5 Р Е ШЕ Н И Е № 713 С., 18.10. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила В. Членове:Маргарита С. Гълъбина Генчева При секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 450/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 889 от 18.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 365 от 11.06.2008 г. по в. гр. д. № 1302/06 г. на Б.ския окръжен съд. Касаторите К. В. С., Х. Г. Н. и В. Г. И. искат обжалваното решение да бъде отменено като неправилно. Ответниците по касация Н. Д. Я. и М. Б. Я. считат, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-то г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение в сила е оставено решение № 2376 от 26.06.2006 г. по гр. д. № 1431/05 г. на Б.ския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторите иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за собственост на гараж, придобит по давност, наследство и изграждане от наследодателя им с лични средства чрез участие в Ж. „М.”. Със същото решение е уважен предявен от ответниците насрещен иск по чл. 108 ЗС за собственост, придобита чрез покупко-продажба на обособена част от имущество на ДФ “А.-Пирин”, предмет на договор от 09.08.1993 г. и на допълнително споразумение от 08.05.1996 г., и делба. По делото е установено, че на регистрираната в 1968 г. Ж. „М.” през 1977 г. е издадено разрешение за строеж на осем броя гаражи при посочено местонахождение. През 1986 г. наследодателят на ищците Г. Г. С., починал на 11.03.2002 г., който не е бил член на Ж., закупил по реда на НДИ /отм./ ведомствен апартамент в сградата на кооперацията, към който според събраните гласни доказателства принадлежал спорният гараж. Въззивният съд приел, че Ж. „М.” не е придобила собствеността поради липса на валидно учредено право на строеж за гаражи. Предвид построяването им върху държавна земя и данните, че два гаража са били предоставени на Д. “М. и автосервиз”, счел, че спорният гараж е държавна собственост по приращение и е бил включен в активите на фирма с държавно имущество, а впоследствие придобит от ответниците по касация на основание приватизационен договор и последваща делба между купувачите. Намерение за своене от С. е демонстрирано едва от 1998 г., когато имотът е деклариран, не е установен и началният момент на владение. Затова съдът отрекъл претендираното право на собственост на основание придобивна давност. Приел, че гаражът не е придобит и чрез Ж., тъй като в нейна полза не е учредено право на строеж и не е установено С. да е бил член и да е строил със свои средства. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите относно идентичността на обекта, предмет на първоначалния иск, с този по насрещния иск, и възможността същият да бъде придобит на съответните поддържани от страните основания. Ищците по първоначалния иск, сега касатори, твърдят, че спорният гараж е придобит от наследодателя им на основание давностно владение в продължение на повече от 28 години. Обектът е извън административната сграда на Д. “М. и автосервизи” гр. С., впоследствие преобразувано в ДФ “М.” гр. С. с поделение в гр. Б., преобразувано в ДФ “А. - П.” гр. Б. съгласно решение № 25 от 30.11.1990 г. на Министерството на търговията и услугите. Намира се в парцел VI от кв. 179, където са разположени общо 8 броя гаражи и е заснет с пл. № 5454. Твърдят, че гаражът, който ответникът и ищец по насрещния иск Н. Я. е придобил при приватизацията на държавната фирма, е разположен в самата административна сграда и е построен заедно с още един гараж през 1971 г. Заявените от ищците по насрещния иск придобивни основания са договор от 09.08.1993 г. за продажба на търг на обособена част от ДФ “А. - П.” гр. Б. с допълнително споразумение към него от 08.05.1996 г., и последваща доброволна делба от 23.06.2005 г. Възражението на ищците по първоначалния иск е, че спорният гараж не е част от имуществото, предоставено на ДФ “А.-П.” гр. Б., не е обект на приватизация и следователно не е придобито от ищците по насрещния иск. Данните по делото сочат, че с построяването през 1977-78 г. спорният гараж е придобил статут на държавна собственост - изграден е при липса на учредено в полза на Ж. “М.” гр. Б. право на строеж и е бил предназначен за нуждите на държавното ведомство - Д. “М. и автосервиз” гр. С., клон гр. Б.. Следва да се приеме, че е разположен в парцел VI от кв. 179 на гр. Б., съгласно представената от касаторите скица на л. 25 от първоинстанционното дело. Със същото местоположение обектът е описан и в допълнението от 1996 г. към договора за закупуване чрез търг на обособена част от имуществото на държавната фирма. Затова неоснователно е твърдението на касаторите, че се намира в административната сграда. Съгласно пар. 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА /Нова - ДВ, бр. 49 от 1995 г./, която има тълкувателен характер и поради това - действие от влизането на закона в сила на 17.09.1991 г., не преминава в собственост на общините това имущество, което, по установените в закона критерии, би станало общинска собственост при отделянето й от държавната, но което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Според приложение № 1 към решение № 25 от 30.11.1990 г., при преобразуването ДФ “А. - П.” гр. Б. е поела активите и пасивите на поделението в същия град на ДФ “М.” гр. С., включени в баланса към 30.11.1990 г. Тъй като, видно от самото решение, изброяването не е изчерпателно, въззивният съд правилно е взел предвид данните в акта за държавна собственост № 11/1992 г., според който в оперативно управление на Д. “М. и автосервиз” са предоставени два гаража. Обстоятелството, че това е броят на гаражите, построени за държавното обединение, се потвърждава и от показанията на св. Донин, от заповед № 082 от 01.07.1977 г., с която е одобрен частичен квартално-застроителен и силуетен план за 8 гаража в терен на “М.” в кв. 179, колкото фигурират и в строително разрешение № 365 от 02.12.1977 г., както и от съпоставката с броя на членовете на Ж. “М.” - 6. Затова и не следва да се вземат предвид показанията на св. Ш. и св. Ишев за наличие на един ведомствен гараж. Обстоятелството, че спорният гараж допълнително е посочен като част от предмета на договора за продажба чрез търг на обособена част, не променя извода, че е бил част от имуществото на държавната фирма още от момента на възникването й като правен субект в 1990 г. Следователно, при преобразуването през 1990 г. спорният обект е придобил статут на имущество, по отношение на което забраната на чл. 86 ЗС съгласно публикацията в ДВ, бр. 31 от 1990 г. за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост, не е намирала приложение. От показанията на св. Донин се установява, че до 1993 г. гаражът е ползуван от ведомството, а когато същата година бил продаден на физическите лица, сред които ищецът по насрещния иск Н. Я., вече бил зает от автомобила на С. - наследодателят на ищците по първоначалния иск. Въпреки отправените до него многократни покани, същият не го освободил. Обстоятелството, че и към 2005 г. съсобствениците, придобили го на търг, не са били във владение, се потвърждава от изявленията на Н. Я. в молбата за образуване на производство по чл. 126ж и сл. ГПК /отм./, подадена срещу една от наследниците на Г. С. - Х. Г. Н. и съпруга й Н. П. Н., която е оставена без уважение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че предявеният от наследниците на Г. С. положителен установителен иск за собственост е основателен и доказан. В случая ищците са се позовали на придобито по давност право на собственост върху сграда, след изтичането на 10-годишен срок за придобиване по чл. 79, ал. 1 от ЗС, чрез предявяване на иск за собственост с искова молба от 26.09.2005 г. Установено е по делото, че за релевантния за спора период на давността - от 1993 до 2003 г., тя не е прекъсвана чрез изгубване на владението или на основанията, посочени в чл. 116 от ЗЗД, като за същия период не са били налице законови забрани за придобиване по давност на вещ - собственост на държавна фирма, а впоследствие - на физически лица, закупили обособена част от имуществото на същата. След изтичане на този достатъчен за придобиване на правото на собственост срок, владението преминава в право на собственост. С придобиването му от наследниците на Г. С. е изгубено правото, придобито от съсобствениците чрез покупко-продажба на търг, и впоследствие по делба - от ищците по насрещния иск, поради което предявеният от тях иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед даденото разрешение на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. То и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт следва да се отменят и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се реши от Върховния касационен съд съобразно изложеното по-горе. Поради липса на заявено искане, на ищците по първоначалния иск не следва да се присъждат сторените от тях разноски по производството във всички инстанции. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение 365 от 11.06.2008 г. по в. гр. д. № 1302/2006 г. на Б.ския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 2376 от 26.06.2006 г. по гр. д. № 1431/2005 г. на Б.ския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Д. Я. и М. Б. Я., че К. В. С., Х. Г. Н. и В. Г. И. са собственици на недвижим имот, съставляващ гараж, заснет с пл. № 5454, находящ се в парцел VI от кв. 179 по плана на гр. Б.. ОТХВЪРЛЯ насрещния иск, предявен от Н. Д. Я. и М. Б. Я. срещу К. В. С., Х. Г. Н. и В. Г. И., за ревандикация на недвижим имот, съставляващ гараж, заснет с пл. № 5454, находящ се в парцел VI от кв. 179 по плана на гр. Б.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: