Р Е Ш Е Н И Е № 149 София, 31.03..2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова ………............................................................................. и в присъствието на прокурора Димитър Генчев ................................................................................ разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................................... наказателно дело № 134 по описа за 2015 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения В. Д. Д. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 18.04.2007 г. присъда № 39 от 02.04.2007 г. по н.о.х.д. № 216/ 2007 г. на Варненския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване, поради неучастие на осъдения Д. в първоинстанционното съдебно производство и постановяване на присъдата. В съдебно заседание осъденият и служебният защитник адвокат Л. З. поддържат искането по развитите в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за основателно, тъй като наказателното производство срещу осъдения е било проведено задочно е той не е знаел за воденото срещу него наказателно преследване. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 39 от 02.04.2007 г. по н.о.х.д. № 216/ 2007 г. Варненският окръжен съд признал осъдения В. Д. Д. за виновен в това, че в периода от 01.03.2002 г. до 30.06.2002 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството на собственик и управляващ [фирма], избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1 920 344,89 лв, като потвърдил неистина в справки декларации пред ТДД-В., ДП „П.”, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 26 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим за изпълнение в затвор. Присъдата е влязла в сила на 18.04.2007 г., след като с определение № 28.06.2007 г. по в.н.о.х.д. № 164/ 2007 г. Варненският апелативен съд е прекратил въззивното съдебно производство, поради липса на надлежно упълномощаване на защитника от задочно осъдения. Искането на осъдения В. Д. Д. е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт. Осъденият Д. е екстрадиран от Ф. за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода. Предаден е на 05.01.2015 г., откогато се задържа в затвора в [населено място]. По делото не са налице други данни осъденият да е бил известен за постановената срещу него осъдителна присъда. Процесуално допустимото искане е основателно. Наказателното производство срещу осъдения Д. е протекло изцяло при условията на задочно производство. Образувано е с постановление от 09.12.2004 г. на Варненската окръжна прокуратура. Осъденият Д. не е бил намерен, за да бъде привлечен към наказателна отговорност чрез повдигане и предявяване на обвинение по сл.д. № 3212/ 2004 г., по описа на ОСлС-В.. От материалите по делото се установява, че осъденият е напуснал страната на 22.12.2003 г. Обявен е за общодържавно издирване с телеграма № 11517/ 23.04.2004 г. на ДНСП-София. Повдигнатото на 07.12.2006 г. обвинение по преобразуваното досъдебно производство № 245/ 2006 г., по описа на ОСлС-Велико Търново, е било предявено само на служебно назначения защитник. Осъденият Д. не е участвал в наказателното производство. Институтът по чл. 423 от НПК предвижда задължителното възобновяване на наказателното производство в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на молителя (укриване от разследващите или съдебните органи, след повдигане на обвинение). Предвидената в закона хипотеза не изследва евентуално допуснато в хода на делото съществено процесуално нарушение спрямо осъдения. Тя гарантира спазването на въведения в чл. 6, т. 3, б. „а” от ЕКПЧОС принцип обвиненият в криминално престъпление незабавно и в подробности да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език. Всеки обвинен в извършването на престъпление има правото да участва в гледането на неговото дело (в т.см. C. and R. v I.). Налице са основанията на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото по отношение на задочно осъдения В. Д. Д.. Постановената спрямо него присъда следва да бъде отменена, а делото -върнато на досъдебната фаза, от стадия на привличане на обвиняем, когато е започнало задочното производство (арг. от чл. 425, ал. 2 от НПК). Съобразно изискванията на чл. 423, ал. 4 от НПК, задължаваща Върховния касационен съд при възобновяване на делото да се произнесе с решението и по мярката за неотклонение, настоящият съдебен състав, отчитайки данните за предишните две осъждания на Д. (по н.о.х.д. № 60/ 1992 г. и по н.о.х.д. № 721/ 2002 г. – и двете по описа на Варненски районен съд, с наложени ефективни наказания лишаване от свобода, за чиято реабилитация препятства инкриминираното деяние по чл. 255, ал. 3 от НК), приема наличието на опасност от укриване, поради което мярката за неотклонение следва да бъде „задържане под стража”. Разследващите и съдебните органи следва да съобразят обстоятелството, че съобразно повдигнатото обвинение по чл. 255, ал. 3 от НК давността за наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК е десет години, а абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК – петнадесет години. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, във вр. с чл. 432, ал. 1 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, присъда № 39 от 02.04.2007 г. по н.о.х.д. № 216/ 2007 г. на Варненски окръжен съд и ВРЪЩА делото на фазата на досъдебното производство, от стадия на привличане на обвиняем. ВЗЕМА спрямо В. Д. Д. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.