Р Е Ш Е Н И Е №450 гр. София, 14 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1044/2013 г., за да се произнесе, взе ж предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на адвокат И. Ш. – защитник на подсъдимия А. Н. Н., срещу нова въззивна присъда № 105 от 20.03.2013г., постановена по ВНОХД №3525/12 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, наказателно отделение, 12 въззивен състав. С въззивната присъда е отменена присъда от 31.03.2011г. по нохд№ 4118/2010 г. на Софийския районен съд, наказателна колегия, 18 състав, с която подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК и по чл. З16, вр. чл. З09, ал. 1 НК и е постановил НОВА ПРИСЪДА, с която подсъдимият А. Н. Н., ЕГН: [ЕГН] , е признат за виновен в това, че за времето от 19.12.2007г. до 21.12.2007 г. в [населено място], на [улица], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 450 ООО лв., е направил опит да възбуди заблуждение у В. Й. В., Динка Г. П., Г. Б. Б., Н. П. Н., И. Р. И., В. Х. Н. като членове на Управителния съвет на сдружение "Клуб на голямоизворяните в София", че Й. Й. П. като законен представител на "Клуб на голямоизворяните в София" се е задължил по запис на заповед, издаден на 24.01.2005 г., безусловно да плати на А. Н. Н. сумата от 450 ООО (четиристотин и петдесет хиляди) лева при предявяване на записа, като с това можел да причини на С. имотна вреда в размер на 450 ООО лв. (четиристотин и петдесет хиляди лева), измамата е в големи размери и опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини - оспорване на задължението от страна на Управителния съвет на С., тъй като подписът в качеството на издател не е положен от Й. Й. П., и на основание чл. 210, ал. 1, т.5, вр. чл.209, ал.1, пр.1, вр. чл.18, ал.1 НК е осъден на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признат е за виновен и в това, че на 08.02.2008 r. в [населено място], бул. ,Д. Ц." №6, в Софийския районен съд, втора ГК, 77-ми състав, със съдия С. Ш. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - "запис на заповед" с дата на издаване 24.01.2005г., на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на Й. Й. П., ЕГН [ЕГН], с което Й. Й. П. - като законен представител на "Клуб на голямоизворяните в София" се задължава безусловно да плати на А. Н. Н. сумата от 450 ООО (четиристотин и петдесет хиляди) лева при предявяване на този запис, като го употребил, за да докаже, че съществува задължение за Сдружение "Клуб на голямоизворяните в София" за плащане на посочената парична сума от 450 ООО лв. (четиристотин и петдесет хиляди лева) и от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. З16, вр. чл. З09, ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23 ал.1 НК е определено общо най- тежкото наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на общото наказание ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия за възложени разноските по делото в размер на 763, 11 лв. В касационната жалба се съдържа твърдение за незаконосъобразност на обжалваната присъда поради нарушение на закона, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието – всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1,2,3 НПК. Иска се отмяна на новата въззивна присъда и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Аргументите в жалбата накратко са следните: по делото не е установено подсъдимият Н. да е осъществил активно поведение, насочено към възбуждане на заблуждение у измамените лица; същият е предприел законовата процедура по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, което действие не е поведение на възбуждане и поддържане на заблуждение; подсъдимият не е знаел, че подписите върху записа на заповед и договора за заем не са положени /ако действително не са/ от Й. П., същите документи са предадени на подсъдимия вече подписани; няколкото графически експертизи, респ. техните заключения не са напълно идентични и единни, поради което не дават основание да се направи категоричния извод, какъвто съдът е възприел, за неполагането на инкриминираните подписи от сочения техен действителен автор.Присъдата почива на предположения; наложително било да се изслуша нова графическа експертиза, нейното недопускане представлява съществено нарушение на процесуални правила, тъй като се отказва на подсъдимия да приложи относими важни доказателства към делото, респ. ограничено е правото му на защита; по отношение на приетите по делото експертизи оплакванията са, че изследванията не са пълни и убедителни. Предвид наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства, налице са законните предпоставки за замяна на предвиденото наказание „лишаване от свобода” с наказание „пробация”. В съдебно заседание подсъдимият А. Н. Н. се явява лично и със защитника си – адвокат И. Ш.. Поддържат жалбата и молят да бъде уважена. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Счита, че присъдата на въззивния съд е правилна и законосъобразна. Изтъква, че чрез жалбата индиректно недопустимо се атакува решение на ВКС, с което приключилото с оправдателна присъда дело е възобновено в по-ранен момент. В последната си дума подсъдимият Н. моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, СЧИТА ЖАЛБАТА ЗА НЕОСНОВАТЕЛА. При проверката съставът на ВКС не откри нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Вътрешното убеждение на въззивният съд, постановил обжалваната присъда, е формирано при стриктно спазване на принципните положения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Правната оценка на приетите за установени фактически обстоятелства относно деянието, дееца и вината съответства на предвидените в закона признаци на инкриминираните от обвинението престъпления. От фактическа страна е установено, че подсъдимият Н. е проявил активно поведение, което в своята цялост и по своята същност е било необходимо, за да мотивира членовете на Управителния съвет на сдружение "Клуб на голямоизворяните в София" – свидетелите В. Й. В., Д. Г. П., Г. Б. Б., Н. П. Н., И. Р. И., В. Х. Н., да предприемат действия с които да се разпоредят със сумата по записа на заповед или с равностойно на тази сума имущество в полза на подсъдимия. Безспорно е установено, че с нотариалната покана Н. е заявил пред посочените членове на С. за възникнало безусловно и неотменимо задължение то да заплати на подсъдимия сумата от 450 000 лв., при предявяване на записа на заповед на 21.12.2007 г. между 10 ч. и 12 ч., на адрес /град/, [улица]. Доказано е че такова задължение не е възниквало в правния мир. От писмените доказателства е установено още, че на 08.02.2008г. подсъдимият А. Н. еизползвал процесния запис на заповед като е подал в Софийския районен съд молба за издаване на изпълнителен лист в негова полза на основание чл. 242 и чл. 237 б. "е" ГПК за сумата от 450 000 лева по записа на заповед, разноските по издаване на изпълнителния лист, както и законната лихва от датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист до погасяване на задължението. Въз основа на издадения изпълнителен лист е започнало изпълнително производство с длъжник процесното Сдружение "Клуб на голямоизворяните в София" и с кредитор подсъдимият А. Н. Н.. Основателно въззивният съд не се е съгласил с цялостния анализ на доказателствата, направен от първостепенният съд, който е довел до извода, че подсъдимият не е съзнавал неверния характер на използваните от него документи – запис на заповед и договор за наем. Съставът на настоящата инстанция споделя съображенията на контролирания съд, че този анализ е бил едностранчив и безкритичен спрямо кредитираните обиснения на подсъдимия и на свид. И. Д., според които документите, на които се позовава подсъдимият за възникнало задължение на С. спрямо него са били предварително подписани от предходния управител Й. П. Й.. Мотивирано въззивният съд не е дал вяра на показанията на свид. И. Д., според който, инкриминираните документи са били предадени на подсъдимия вече подписани. Установено е, че свид. И. И. Д. е закупил дружествени дялове от "Хиперийон Д." като собственик на дружеството ,,Д. Х.", и е станал едноличен собственик на дружеството, което преди това е било собственост на подсъдимия. Този факт основателно е коментиран като обективна причина да не се ползват с кредит на доверие показанията на този свидетел, тъй като разкрива тясната връзка на Д. с подсъдимия, доколкото последният е създал дружеството ,,Д. хаус" с цел стопанисване именно на имота на пострадалите, находящ се на [улица]. Констатациите на въззивната инстанция, че договор за заем и запис на заповед не са били подписвани от Й. са подкрепени не само от изводите на петорната съдебно-графологична експертиза и от показанията на свидетелите- членове на УС на С., но и от обективното отсъствие на каквато и да е финансова и счетоводна документация относно получаването на въпросната сума пари в заем в полза на С. със заемодател подсъдимия. Това обстоятелство, както и отсъствието на знание у всеки един от членовете на С. за съществуването на такъв договор за заем, е в основата на установената от въззивната инстанция фактическа обстановка на базата на убедителна оценка на доказателствените източници. Системата от косвени доказателства в нейното единство и логическа връзка е довело до единствено възможният фактически извод за несъществуването на заемни договорни правоотношения, респективно, за неистинността на показанията на свид. Д. относно предаване в заем на процесната парична сума от подсъдимия на управителя Й., както и за предаването на предварително подписани от него документи, без участието на подсъдимия, относно задължаване на С. с тази сума. Не може да се сподели твърдението в касационната жалба, че експертизите не дават категоричен отговор на поставената задача относно авторството на подписа за „издател” - в записа на заповед и за „заемател”- в ксерокс-копието от договор за паричен заем. Не е установена по делото принадлежността му на представителя на С. Й. П. Й. – починал преди извършване на инкриминираните деяния. Въззивният съд е обсъдил аргументирано и задълбочено приетите графически експертизи и е дал обоснован отговор защо приема за достоверни техните заключения. В подкрепа на приетото от въззивния съд , настоящият състав на ВКС може да добави, че няколкото експертизи по делото не си противоречат, а се допълват. Няма противоречия в техните методи на изследване и в крайните заключения. Налице са нюанси, респ. различни изследователски допускания, но крайните резултати по същността си са еднозначни и приблизително с еднакви оценки. Затова, взети заедно, те налагат необходимостта категорично да се приеме за установено, както правилно е извел въззивният съд, че подписите не са положени от Й. П. Й. - лицето, което се сочи в документите като техен автор. П. експертиза е в цялостно потвърждение на единичната експертиза, която въззивният съд е намерил за обоснована и добросъвестна. Изводите в тези две експертизи са напълно единодушни, че изследваните признаци на подписа на Й. са „зарисувани”. Това са признаците : постоянен натиск на пишещия прибор при изписване на всички елементи; наличие на тъпи начала и краища; необосновани спирания на пишещия прибор. Улесняващо обстоятелство за извода при изследването е, че при съпоставянето и съвместяването на двата обследвани документа се е получило припокриване на щрихите като топографско разположение, което допълнително е допринесло за извода, че се касае за „зарисуване от друг подпис”, който в действителност съществува, като не е възможно и няма лице, което да може да положи два подписа с абсолютни стойности върху различни документи. В подписа, изследван в записа на заповед е имало два такива признака- тъпи начала и постоянен натиск на пишещия прибор. Съставът на ВКС споделя правилността на извършения съгласно правилата на чл.107, ал. 3 и ал. 5 НПК доказателствен анализ в мотивите на страници 12-17 от атакуваната въззивна присъда. Фактическите констатациите относно това, че Й. не е подписвал процесния запис на заповед са намерили подкрепа в заключението на петорната графологична експертиза, както и от гласните доказателствени средства, извън свидетелските показания на свидетелите И. Д. и С., чиято изолираност и недостоверност е аргументирана от въззивната инстанция по реда на чл. 339, ал. 3,вр. чл. 305, ал. 3 НПК. Намерили са потвърждение и от писмените доказателства - договора за наем и анексите към него. Не се налага изслушване на повторна, нито на допълнителна петорна експертиза, поради отсъствие на предпоставките по чл. 153 НПК. Повторна експертиза се допуска тогава, когато заключението е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, или е некомпетентно, т.е. експертът не е притежавал или не е приложил съответните специални знания. Няма основание и за допълнителна експертиза, която се назначава само ако заключението не е достатъчно пълно и ясно. По делото не са налице данни в тази насока. Затова не може да се приеме за основателно възражението, че недопускането на нова петорна експертиза представлява ограничаване правото на защита на подсъдимия, респ. налице е съществено процесуално нарушение. При това положение, присъдата не почива на предположения. Подсъдимият е признат за виновен при несъмнено доказано обвинение,поради което е постановена в съгласие с правилото по чл. 303, ал. 2 НПК. Правилно е приложен материалният закон. Не почиват на данните по делото и на закона аргументите в жалбата, че не е установено подсъдимият Н. да е осъществил активно поведение, насочено към възбуждане на заблуждение у измамените лица. Установено е точно обратното – от субективна страна подсъдимият е съзнавал, че представя неистински документ, който не е подписван от Й. П. и че С. не е валидно задължено, а изгражда лъжлива представа у членовете на неговия Управителен съвет за този факт и целта му е само и единствено да ги мотивира да се разпоредят с имуществото, посочено в записа на заповед, респ. с недвижимия имот, на който подсъдимият е бил наемател, тъй като не са разполагали с друго имущество. Доказано е съзнанието у подсъдимия за общественоопасния характер на инкриминираните деяния и техните последици и искането те да настъпят. Установено е, че той не е влизал нито в преговорни, нито в договорни отношения с Й. П. за задължаване на С. със заем. Съзнанието за неистинността на записа на заповед е изведено вярно от доказателствената съвкупност с установеното графическо припокриване на подписа на Й. П. за „издател”, с неговия подпис, положен в анекс на договора за наем, с какъвто анекс е разполагал само подсъдимият А. Н.. Ето защо, доводите на защитата, че същият е предприел законовата процедура по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, което действие не било поведение на възбуждане и поддържане на заблуждение, са изцяло опровергани от приетите за установени факти по делото за съзнаването на неистинността на документа и за целта, преследвана с активни действия. Предявяването на записа на заповед пред членовете на УС на С.; завеждането на заповедно производство пред Софийския районен съд обективират преследваната цел у дееца - да се обогати неправомерно за сметка на С.. Наложеното наказание е справедливо. Определено е при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в съответствие с правилата по чл. 54 и чл. 36 НК. Правилно е наложено общо най-тежкото наказание при съвкупността от престъпления. Законосъобразно е приложен институтът на условното осъждане. Ето защо, наказанието не се явява несъразмерно тежко. Няма основание за проява на повече снизхождение, тъй като биха се пренебрегнали целите на наказанието за предупредително и поправящо въздействие спрямо дееца. Извършените деяния са при условията на множество престъпления и при разнородност и устойчивост на престъпния умисъл, обхващащ различни по вид престъпления – против собствеността и против правилата на вярното документиране. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице касационни основания, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда №105 от 20.03.2013 г. по ВНОХД № 3525/2012 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :