разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция. С въззивното решение в тежест на ищеца са възложени и сторените разноски пред въззивна инстанция от И. Л. Л. за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. В касационната жалбата са изложении доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Отправеното до съда искане е за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове, както са заявени. Ответната страна по жалбата И. Л. Л., в писмен отговор, подаден чрез адв. Р. Д. от САК, както и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Ответната страна по жалбата И. Л. Л., в писмен отговор, подаден чрез адв. А. А. от САК, както и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, също изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. С цитираното по-горе определение № 605 от 23.07.2019г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос „За правомощието на въззивния съд да осъществява служебно, при липса на възражение от заинтересованата страна, проверка за валидността на завещателно разпореждане, без да обоснове какъв обществен интерес налага това?“ Прието е, че поставеният процесуалноправен въпрос обуславя изхода на делото и крайните изводи на въззивния съд и е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, формирана с цитираното решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ІV г.о., според която „съдът не може да осъществява служебно и без възражение от заинтересованата страна контрол върху валидността на завещателно разпореждане, без да обоснове неговата несъвместимост с обществения ред“. По поставения въпрос настоящият съдебен състав изцяло възприема правното разрешение, дадено от състава на ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановил решение № 204 от 05.10.2018г. по гр.д. № 3342/2017 г. С това решение е прието, че съдът не може да осъществява служебно и без възражение от заинтересованата страна контрол върху валидността на завещателно разпореждане, без да обоснове неговата несъвместимост с обществения ред. Завещанието е едностранна правна сделка, за чиято действителност намират съответно приложение разпоредбите на чл.26 – чл.34 ЗЗД (чл.44 ЗЗД). Съдът не следи служебно за валидността на договорите, от които се претендират като възникнали предявените в исковото производство права, поради което и той не може да следи служебно и за валидността на завещателно разпореждане, въз основа на което една от страните в производството черпи права, ако противната страна не оспори действителността му. За да обоснове правното си разрешение, съставът на ВКС е споделил установената трайна практика на съда, която се споделя и от настоящия състав, според която без да е направен довод, съдът не може да се произнася по нищожността на договора, от който произтича спорното правоотношение (решение № 61/ 22.04.2013 г. по т.д.№ 94/ 2012 г., І т.о.). Съдът не следи служебно за недействителност на правните сделки, чиито последици се претендират в образувано пред него исково производство, освен ако не се касае за явна несъвместимост с обществения ред (решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., IV г.о.). Съдът не е длъжен да следи служебно за нищожност на договора дори и при противоречие със закона. Той е компетентен да се произнася по валидността само доколкото ответникът е оспорил неговата действителност, посочил е въз основа на какви обстоятелства и е заявил правоизключващо възражение (решение № 202/ 27.02.2015 г. по т.д.№ 4123/ 2013 г., IІ т.о.). Въззивната инстанция не може да извършва проверка на валидността на облигационната връзка без заявен довод във въззивната жалба (решение № 161/ 19.07.2018 г. по т.д.№ 1561/ 2017 г., IІ т.о.). Въззивният съд в процесния случай е дал противоположно правно разрешение по същия въпрос. В мотивите на обжалваното решение е посочил, че възражението за нищожност на завещанието, като деривативно придобивно правно основание, е било релевирано от ответниците в хода на първоинстанционното производство, макар и непрецизно формулирано, доколкото те са оспорвали „активната процесулноправна и материалноправна легитимация“ на ищеца, който се е легитимирал като собственик въз основа на завещанието от 29 юни 2011г. Този извод не се подкрепя от данните по делото. Такова възражение не е релевирано от ответниците в първоинстанционното производство. Същите с отговора на исковата молба и в допълнително подадения такъв са оспорили материалноправната легитимация на ищеца единственно с възражението, че завещанието не е обявено и поради това не е произвело действие; че не е налице завещание, а завет, който е отменен с последвалата разпоредителна сделка. Оспорили са и истинността на завещанието относно неговото съдържание и авторство с твърденията, че не е написано саморъчно от М. и не е подписано от него, което като преклудирано не е зачетено от съда. Тези са възраженията, поддържани от ответниците и пред въззивната инстанция. На следващо място въззивният съд е посочил и това, че дори и да не е направено това възражение, то съобразно т.2 от ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д. №4 ОСГТК на ВКС се счита длъжен да осъществи служебно контрол за валидността на завещанието, от което ищецът черпи права, без да обоснове неговата несъвместимост с обществения ред. Съобразно отговора на правния въпрос, по който в настоящето производство е допуснато касационно обжалване, вярно е обратното, поради което въззивното решение е постановено при съществено нарушение на правилата на ГПК – касационно основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. Това налага отмяната му. И тъй като исковете са отхвърлени с решаващия мотив – липса на активна материалноправна легитимация на ищеца поради нищожност на завещанието, без да са обсъдени доводите на страните и събраните доказателства по същество на предявените искове, след отмяна на решението делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявените претенции. Въпросът за отговорността за разноските, направени в настоящото производство, следва да се реши с приключващия делото съдебен акт. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 2252 от 24.08.2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 807/2018 г. ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: