3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 490 С., 26,06,2014 година Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №1483/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №17 от 12.02.2014г. по ч.гр.д. 30/14г. на Великотърновски апелативен съд. Ответникът по частната касационна жалба – „Д. К.”-гр. К., [населено място]”, чрез процесуалният си представител – адв. Ю. Я. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са и доводи за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. С определението, предмет на обжалване, състав на Великотърновски апелативен съд е потвърдил протоколно определение от 22.10.2013г.,по т.д. № 105/13 на Русенски окръжен съд в обжалваната част, с която [фирма] [населено място] е бил осъден да заплати на „Д. К.” – Т. С. направените по делото разноски в размер на 1248.68лв. съставляващи държавна такса, с оглед цената на предявения иск. Касаторът не обосновава приложно поле на касационно обжалване, съобразно изложеното от него, с което е развил единствено оплакване за незаконосъобразност на определението, а не доводи относими към специалните хипотези на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед възприетото, обаче с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалвания съдебен акт се разглежда дори и да не е бил изрично формулиран от касатора. Задължение за въззивният съд е да посочи правната квалификация на производството,а също така и да очертае и предмета, с който е бил сезиран Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка предхождаща тази по разглеждането на процесуалноправния спор. Следователно, като се е произнесъл без да конкретизира правно производството, и без да отчете правното значение на оплакванията, с които е бил сезиран, въззивният съд е постановил акт, чиято евентуална недопустимост следва да бъде разгледана. Следователно, обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. С протоколно определение от 22.10.2013г. по гр.д. 105/13г., състав на Русенски окръжен съд е прекратил производството по същото дело на основание чл.233 ГПК и е присъдил разноски. Това определение е било обжалвано от настоящия жалбоподател пред Великотърновски апелативен съд, само в частта за разноските и в същата част е налице произнасяне и от състава на въззивния съд. Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК изключва самостоятелната обжалваемост на съдебните актове в частта им за разноските като въвежда специфичен ред, по който следва да бъде развито производство по окончателно възлагане на разноски в исковия процес.Този ред изисква, страната, която иска изменение на акта, с който са присъдени разноски в тази му част да подаде молба с такова искане до съдът постановил този акт. След произнасяне по това искане възниква процесуалното право да бъде обжалван акта по реда на инстанционния контрол. Следователно, подадената частна жалба, с която е сезиран въззивния съд всъщност има характер на молба по чл.248, ал.1 ГПК, която неправилно е била разгледана по реда на чл.274, ал.2 ГПК, след като компетентен да се произнесе по нея е съдът постановил прекратителното определение, с което е възложил разноски.В този смисъл са разяснявани и разгледаните с ТРОСГТК №6/12г. хипотези.Или, молбата по чл.248, ал.1 ГПК, в случая неправилно озаглавена частна жалба е следвало да бъде разгледана от първостепенния съд, който е постановил определението за възлагане на разноски и едва след неговото произнасяне – с оглед разрешенията дадени по тълкувателен път от ВКС относно допустимостта на искането за изменение на акта,и ако предпоставките са налице и по основателността на искането, следва да се развие и производство по неговото обжалване. С оглед изложеното въззивното определение като недопустимо, следва да бъде обезсилено,а делото върнато на първостепенния съд за произнасяне по молбата по чл.248, ал.1 ГПК / неправилно озаглавена частна жалба/. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №17 от 12.02.2014г. по ч.гр.д. 30/14г. на Великотърновски апелативен съд. ОБЕЗСИЛВА определение №17 от 12.02.2014г. по ч.гр.д. 30/14г. на Великотърновски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за произнасяне на молбата/ неправилно озаглавена частна жалба/ на ЕТ „ Г.-И. Г.”гр. Р. по чл.248, ал.1 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: