Р Е Ш Е Н И Е № 94 София, 21.07.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ Ф. при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 537 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат В. като процесуален представител на И. Т. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд /СОС/ от 11.ХІ.2008г. по в.гр.д. № 606/2008г. Касационната жалба съдържа оплаквания за нарушение на процесуалния закон, за необоснованост и незаконосъобразност. Изложени са съображения, че въззивният съд едностранчиво отчита събраните доказателства, на практика се цитирали единствено показанията на св.Т., въпреки че те не пресъздават лични възприятия. Не били отчетени показанията на ответника М. и на М. М., дадени като свидетели по дознание № 334/2007г., установяващи, че ответника е един от собствениците на жилището, от което е започнал пожарът. Не бил даден отговор и на въпроса защо, ако няма вина, М. М. обезщетил всички съседи, засегнати от пожара. Неправилно бил тълкуван и приложен чл.50 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират се и разноски. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 1134 от 02.ХІ.2010г. на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по въпроса по приложението на чл.50 от ЗЗД. Ответниците по касационната жалба В. А. М. и М. Н. М., и двамата от [населено място], са заели становище за нейната неоснователност. За да произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение СОС е отменил решението на Ботевградския РС от 16.V.2008г. по гр.д. № 606/2007г. в уважителната му част по предявените от И. Г. срещу В. М. и М. М. искове за присъждане на 1207лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяне на исковете, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил исковете. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ответниците не носят отговорност за претърпените от ищцата имуществени вреди вследствие на възникнал пожар в апартамента, собственост на първите. Пожарът в апартамента на ответниците е причинен от небрежно боравене с открит огнеизточник – свещ, запалена и оставена там без надзор от трето лице. С оглед на това отговорност за вредите следва да носи третото лице. Съгласно чл.50 от ЗЗД собственикът носи отговорност за вреди от вещта, само ако те са резултат на качествата на вещта, на нейните свойства, но не и за вреди, произлезли от вещта, ако те не са резултат на нейни недостатъци, свойства и пр., а поради това, че е поставена в действие от друго лице. В решение № 1119/03.Х.2008г. по гр.д. № 4991/2007г. на ВКС V ГО е прието, че за вреди вследствие от пожар, причинен вероятно от евентуално забравен включен електрически уред или от попадане на незагасена цигара или въгленче върху горими материали, отговорност по чл.50 от ЗЗД носят солидарно собствениците на имота, в който е причинен пожара, и обитателите му. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, счита за правилно даденото в атакуваното решение разрешение на въпроса по приложението на чл.50 от ЗЗД. Трайна е практиката на съдилищата, че отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ. Собственикът на вещта не носи отговорност за вреди, ако те са причинени от виновно поведение на пострадалия, или на лицето, под чийто надзор тя се намира, или на трето лице. Такива са вредите при използване на вещта в нарушение на предписани или общоприети правила. В тези случаи отговорността е по чл.45 /или чл.49 – в случаите на възлагане на работа на друго лице/ от ЗЗД и тя се носи от проявилото виновно поведение /действие или бездействие/ лице /или от възложителя на работа/. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в т.10 от ППВС № 7/1959г., т.2 от ППВС № 17/1963г., т.3 от ППВС 4/1975г. Касационната жалба е неоснователна. Несъмнено установено е от доказателствата по делото, че пожарът в апартамента, собственост на ответниците, е възникнал в резултат на виновно поведение на трето лице, а не е резултат на свойствата и качествата на вещта. Ето защо и с оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, правилно въззивният съд е приел, че ответниците не носят отговорността по чл.50 от ЗЗД за причинените на ищцата имуществени вреди. Неоснователни са оплакванията на касаторката във връзка с показанията на св.Т.. Действително с тях не се пресъздават преки възприятия на свидетеля за причината за възникването на пожар в апартамента на ответниците, но те кореспондират с останалите доказателства по делото, в т.ч. с пожаротехническата експертиза, установяваща, че причина за пожара е неизгасена свещ за осветление или неизгасена угарка от цигара. Неоснователни са и оплакванията за неотчитане на свидетелските показания, дадени по дознание № 334/2007г. на РПУ Б. от ответника и сина му М. М., установяващи, че ответника е един от собствениците на апартамента, в който е възникнал пожара. Това обстоятелство не е било спорно по делото и съдът го е съобразил при произнасянето си. А показанията на св.М.М. съдът не е следвало да взема предвид с оглед принципа на непосредственост и устност на гражданския процес, установен в чл.105 ал.1 от ГПК /отм./. Без значение за спора по делото е обстоятелството, че ответникът доброволно е обезщетил останалите си пострадали при пожара съседи, с оглед на което е неоснователно и оплакването във връзка с това на касаторката. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 от ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отменено решението на Ботевградския РС от 16.V.2008г. по гр.д. № 606/2007г. в уважителната му част по предявените от И. Г. срещу В. М. и М. М. искове за присъждане на 1207лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяне на исковете, и вместо него е постановено друго, с което исковете са отхвърлени. С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на касаторката-ищца не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския окръжен съд, ГК, № 687 от 11.ХІ.2008г. по гр.д. № 606/2008г. в отхвърлителната му част по предявените от И. Т. Г. от [населено място] срещу В. А. М. и М. Н. М., и двамата от [населено място], искове за присъждане солидарно на 1207лв., представляващи обезщетение за причинени от пожар имуществени вреди. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: