РЕШЕНИЕ                                                                                                          № 24                           София, 12 февруари 2010 година                          В    ИМЕТО   НА   НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година, в състав:                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова                                                             ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                   Севдалин Мавров     при секретар Лилия  Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Вероника Имова  нд № 711/2009 г.   Делото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България, на основание чл.420, ал.1, вр.с чл.422, ал.1 т.5 НПК, за възобновяване на производството по нохд№36/09 год. на Районен съд гр. О. и за отмяна на постановената присъда №93/08.09 2009г. , с която подсъдимата Г. Д. Р. е призната за виновна за извършени в реална съвкупност престъпления: по чл.325, ал.1 и във вр.чл.55, ал.1, т.2, б."в" от НК, за което е осъдена на глоба в размер на 300 лв. и за престъпление по чл. 131, ал.2, т.4, във вр. чл.130, ал.2, чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК за което е осъдена на пробация със следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.4, във вр. ал.2, т.1 и т.2 от НК в размер на по 7 месеца всяка, като на тази по т. 1 съдът е определил с периодичност на основание чл.42б, ал. 1 от НК - два пъти седмично и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 70 часа годишно за една година. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил общо наказание - пробация със пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 7 месеца при периодичност на явяване пред пробационен служител - 2 пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 7 месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 70 часа годишно за една година. Според искането, присъдата в частта, в която е определено наказанието “пробация” относно размера на безвъзмездния труд - 70 часа годишно, е незаконосъобразна. Нарушен е чл.42а, ал. З, т. З от НК при определяне на срока на наказанието, кой то е под предвиденият пределен минимум в закона за продължителността на това наказание, който не може да е по-малък от 100 часа годишно. Иска се възобновяване на делото, отмяна на постановената присъда № 93/08.09.2009 г. и връщане за ново разглеждане, с произнасяне на съда и по въпроса за присъединяването или не на наложеното наказание “глоба” за деянието по пункт първи на обвинението, към общото наказание. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ представителят на ВКП поддържа искането и моли да бъде уважено по изложените в него съображения . ОСЪДЕНАТА Г. Д. Р. не се явява, редовно призована. В получената от нея призовка изрично е заявила ,че се отказва от участието на защитник в производството по възобновяване. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД извърши проверка на данните по делото и съобрази становищата и доводите на страните и прие следното: Искането за възобновяване Е ДОПУСТИМО И ОСНОВАТЕЛНО . Присъдата, която се атакува е влязла в сила на 23.09.2009 г. Искането за възобновяване на делото и отмяна на присъдата е подадено в законоустановения срок ,по отношение акт, подлежащ на възобновяване и от орган , оправомощен за това действие. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО. За престъплението по чл. 131, ал.2, т.4, във вр. чл.130, ал.2, чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК на подсъдимата е наложено и наказание безвъзмездния труд в полза на обществото , съгласно чл. 42а ал. З т. З от НК, за което е определен срок от седемдесет часа годишно в рамките на една година. Съгласно закона, пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото е с продължителност от „100” до „320” часа годишно, за не - повече от три поредни години. В случая съдът е наложил наказание, което по размер е под предвиденият в закона минимум и поради това наказанието се явява незаконосъобразно определено. Налице е основанието по чл.348, ал.1,т.1 НК. Определеното по реда на чл.23, ал.1 от НК на осъдената Р. общо най-тежко наказание е също незаконосъобразно, защото съдът не се е произнесъл дали присъединява или не, наложеното наказание глоба за другото престъпление от съвкупността, за което е призната за виновна - по чл.325, ал.1 НК. То е друго по вид от определеното й общо най-тежко наказание и съдът е бил длъжен да формира мотиви и правни изводи по него, съгласно чл.23, ал.3 НК. В заключение, нарушението на закона при постановяването на присъдата е особено съществено. То се отнася до съдържанието на присъдата , което налага възобновяване на делото и отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от същият съд, в друг състав . Воден от тези мотиви, ВКС на РБ, трето наказателно отделение,   Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по нохд№36/09 год. на Районен съд гр. О.. ОТМЕНЯВА присъда №93/08.09 2009г. по същото делото и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СЪЩИЯ СЪД, ОТ ДРУГ СЪСТАВ, В СТАДИЯ НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ.   Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: