8 Р Е Ш Е Н И Е № 279 гр. София, 06 февруари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Мина Топузова при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1036 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба, подадена от защитника на подсъдимия С. И. М., срещу решение № 170 от 06. 07. 2016 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 172/2016 година, с което е потвърдена в гражданско - осъдителната й част присъда № 8 от 23. 01. 2015 година на Пловдивския окръжен съд, постановена по нохд № 720/2014 година. Направените с жалбата възражения са за ненадлежно приемане и разглеждане в наказателния процес на гражданските искове, предявени от министъра на финансите като представител на държавата, при отсъствие на предпоставките по чл. 88, ал.1 от НПК и чл. 127 и чл. 128 от ГПК и неопределеност на предявените искове по основание и размер. Заявени са и допуснати от съдилищата процесуални нарушения по чл. 305, ал. 3 от НПК, поради липса на мотиви за приетите за установени във връзка с исковете обстоятелства и на отговор на направените от защитата възражения. Твърди се също, че не е изследвано обстоятелството внесени ли са в бюджета инкриминираните суми, претендирани по граждански ред. Съответно на развитите доводи, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е направеното искане за отмяна на обжалвания въззивен съдебен акт в атакуваната му гражданско-осъдителна част и за отхвърляне на гражданските искове като неоснователни и недоказани. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим С. И. М. и защитниците му - адвокати Н. Ш. и А. К., не участват лично, редовно призовани. Подсъдимият Т. Ц. Г. не се явява, редовно призован и не се представлява. Гражданският ищец - държавата чрез министъра на финансите - ТД на НАП – П., не изпраща процесуален представител, редовно призован. Постъпила е писмена защита от същия – юрисконсулт Т. С., с доводи за неоснователност на подадената касационна жалба поради доказаност на обвинението, безспорно изяснена по делото фактическа обстановка и наличие на деликт поради осчетоводяване на фактури, по които реално не са били извършени доставки, като за причинената на фиска вреда се дължи обезщетение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на оспореното въззивно решение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Настоящата касационна проверка е втора поред, след отмяна с решение № 436 от 24 март 2016 година на ВКС, ІІІ НО, по н. д. № 1252 / 2015 година, на решение № 82 от 22 юни 2015 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 118/2015 година само в частта, с която е отменена първоинстанционната присъда в гражданската й част и производството по гражданските искове е прекратено, както и в частта относно държавната такса и юрисконсултското възнаграждение, като делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд в тази му част. С оглед на това, настоящата проверка касае единствено повторното произнасяне на въззивния съд относно претендираната, на основание чл. 45 от ЗЗД, обезвреда, доколкото в наказателната му част производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт. С присъдата на Пловдивския окръжен съд е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите С. И. М. и Т. Ц. Г. за извършени от тях, в съучастие като съизвършители и при условията на продължавано престъпление, две деяния по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като са наложени наказания на всеки от тях от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в сила и конфискация на конкретно индивидуализиран недвижим имот. Уважени са изцяло предявените граждански искове за причинени от престъпленията имуществени вреди, солидарно за двамата, както следва: - за престъплението, извършено във връзка с дейността на [фирма], в периода месец октомври 2011 година – месец юни 2012 година, в размер на 156 534. 72 (сто петдесет и шест хиляди петстотин тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки) и - за престъплението, извършено във връзка с дейността на [фирма], в периода месец октомври 2011 година – месец май 2012 година, в размер на 184 925. 32 (сто осемдесет и четири хиляди деветстотин двадесет и пет лева и тридесет и две стотинки). Присъдена е дължимата държавна такса и направените по делото разноски, като са възложени солидарно в тежест на подсъдимите М. и Г.. С решение № 82 от 22. 06. 2015 година, по внохд № 118/2015 година, Пловдивският апелативен съд е отменил присъдата на Окръжния съд в гражданската й част, ведно с присъдените държавни такси и разноски и е прекратил производството досежно предявените граждански искове, като е преквалифицирал извършените от М. деяния във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК. Съответно на това е преквалифицирал и престъпленията, за които е осъден Г., като извършени в съучастие с М. в качеството му на помагач. Въззивното решение е било предмет на касационна проверка, инициирана по жалба само на подсъдимия С. М. и по жалба на гражданския ищец. С решение № 436 от 24. 03. 2016 година, по н.д. № 1252/2015 година, състав на ВКС, III НО, е оставил в сила решението на въззивния съд в наказателната му част, намерил е касационната жалба на гражданския ищец за основателна и е отменил обжалвания акт в частта му относно гражданските искове и прекратяването на производството по тях, като е върнал делото на Пловдивския апелативен съд за ново разглеждане само в тази част – относно приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове и свързаните с тях последици. При новото разглеждане на делото въззивният съд е постановил атакуваното сега по касационен ред решение, с което е потвърдил първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в предвидения в закона срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Описаното по-горе процесуално развитие на делото предопределя рамките на касационната проверка, очертани с предходното произнасяне на ВКС с решение, влязло в сила и задължително както за въззивния съд, така и за настоящия съдебен състав. За да постанови отмяната на предходното въззивно решение в гражданската му част, ВКС е приел, че преценката на съда за недопустимост на гражданските искове е неправилна. Тя се основава на наличието на развило се административно производство по реда на ДОПК, завършило с издаване на вече влезли в сила ревизионни актове, а това, според въззивния съд, лишава държавата от правен интерес да предявява осъдителни искове срещу подсъдимите, тъй като разполага с изпълнително основание за принудително реализиране на вземането си. ВКС е приел, че този извод на съда се основава на неправилна интерпретация на данните по делото и на закона и е в противоречие с решенията, дадени в ТР на ОСНК № 4/12. 04. 2016 година, поради което съществено нарушава процесуалните правила и предпоставя отмяната на въззивния съдебен акт в тази му част. При новото въззивно производство гражданските искове са разгледани по същество и уважени, както това бе отразено по-горе. Развитите с жалбата доводи във връзка с допустимостта и основателността на предявените и приети по делото граждански искове са навеждани в хода на производството пред всяка една от разглеждалите го съдебни инстанции. Видно от мотивите на сега проверяваното въззивно решение (л. 6 и сл.), възраженията на защитата са получили надлежни, убедителни и законосъобразни отговори в достатъчен обем, съответен на изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК, които няма причини да не бъдат споделени и не се налага да бъдат повтаряни. По делото са установени по несъмнен начин механизмът на извършените деяния и причинно-следствената връзка между действията на подсъдимите и настъпилия вредоносен резултат, елемент от състава на престъпленията. Основанието на гражданската претенция е посочено още в хода на първоинстанционното производство, развило се пред Окръжен съд – Пловдив и това са именно деянията на подсъдимите М. и Г., инкриминирани по делото, за които се търси ангажиране и на гражданската им отговорност поради настъпилата вреда за фиска от извършените от тях две продължавани престъпления по чл. 255, ал. 3 от НК. Предявяването на гражданския иск в наказателния процес, изискванията към реквизитите на молбата и редът за разглеждането на иска са регламентирани в НПК (Глава осма, Раздел ІV). В случая, дейността на съда в тази насока не сочи на допуснати нарушения на процесуалните правила относно преценката за надлежност на съдържанието на исковете, процесуална легитимация на гражданския ищец, основанието им и своевременното им предявяване в рамките на наказателния процес. Правото на държавата, представлявана от министъра на финансите, да претендира обезщетение по реда на чл. 84, ал. 1 от НПК, е изключено само в хипотезата на ал. 2 на нормата, която в случая не е налице. Така че, сочените в жалбата нарушения на разпоредбите на чл. 84, ал. 2 и чл. 88, ал. 2 от НПК, не се констатират от настоящия състав. Възраженията във връзка с развилото се производство по реда на ДОПК ще бъдат обсъдени по-долу в решението. Неоснователно е и възражението, че претенцията за обезвреда не е индивидуализирана по размер. Подадената пред Пловдивския окръжен съд молба за конституиране на граждански ищец по делото (л. 203 от нох дело) е обективирала тази претенция, първоначално отправена солидарно срещу двамата подсъдими и с посочване на общата стойност на настъпилата от деянията щета. Впоследствие, до даване ход на съдебното следствие пред първата инстанция, същата е конкретизирана и предявените солидарно против М. и Г. два граждански иска, всеки от които уточнен по основание и по размер, са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес (протокол от съдебно заседание от 04. 07. 2014 година). При постановяване на атакуваното решение е съобразено изцяло отменителното решение на предходния касационен състав в частта относно гражданските искове. Дадените в него указания относно допустимостта и разглеждането по съществото на исковете са изпълнени. Мотивите на оспорвания съдебен акт са съобразени и с ТР № 4 от 12. 04. 2016 година на ОСНК на ВКС, т. 2. Те съдържат убедителни аргументи относно прякото и непосредствено увреждане на държавата като резултат от извършените от подсъдимите престъпления по чл. 255, ал. 3 от НК, установени с влязла в законна сила присъда, също и за обезщетяването на настъпилите вреди и солидарната деликтна отговорност на двамата подсъдими. Основанието на предявените граждански искове е деликтът, който е характеристика на извършените резултатни престъпления. Затова и исковата претенция на държавата в настоящето производство е такава за обезвреда на причинените от престъпленията имуществени вреди, а не за вземане от установено данъчно задължение, което е административно по своя характер. Заявеното в касационната жалба обстоятелство, че част от продажбите са отразени от доставчиците на [фирма] и на [фирма] в съответните за това дневници, както и че за тях са подадени справки – декларации, т. е. че доставките са били реални, не намира опора в данните по делото и не води до различен от направения от Пловдивския апелативен съд извод във връзка с основателността на гражданските искове. Тази теза, впрочем, е била поддържана в рамките на цялото производство, приключило с влязла в сила осъдителна присъда за двамата подсъдими, като е получила надлежен и убедителен отговор относно фиктивността на инкриминираните сделки поради отсъствие на реално извършени доставки. Създаденият от подсъдимите механизъм за редуциране на данъчния резултат чрез използване на т. нар. „безстокови” фактури за фиктивни доставки, надлежно вписвани в дневниците и отразявани в справките-декларации и довел до намаляване на размера на дължимия ДДС по извършваните от дружествата продажби, е несъмнено установен по делото. Постановеният първоинстанционен съдебен акт в наказателно-осъдителната му част се ползва със стабилитет, който не може да бъде оспорван в рамките на настоящата проверка. Обстоятелството, че държавата не е реализирала вземанията си чрез доброволно внасяне на установените данъчни задължения от страна на подсъдимите или чрез принудителното им събиране в производството по реда на ДОПК, е надлежно установено по делото и съответно обсъдено и от двете предходни съдебни инстанции (л. 115 от мотивите на присъдата, л. 20 от въззивното решение), като е коментирано и в решението на ВКС (л. 13 от същото). Така че, причинената в резултат на извършените престъпления щета на фиска, следва да бъде възмездена по претендирания от държавата, чрез министъра на финансите, процесуален ред. Наличието на производство, в което данъчното задължение не е събрано, обосновава правния интерес на държавата за претендиране на обезвреда по този ред. Гаранцията за предотвратяване на възможността за повторно събиране на задължението, се съдържа в разпоредбата на чл. 458 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 170 от 06. 07. 2016 година на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 172/2016 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.