5 Р Е Ш Е Н И Е № 225 София, 28.01.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 903/2011г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2 от 17.02.2011 г. по гр. д. № 126/2010 г. на Бургаски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 342 от 16.03.2010г. по гр. д. № 101/2009 г., е отхвърлен предявеният от същото дружество срещу И. А. С. от [населено място] частичен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 60 000 лв., като част от общата сума 273 816. 20 лв. /равностойност на 140 519.40 евро/. К. моли за отмяна на въззивното решение на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Несъгласието си с извода за недължимост на исковата сума аргументира с твърдението, че същият е резултат от необсъждането на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, както и с недопустимост на гласните доказателства относно факта на предаване на процесната сума. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 390 от 06.06.2012 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Ответницата по касационната жалба – И. А. С. от [населено място] – моли за оставяне на същата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 06.06.2011 г., поддържани и в съдебно заседание на 28.11.2012 г. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 342 от 16.03.2010 г. по гр. д. № 101/2009 г. и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място] срещу И. А. С. от [населено място] иск, като е счел, че правното основание на същия е чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не приетото от първоинстанционния съд правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, въззивният съд е преценил като недоказано твърдението на ищцовото дружество, че ответницата по иска И. А. С. не му е предала изтеглената на 07.05.2008 г. от неговата банкова сметка при [фирма], филиал Слънчев бряг, въз основа на изрично пълномощно, сума в размер на 140 519.40 евро. Въз основа на показанията на свидетелката Я. П., които е кредитирал като последователни, логични и незаинтересовани, решаващият съдебен състав е приел за установено, че още в деня на изтеглянето на сумата в брой от банковата сметка на ищцовото дружество /07.05.2008г./ ответницата С. е оставила същата на съхранение в банкова касета на свидетелката П. в посочената банка, за ползването на която последната е дала пълномощно на ответницата, както и че веднага на следващия ден /08.05.2008 г./ тази сума е била взета обратно от банковата касета от ответницата и е била предадена и изнесена от лицето Т. Б. /управител на дружеството/. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно. При постановяването му е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждането в съвкупност на всички събрани по делото и имащи значение за правния спор доказателства, а също и в неправилната преценка за тяхната допустимост. Решаващият състав е изградил фактическите и правните си изводи само въз основа на показанията на свидетелката П., без да обсъди останалите релевантни за спора доказателства и по-конкретно – показанията на допуснатата във въззивното производство свидетелка Ж. Ж.. Освен това, взетите предвид от съда гласни доказателства /показанията на свидетелката П./ се явяват недопустими за установяване на факта, за който същите са допуснати – предаване на сумата 140 519.40 евро от ответницата И. С. на управителя на ищцовото дружество Т. Б.. Отношенията между ищцовото дружество и ответницата И. С. произтичат от нотариално заверено пълномощно рег. № 3322 от 21.04.2008 г., овластяващо последната да представлява дружеството пред всички физически и юридически лица и компетентни държавни органи, като извършва от негово име и за негова сметка всякакви правни и фактически действия, в т. ч. и да тегли суми от посочените банкови сметки. Доколкото по делото не е установено какви точно са вътрешните отношения между страните във връзка с упълномощителната сделка, с оглед разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ЗЗД, следва да се приеме, че същите са подчинени на правилата, регламентиращи договора за поръчка. Предвид безспорния факт, че изтеглянето на процесната сума от сметката на ищцовото дружество е извършено именно на основание даденото на ответницата пълномощно от 21.04.2008 г., по силата на изричната разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗЗД, последиците от това правно действие на разпореждане следва да се считат възникнали направо за представляваното дружество [фирма]. Същевременно обаче, за пълномощника се е породило задължението да отчете /предаде/ на упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка /чл. 284, ал. 2 ЗЗД/. Задължението за отчитане на сумата е възникнало в момента на нейното получаване. Получаването на процесната сума от ответницата е удостоверено от представените по делото документи – 2 броя нареждане разписка от 07.05.2008 г., издадени от [фирма]. Именно поради това, че получаването на сумата е установено с писмени доказателства, то задължението за отчитането /предаването/ й на упълномощителя следва да се определи като задължение, установено с писмен акт по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. С оглед на това и предвид въведената с тази норма забрана, погасяването на посоченото задължение не може да бъде установявано с гласни доказателства освен при изрично съгласие на другата страна /чл. 164, ал. 2 ГПК/, каквото в случая не е налице. Следователно, показанията на свидетелката Я. П. се явяват недопустими и не следва да бъдат съобразявани като доказателство за твърдения от ответницата факт, че е предала процесната сума на управителя на ищцовото дружество. При това положение единственото допустимо доказателство са показанията на свидетелката Ж., допуснати за установяване на обстоятелствата във връзка със създадената в дружеството практика относно счетоводното отразяване на движението на паричните средства. Макар установяването на тези обстоятелства да няма пряко значение за решаването на главния спорен въпрос – дали процесната сума е била отчетена /предадена/ от ответницата, показанията на посочената свидетелка, че съобразно практиката на ищеца в счетоводството му е извършвано документално отразяване на всяко движение на неговите средства – както получаването на парични суми от трети подотчетни лица /каквото лице е била и ответницата И. С./, така и по-нататъшното разходване на тези суми, респ. тяхното връщане на дружеството, но че в конкретния случай в счетоводството на дружеството е отразено само изтеглянето на сумата 140 519.40 евро от лицето И. С., а не и връщането й, подкрепят твърдението на ищеца, че процесната сума не е отчетена. С оглед изложените съображения, направеният от въззивния съд извод в обратен смисъл е необоснован, което води до неправилност на постановения от него акт и налага отмяната му. Поради липса на предпоставките по чл. 293 ГПК за връщане на делото за ново разглеждане, спорът следва да бъде решен от Върховен касационен съд. При безспорно установения по делото факт, че сумата 140 519.40 евро е изтеглена от ответницата И. С. от банковата сметка на ищеца [фирма] въз основа на даденото й изрично пълномощно и при липсата на доказателства, че впоследствие същата сума е била предадена на дружеството лично чрез неговия управител, в какъвто смисъл е твърдението на ответницата, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, поради което предявеният иск за сумата 60 000 лв., като част от сумата 273 816. 20 лв. /равностойност на 140 519.40 евро/, е основателен и подлежи на уважаване. С оглед изричното искане на ищеца, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху тази сума следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.02.2009 г. – до окончателното й изплащане. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да заплати на касатора направените по делото разноски за всички инстанции в общ размер на 3 930 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2 от 17.02.2011 г. по гр. д. № 126/2010 г. на Бургаски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:. ОСЪЖДА И. А. С. от [населено място], комплекс „Меден рудник”, [жилищен адрес]0, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1, на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД, сумата 60 000 /шестдесет хиляди/ лева – част от сумата 273 816. 20 лв. /равностойност на 140 519.40 евро/, получена без правно основание, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.02.2009 г. – до окончателното й изплащане, както и сумата 3 930 /три хиляди деветстотин и тридесет/ лева – разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: