Р Е Ш Е Н И Е N 308/2011 г. София ,04. 10. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на трети октомври , две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 565 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 358 от 14.04.2011 г. по гр.д. № 565 /2010 г. на ВКС, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване по касационните жалби на Ж. И. А., В. А. Н. и Н. А. Т. на решение от 27.03.2009 г. , постановено по гр.д. № 3216 от 2008 г. на Софийски градски съд и е отменено решение от 7.07.2008 г. по гр.д. № 7186 от 2006 г. на Софийски районен съд , 26 състав. С касираният съдебен акт е признато за установено спрямо Ж. И. Андонова и В. А. А., че Н. А. М.- Т. е собственик на 1/2 идеална част от гараж 12 на ет.1, [жилищен адрес] находящ се в [населено място], [улица] състоящ се от гаражна клетка и склад от 19.23 кв.м. като е уважен и иска за ревандикация на тази част по отношение на В. А. А.. Касационната проверка е допусната при условията на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по въпросите: какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо по решение , постановено по вещно правен спор по който предмет на разглеждане е било правото на собственост върху земята и обхваща ли собствеността върху обектите, изградени върху нея по силата на учредено право на строеж; от кой момент почва да тече придобивната давност върху обект, изграждан по силата на суперфиция; при кои случаи следва да се приложи разпоредбата на чл.82 от Закона за собствеността и включва ли случаите на частно правоприемство. Касаторката Н. А. Т. е поставила материално правният въпрос за това представлява ли изключение от принципа на приращението- чл.92 ЗС , придобиването на обекти по реда на чл.58 ЗТСУ/отм./ и чл.130 ЗТСУ/отм./. Последният поставен въпрос е за връзката между придобивната давност осъществявана по отношение на ограниченото вещно право на строеж и изграденият въз основа на него обект. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбите са допустими защото е подадени от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбите на Ж. И. А., В. А. Н. са основателни. Жалбата на Н. А. Т. е неоснователна и следва да се остави без уважение. При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения , които да са ограничили правата на защита на касаторите, но е постановено при съществено нарушение на материалния закон. Софийски градски съд е отменил решение от 7.07.2008 г. по гр.д. № 7186 от 2006 г. на Софийски районен съд , 26 състав и е уважил предявените в субективно пасивно съединение установителен и осъдителен искове по отношение на двамата ответници, единият от които е праводател на продавачите , а другият купувач по транслативна сделка за 1/2 идеална част от гараж 12 на ет.1, [жилищен адрес] находящ се в [населено място], [улица] състоящ се от гаражна клетка и склад от 19.23 кв.м. Исковата молба е подадена от Н. А. М.- Т. на 5.01.2005 г. първоначално срещу Ж. И. А., а срещу В. А. Н. е подадена на 4.10.2006 г. В исковата молба се подържа , че Т. притежава стар имот пл. № ... Б/ целият от 821 кв.м. , който обединен с им. пл. № ... – А е образувал парцел Х-...- А, ...- Б по плана на [населено място] ,м.- “Булевард България- жилищна група “Мотописта “, кв.288 . Върху този имот е бил изграден жил. блок № 1, състоящ се от жилища и гаражи. С искова молба от 4.10.2006 г. на основание чл.117, ал.4 ГПК/отм./ е бил привлечен като ответник В. А. Н., който се легитимира като собственик на гараж № 12 и склад по силата на транслативна сделка , осъществена с н.а. № 26, т.01, рег. № 13391 н.д. № 22 от 2003 г. Този нотариален акт обективира договор за покупко продажба, сключен между В. А. Н. и И. И. А. и Х. Ц. А. Продавача И. А. А. притежава спорният гараж № 12 по силата на сключен договор за дарение на право на строеж с н.а. № 146, 125, н.д. № 25214 от 1994 г. За да постанови този резултат е приел , че ищцата е собственик на тази част и не е уважил правопогасителното възражение за ответниците за придобивна давност при условията на чл.79, ал.2 от Закона за собствеността. По поставеният въпрос за силата на пресъдено нещо по решението по гр.д. № 4274 от 2001 г. на Софийски градски съд имащ за предмет правото на собственост върху дворното място. Това решение няма законна обвързваща сила по отношение на настоящият спор, който третира други обекти на собствеността още повече, че те се претендират на оригинерно / първично / основание. За да е налице res judikata е необходимо съвпадение не само на страните , но и на правопроизводящите факти и направеното искане , които установени с диспозитива на решението се ползват със законна сила и наличието на които води до отвод на последващ спор със същия предмет. В случая това не е налице. Ищцата не е собственик на 1/2 идеална част от спорният гараж , каквато част максимално е възможно да претендира по силата на притежавана от нея идеална част от дворното място и по приращение- чл.92 ЗС защото тази идеална част е придобита добросъвестно от трети лица , а това са праводателите на ответника В. А. Н.- И. И. А. и Х. Ц. А.. И. И. А. и Х. Ц. А. са получили по дарение от майката на първия право на строеж с н.а. № 146, 125, н.д. № 25214 от 1994 г. върху целият гараж № 12 и върху 1/2 идеална част от гараж № 11. Към датата на продажбата през 2003 г. на вече реализираният гараж на ответника В. А. Н. те вече са станали негови собственици по силата на чл.79, ал.2 ЗС. Възражението за придобиването на имота по кратката придобивна давност е било направено в процеса. В. Н. е получил правото на собственост по сключеният от него договор за покупко продажба тъй като неговите праводатели са били собственици. Оргинерното право на придобиването по давност се отнася до всички вещни права , включително и за правото на строеж, поради което и въпроса дали И. И. А. и Х. Ц. А. са придобили по давност правото на строеж или правото на собственост върху вече изграденият гараж няма значение за извода, че те са били собственици на имота когато са се разпоредили с него. Въпроса на Н. А. Т. за това представлява ли изключение от принципа на приращението- чл.92 ЗС , придобиването на обекти по реда на чл.58 ЗТСУ/отм./ и чл.130 ЗТСУ/отм./ е без правно значение по спора защото учредяването на суперфиция по специалният ред на ЗТСУ изключва принципа на приращението. . В този смисъл крайният извод по решението е неправилен и същото следва да се отмени и да се постанови ново по съществото на спора тъй като не се намираме в хипотезата на чл.293, ал.3 ГПК. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 27.03.2009 г. , постановено по гр.д. № 3216 от 2008 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. А. Т. против Ж. И. А., В. А. Н. предявените в обективно и субективно съединение искове по чл.124, ал.1 ГПК и по чл.108 ЗС за гараж 12 на ет.1, [жилищен адрес] находящ се в [населено място], [улица] състоящ се от гаражна клетка и склад от 19.23 кв.м. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и я осъжда да им заплати разноски в размер на 1000/хиляда/ лева . ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. А. Т. като НЕОСНОВАТЕЛНА. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: