Р Е Ш Е Н И Е
№ 663
София, 29.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1719/2009 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 240/10 от 19.03.2010г. по касационна жалба, подадена от Иван Г. К., П. Г. К. и М. Г. П. /наследник на починалата в хода на процеса В. Г. К./ е допуснато касационна обжалване на решение № 83 от 29.06.2009г. по гр.д.№ 109//2009г. на Р. окръжен съд, с което е отменено решение № 20/28.02.2008г, поправено с решение № 78 от 12.05.2008г. по гр.д.№ 109/2009г. в частта, с която е уважен 1.иска, предявени от касаторите по чл. 108 от ЗС против [фирма] за 2/32 ид.ч. от имот пл. № 26 от кв.118 и ЕЩНМ 63427 с площ 2219, заедно с 2/32 ид.ч. от 7,5/24 ид.ч.от двуетажна сграда с площ 923 кв.м. и едноетажна сграда с площ 277 кв.м., 2.иска против [фирма] за ревандикация на 2/32 ид.ч. от кафе-бар с площ 255 кв.м. в сутерена на двуетажната сграда от 923 кв.м. и 3.иска против Антони и Е. Корабови за 2/32 ид.ч. от магазин № 1 с площ 101 кв.м., ведно със сервизните помещения и магазин № 2 с площ 127 кв.м., ведно със сервизните помещения в него и тези искове са отхвърлени, както и в частта, с която е потвърдено решението на РС в частта, с която същите искове са отхвърлени за разликата над 2/32 ид.ч. до 6/32 ид.ч.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 1 и 2 от З. и необоснованост.
Ответниците по касация Антони С. К. и Е. М. К. оспорват жалбата. Излагат доводи, че ищците не са доказали, че наследодателят им е бил собственик на претендирания имот, че той е отнет по присъда, че не подлежи на реституция, тъй като към 22.11.1997г. имота не е бил в патримониума на Е. с държавно имущество, защото част от него вече е реституирана. Считат, че са придобили имота на основание кратката придобивна давност, защото имота им бил доброволно педаден от [фирма].
Ответникът [фирма].оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание за реституция по З., тъй като не е доказано каква част от имота е одържавена, респекивно фактически отнета като принадлежаща на наследодателя на ищците и защото към момента на влизане в сила на изменението на чл. 2 от З. в капитала на дружеството, което е ЕООД са включени 7,5//24 ид.ч. от имота и съгласно чл. 2, ал.4 от ЗДС тя не е счита държавна собственост.
Ответникът [фирма] не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Р. окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По делото е установено следното: Наследодателят на ищците Г. П. К., починал на 15.07.1973г. е купил с н.а. № 39,т.V/1944г. 1/16 ид.ч. и с н.а. № 4,т.1/12.01.1946г. още 1/8 ид.ч. /, или общо 3/16 ид.ч. / 6/32 ид.ч./ от двете процесни сгради – двуетажна от 923 кв.м. и едноетажна от 277 кв.м., ведно с дворното место, съставляващо сега имот с площ 2219 кв.м. С присъда № 569/27.06.1947г. са конфискувани 1/16 ид.ч. от къща на стойност 500 000 лв. и 1/32 ид.ч. от къща в Р. 1944г. на стойност 182500 лв. Двете процесни сгради и дворното место са актувани за държавни изцяло през 1950г., като е А. № 424 от 28.12.1950г. отразено, че са отчуждени от осем лица и са станали държавни на основание ЗОЕГПНС и посочената присъда. Не е отбелязано от кой от осемте собственика каква част е отнета. Акции от ответното дружество [фирма] са продадени по приватизация през 1999г. С н.а. № 76,т.І/29.03.2000г. това дружество е признато по документи за собственик на 7,5/24 ид.ч. от двете сгради и е продало с н.а. № 19,т.V/20.12.2000г. на ответника [фирма] кафе бар в сутерена с площ 255 кв.м. Ответниците А. и Е. Корабови са признати с н.а. № 188,т.ІІ /11.04.2005г. за собственици по наследство, реституция и давност на магазини № 1 и 2, защото им е реституирана идеална част от процесните сгради, като наследници на бивш собственик.
Възивният съд е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен, защото отнетото по присъда по ЗКПСННИ не подлежи на реституция след обявяване за противоконституционен част от текста на чл. 2, ал.1 от З. с решение 4/1998г. на КС, тъй като делото се разглежда към момента на действие на това решение. Отделно от това, съдът е изказал предположения, но не е приел за доказано че за останалите 3/32 ид.ч. имота е отчужден по ЗОЕГПНС, или е фактически отнет, но поради това, че отнетите и одържавени имоти се възстановяват на лицата от които са отнети и защото не е установено каква част е одържавена от наследодателя на ищците по този ред, е приел, че няма основание за реституция и на тази част.
Разрешението на първия правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 г.1 от ГПК,, дадено от въззивния съд противоречи на задължителната практика на ВКС С ТР № 1/29.06.1999 г., постановено по нак. дело № 3/1998 г. на ОСНК относно гражданско-правните последици на реституционния ЗОСОИ и неговия § 1 от ПЗР /ДВ, бр.107/1997 г./. с който е допълнена ал. 1 на чл. 2 от З. от 1992 г. С това ТР се приема че отнетите имущества по ЗКПСННИ се връща екс lеgе и придобитите права не се засягат с постановяване на Решение № 4 от 11.03.1998 г. по к.д № 16/1997 г. на КС. Гражданската колегия последователно застъпва становището в задължителната си съдебна практика /ТР № 6/2006г./ и в решенията по индивидуални спорове, че отменената като противоконституционна норма има еднократно действие, което е проявила автоматично, ако са били налице основанията за реституция. С оглед това, че собствеността се възстановява автоматично с влизане в сила на изменението на чл. 2 от З. и по отношение на имуществата, отнети по новите основания, е без значение както последващото частично обявяване на част от нормата за противоконституционна и кога съдът разглежда делото. Мотивите на Р. окръжен съд в противен смисъл са неправилни, защото противоречат на материалния закон – З. и на задължителната съдебна практика, постановена с цитираното решение, поради което решението следва да се отмени. Поради това, че не се налага събиране на нови доказателства, настоящата инстанция разглежда спора по същество.
Предвид изложеното, неправилно е прието, че конфискуваните от наследодателят на ищците общо 3/16 ид.ч. не подлежат на реституция. В присъда № 569/27.06.1947г. на Я. ОС не е описан подробно недвижимия имот. Съвпада обаче цената на конфискуваната част по нот. акт от 1946г. и годината на придобиване и цената на конфискваната част по акта от 1944г. Отделно от това, в акта за държавна собственост от 1950г. са описани процесните две сгради и дворното место, като отнети изцяло от всички собственици и основанията за това са само две – ЗОЕГПНС и присъдата от 27.06.1947г. на Я. ОС. На което и да е от двете основания да са одържавени, респективно конфискувани процесните 3/16 ид.ч., възстановяването им следва да се извърши по реда на З.. Ако за 3/32 ид.ч. не е проведена процедура по отчуждаване на имота – сгради и терен по ЗОЕГПНС, то тази част е фактически отнета. Фактическото отнемане се доказва с факта на съставяне на акта за държавна собственост през 1950г. и предоставянето на имота за стопанисване и управление след 1950г. на стопанска организация “П. комбинат, Държавна книговезница “Д.”, автомобилно дружество “Б.”.
Безспорно е, че към 1992г., и към 1997г. двуетажната сграда с площ 923 кв.м. и едноетажната сграда с площ 277 кв.м. съществуват във вида, в който са били одържавени, като вътрешните преустройства са без значение – ТР № 1/1995г. Дворното место и 7,5/24 ид.ч. от сградите са вписани в баланса на ответника [фирма], видно от счетоводната справка към 01.06.1999г., а и от издадения констативен нот. акт по документи. На основание чл.2, ал.4 от ЗДС те не са държавна собственост, но съгласно чл.2, ал.3 от З., на реституиране подлежи одържавеното и отнето имущество, което е в патримониума на държавата, общините, обществени организации, или техни фирми или на еднолични търговски дружества с държавно имущество по смисъла на чл. 61 от ТЗ. Към 23.11.1997г., когато влиза в сила изменението на чл. 2 от З., включващо и нови основания за реституция, в това число и на отнетите имоти по ЗКПСННИ, ответникът “К.” е било Е. с държавно имущество, видно от заповед № РД—17-289 от 15.12.1997г.,т.1 /л.51 от гр.д.№ 109/2009г./. Следователно и предпоставката, предвидена в чл.2, ал.3 от З. е доказана. При наличието кумулативно и на трите предпоставки и липса на доказателства за обезщетяване на наследодателя на ищците, или на тях самите, реституционния ефект е породен, т.е. правото на собственост за купените от наследодателя общо 3/16 ид.ч., от които 3/32 конфискувани и 3/32 одържавени по ЗОЕГПНС, или фактически отнети, е възстановено.
Въпреки че в обстоятелствената част на исковата молба се претендира и имущество, конфискувано от Ц. К., не се претендира останала от него в наследство идеална част.
Към момента на покупката на обекта кафе-аператив, продавача [фирма] не е било собственик на целия обект. Акта за узаконяване признава обекта за законен строеж на името на собствениците и не прави дружеството изключителен собственик. По делото е безспорно, че ответникът “С.[фирма] ползва обекта. За процесните 3/16 ид.ч. от този обект, на които К.” АД не е било собственик и не е могло да прехвърли, искът против това дружество е основателен и следва да се уважи.
Ответниците Антони С. К. и Е. М. К. не са могли да придобият по давност процесните 3/16 ид.ч. от магазин № 1 с площ 101 кв.м., ведно със сервизните помещения и магазин № 2 с площ 127 кв.м., ведно със сервизните помещения в него, разположени в двуетажната и едноетажна сграда тъй като с нормата на чл.5, ал.2 от З. е заличена изтеклата придобивна давност до влизане в сила на тази норма - 23.11.1997г. за подлежащото на възстановяване имущество и от този момент до предявяване на иска по настоящото дело, с което е прекъсната давността – 06.12.2005г. не е изтекъл изискуемият се от чл. 79 от ЗС десет годишен срок. Те не се легитимират като добросъвестни владелци, защото за посочената идеална част няма придобивно основание, годно да ги направи собственици, което да служи като основание за установяване на добросъвестно владението. Договорът за съвместна дейност не е придобивно основание, както и предаването на владението върху целите магазини от [фирма]. Следователно не са налице основанията на чл. 68, ал.2 от ЗС. Затова и по отношение на тях следва да се уважи иска по чл. 108 от ЗС за 3/16 ид.ч. от двата магазина, като за тази идеална част се отмени издадения констативен нот. акт на основание чл. 537, ал.2 от ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 83 от 29.06.2009г. по гр.д.№ 109//2009г. на Р. окръжен съд и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма][населено място],, [фирма][населено място], Антони С. К. ЕГН-[ЕГН] и Е. М. К. ЕГН-[ЕГН], двамата от[населено място], че ищците Иван Г. К. ЕГН-[ЕГН], П. Г. К. ЕГН-[ЕГН] и М. Г. П. ЕГН-[ЕГН] са собственици на основание наследство и реституция по З. на 6/32 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в[населено място], съставляващ имот пл. № 26 от кв.118 и ЕЩНМ 63427 с площ 2219, заедно с 6/32 ид.ч. от двуетажна сграда с площ 923 кв.м. и едноетажна сграда с площ 277 кв.м. при граници: имот 5109, ул. “Г.” ул.“Н.” и ел. “Р.” и ОСЪЖДА [фирма] да предаде владението на 6/32 от 7,5/24 ид.ч. от този имот.
ОСЪЖДА [фирма][населено място] да предаде на Иван Г. К. ЕГН-[ЕГН], П. Г. К. ЕГН-[ЕГН] и М. Г. П. ЕГН-[ЕГН] владението на собствените им 6/32 ид.ч. от кафе-бар с площ 255 кв.м. в сутерена на двуетажната сграда с площ 923 кв.м., находяща се в[населено място] в имот пл. № 26 от кв.118 и ЕЩНМ 63427 с площ 2219 при граници имот 5109, ул. “Г.” ул.“Н.” и ел. “Р.”.
ОСЪЖДА Антони С. К. ЕГН-[ЕГН] и Е. М. К. ЕГН-[ЕГН] да предадат владението на Иван Г. К. ЕГН-[ЕГН], П. Г. К. ЕГН-[ЕГН] и М. Г. П. ЕГН-[ЕГН] на собствените им 6/32 ид.ч. от магазин № 1 с площ 101 кв.м., ведно със сервизните помещения и магазин № 2 с площ 127 кв.м., ведно със сервизните помещения в него, находящи се в сутеренните етажи от двуетажна сграда с площ 923 кв.м. и едноетажна сграда с площ 277 кв.м. находящи се в[населено място] имот пл. № 26 от кв.118 и ЕЩНМ 63427 с площ 2219. при граници имот 5109, ул. “Г. С.” ул.“Н.” и ел. “Р.”.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 от ГПК констативни нотариални актове. № 76, т.1/29.03.2000г. на нотариус П.,, н.а. № 75,т.І/29.03.2000г. на нотариус Ц. М. и н.а. № 188,т.ІІ /11.05.2005г. на нотариус А. до размер на 6/32 части от предмета им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|