1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
гр. София, 24 юли 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова
ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова
Румен Петров
при участието на секретаря Мира Недева и
на прокурора Атанас Гебрев,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 462 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител В. Н. Н., чрез неговата майка и законен представител Т. Т. Н., подадена чрез повереника адвокат Д. Н. от АК – [населено място], срещу постановената от Хасковския окръжен съд (ХОС) нова присъда № 13 от 21 март 2017 година, постановена по внчхд № 1015 / 2016 година, след отмяна на присъда № 99 от 05 декември 2016 година на Хасковския районен съд (ХРС), постановена по нчхд № 1028 / 2016 година.
В жалбата е заявена незаконосъобразност на присъдата на въззивния съд и постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което ангажира отменителните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Отправеното до ВКС искане е за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят-частен тъжител В. Н. и законният му представител Т. Н. не се явяват, редовно призовани. Представляват се от повереника си адв. Н., който поддържа касационната жалба при релевираните в нея касационни основания и изложени в тяхна подкрепа доводи.
Подсъдимата Д. Г. И. не участва лично в заседанието пред ВКС, редовно призована. Представлява се от упълномощения си защитник адвокат Л. от АК – [населено място], който намира жалбата за неоснователна и представя писмени бележки, съдържащи съображения по приложението на закона към надлежно установените по делото факти.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
С постановената от първоинстанционния съд присъда, подсъдимата Д. Г. И. е призната за виновна в това, че на 02. 03. 2016 година, в [населено място], казала нещо унизително за честта и достойнството на малолетния В. Н. Н., в негово присъствие - „В. ти си ненормалник и си за психиатрия…ти не си добре бе дете“, като обидата е нанесена публично – в парковата градина пред блока, в присъствието на лицата Г. А. и М. К. – престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1 вр. чл.146, ал.1, пр.1 от НК поради което и на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000 (хиляда) лева.
Подсъдимата е осъдена да заплати на Т. Т. Н., като майка и законен представител на малолетното дете В. Н. Н., сумата в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди. В останалата част, до пълния предявен размер от 3 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
Присъдени са направените по делото разноски в полза на частния тъжител и те са възложени в тежест на подсъдимата.
В производство, инициирано по жалба на защитника подсъдимата И., е извършена въззивна проверка и е постановена атакуваната сега по реда на касационното обжалване нова присъда на въззивния съд, с която първоинстанционната присъда е отменена изцяло и подсъдимата И. е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК. Отхвърлен е изцяло предявеният от Т. Т. Н. граждански иск. Присъдени са направените от подсъдимата И. разноски, като са възложени в тежест на частния тъжител и касационен жалбоподател Н..
Касационната жалба е допустима, защото е подадена от лице, което има право на това съгл. чл. 349, ал. 1 от НПК, в срока по чл. 350, ал. 1 от НПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол при условията на чл. 346, т. 2 от НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Визираната в жалбата материална незаконосъобразност на атакуваната въззивна оправдателна присъда е подкрепена с доводи за съставомерност на инкриминираното деяние на подсъдимата И., при установените по делото факти относно изречените от нея изрази за частния тъжител Н.. Сочи се, че съдът е анализирал от обективна страна единствено пострадалото лице, без да изследва изпълнителното деяние. Предложени са подробни съображения от правната теория за престъплението „обида”.
Жалбата съдържа и формално оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да се излагат конкретни данни в негова подкрепа.
Поначало, това оплакване би следвало да се обсъди преди възражението по приложението на материалния закон, защото проверката на последното е възможна само след констатации за липса на процесуални нарушения, компрометирали изводите на съда по фактите.
В случая обаче, жалбата не съдържа каквито и да било конкретни доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила. И тъй като е известно, че пределите на касационната проверка, на която не е присъщо служебното начало, се предопределят от обжалващата страна, проверката по формално посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК няма как да бъде извършена и ВКС не е в състояние да даде отговор на формално направеното възражение.
По делото надлежно са установени обстоятелствата, описани в самата тъжба. Несъмнено е, че подсъдимата И. е изрекла инкриминираните фрази, които поначало имат обиден характер. Така, че по делото не се спори относно приетите за установени факти. Те са приети и отразени по идентичен начин в двата предходни съдебни акта, но им е дадена различна правна оценка от първоинстанционния и от въззивния съд от гледна точка на приложението на правото. С оглед непосредствения предмет на посегателство – честта и достойнството на малолетния Н., спорният въпрос е относно съставомерността на деянието.
Известно е, че обидата е съзнателно, целенасочено унижаване на чувството за чест и достойнство на пострадалия, чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Пострадал от престъплението може да бъде само физическо лице, което има формирано в съзнанието си чувство за лична чест и достойнство и което е в състояние да възприеме обидните изрази или действия.
По настоящото дело инкриминираните изрази са насочени към осемгодишно дете. Принципно положение в българската наказателноправна наука е, че малките деца нямат оформено чувство за лична и обществена стойност и поради тази причина не могат да бъдат обект на обида (вж. Наказателно право на Народна Република България, Особена част, том I, издание 1956 година, проф. д-р И. Н., стр. 429, Престъпления против личността, Н. М., издание 1963 година, л. 382, Наказателно право, Особена част – „Престъпления против правата на човека“, проф. А. С., издание 1997 година, л. 134). В съответствие със становището на правната наука и основано на фактите по делото е съдържанието на извършеното съдебно-психологично експертно изследване и заключение (д-р С. Д., л. 29 от внох дело), защитено пред съда в съдебно заседание на 14. 03. 2017 година (протокол на л. 43 от същото дело). В хода на подробния разпит експертът посочва, че в теорията на психологията не са развити понятията чест и достойнство за деца под 10 години, тъй като подобни абстракции се използват в тестове за деца над тази възраст.
При това положение съдът правилно е приел, че отправената реплика, осъществяваща поначало обективната страна на изпълнителното деяние на престъплението, не е от естество да увреди обекта на посегателство, доколкото той все още не е възникнал. Не може да бъде споделено оплакването на тъжителя, че деянието е засегнало самооценката на малолетното дете. Обстоятелството, че детето е разбирало семантиката на думата „ненормалник“ не прави извършеното съставомерно при липса на оформено чувство за лична и обществена оценка. От приетата по делото експертиза и разпита на вещото лице се установява, че малолетният е възприел изразите на емоционална основа и въздействието е не толкова на съдържанието на казаното, колкото на начина, по който това е сторено, а осмислянето на негативната семантика на репликата е дошло в по-късен момент, повлияно и ускорено от получаваната отстрани информация от близките му, възприели го като жертва. Подробни съображения в тази връзка са изложени на с. 3 – 4 от мотивите на новата въззивна присъда и настоящата инстанция не намира причини да не ги сподели изцяло като кореспондиращи с доктрината, със закона и с доказателствата по делото, поради което не е необходимо да ги повтаря.
Предвид изложеното, ВКС намира, че релевираното в касационната жалба нарушение на материалния закон не е налице. Атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Хасковския окръжен съд нова присъда № 13 от 21 март 2017 година, по внчхд № 1015/2016 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2. |