1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 192 СОФИЯ, 16.02.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 763/2016 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 367 от 01.12.2015 г. по в.гр.д. № 619/2015 г. на Окръжен съд- Добрич е потвърдено решение № 26 от 24.07.2015 г. по гр.д. № 165/2015 г. на Районен съд - Добрич, с което е допусната съдебна делба между съделителите Н. Г. М. като правоприемник на починалия в хода на делото първоначален ищец Г. А. С., С. Г. Ж. и М. Г. Я. при равни права - по 1/3 ид. част за всеки от тях, по отношение на следните недвижими имоти: нива с площ 34.150 дка, представляваща имот № 104095 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Добрич, и нива с площ 34.150 дка, представляваща имот № 104096 по плана за земеразделяне на същото село, като е прогласена за нищожна поради неучастието на съсобственик извършената между С. Г. Ж. и М. Г. Я. доброволна делба на поземлен имот - нива с площ 68.301 дка , представлявала имот № 104018 по плана за земеразделяне на [населено място]. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса дали извършените от част от сънаследниците действия по снабдяването им с нотариален акт за собственост и отдаване на сънаследствения имот под аренда могат да се третират като обективиращи субективното им намерение за своене на идеалните части на другите сънаследници. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е нарушил правилата за обсъждане на доказателстватата, поради което е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че той и съделителката М. Я. са демонстрирали намерението си за своене на процесните имоти едва при извършване на доброволната делба през 2008 г., като е игнорирал изцяло факта, че още през 1995 г. са се снабдили с нотариален акт за собственост на тези имоти, както и че ищецът в продължение на повече от 20 години след възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, макар да е знаел, че те упражняват владение на имота и го отдават под аренда, не се е противопоставил на тези действия. Ответницата по касация Н. Г. Ж. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение-правилно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. Ответницата по касация М. Г. Я. не е взела становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че с решение на ПК-Добрич от 21.06.1994 г. на наследниците на Г. Ж. А. е възстановено правото на собственост върху земеделска земя-нива с площ 68.301 дка в м. „Сараказанлък” в землището на [населено място], общ. Добрич, съставляваща имот № 104018 по плана за земерезделяне. Г. Ж. е починал през 1969 г. и е оставил за наследници по закон втората си съпруга-Н. М. А., и две деца от първия си брак - С. Г. Ж. и М. Г. Я.. Бракът между Н. М. А. и Г. Ж. А. е сключен на 06.08.1948 г. и от него няма родени деца. Установено е, че възстановеният имот е бил внесен в ТКЗС през 1949 г., когато Г. Ж. е приет за член на ТКЗС. Н. М. А. е починала на 29.12.1994 г. и е оставила за наследник по закон своя син Г. А. С.. Въз основа на решението на ПК за възстановяване на правото на собственост през 1995 г. С. Ж. и М. Я. се снабдили с нотариален акт за собственост на възстановения имот. През 2008 г. двамата сключили договор за доброволна делба, по силата на който С. Ж. получил в дял нива с площ 31.150 дка, съставляваща имот № 104095, а М. А. получила в дял нива с площ 31.150 кв.м, съставляваща имот № 104096. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че тъй като бракът между Н. М. и Г. Ж. е сключен преди внасяне на имота в ТКЗС, а съпругата е починала след възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, разпоредбата на чл. 9а ЗН не намира приложение. Н. А. е наследила общия наследодателя, заедно с двете му деца, като всеки от тях е придобил по 1/3 ид. част от наследството. Оттук е направил извод, че като единствен наследник на Н. А. ищецът Г. А. С. е придобил право на собственост върху 1/3 ид. част от реституираните земеделски имоти. Намерил е за неоснователно възражението на ответника С. Ж. за придобиване на имота по давност. Съдът е приел, че отдаването под наем и получаването на гражданските плодове от съсобствения имот само от някой от сънаследниците са действия на обикновено управление и сами по себе си не сочат на намерение за своене на имота. Тъй като имотът има сънаследствен характер, ответниците имат качеството на държатели по отношение идеалните части на другия сънаследник и за придобиването им по давност е необходимо да демонстрират по несъмнен начин превръщането на държането във владение. Обстоятелството, че след консултация с адвокат преживялата съпруга Н. А. не е считала себе си за съсобственик на възстановената земеделска земя, е преценено като недостатъчно да обоснове извод за трансформиране на упражняваното от ответниците държане на нейните идеални части във владение с намерение за придобиването им по давност, тъй като за придобиване по давност на идеалните части на един сънаследник от друг релевантни са фактът на завладяване и демонстрирането му пред сънаследника, а не съзнанието на неупражняващия фактическа власт сънаследник, че не е придобил права по наследяване. По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Когато едно лице установи фактическа власт върху вещ на основание наследяване, то има качеството на държател на идеалните части на останалите сънаследници, независимо дали последните знаят за настъпилото правоприемство и за придобитите от тях права. Това е така, тъй като при наследяване владението върху вещта, което е имал наследодателя, се придобива по право от всички негови неговите наследници, а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот. Като съсобственик той има право да ползва сам цялата вещ-чл. 31, ал.1 ЗС, доколкото това не пречи на останалите съсобственици също да ползват имота съобразно правата си. Затова само въз основа на факта, че съсобствения имот продължително време се е ползвал от един сънаследниците, не може да се съди за това дали той е преобърнал държанието на чуждите идеални части във владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона право да си служи с цялата вещ. Според приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, в отношенията между сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си. За да породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им. Снабдяването на съсобственика с констативен нотариален акт за собственост на целия имот само по себе си не представлява обективиране на намерението за своене пред останалите съсобственици. Констативният нотариален акт се издава в едностранно охранително производство по искане на молителя, в което останалите съсобственици не участват, поради което те не биха могли да узнаят отричането на правата им, докато този акт не им бъде съобщен или противопоставен. Отдаването на сънаследствения имот под наем или аренда и получаването на гражданските плодове само от някой от съсобствениците по своята същност са сходни с действията, които съсобственикът може да извършва с общия имот, поради което също не могат да се третират като проява пред тях пред тях на намерението на съсобственика да владее имота изцяло за себе си. Предвид изложеното, въззивното решение е обосновано и законосъобразно. В съответствие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал намерението му да свои наследствения имот за себе си, отричайки правата на един от наследниците, да е достигнало до знанието на последния преди 2008 г. Всички разпитани по делото свидетели са категорични, че едва през 2008 г. ищецът Г. А. е узнал, че имотът се отдава под аренда от останалите сънаследници въз основа на издаден в тяхна полза нотариален акт за собственост през 1995 г., както и че до този момент отношенията между сънаследниците са били нормални като между братя и сестри и не е имало спор за собствеността на възстановения в полза на общия наследодател недвижим имот. Не е доказано и твърдението на жалбоподателя, че е установил фактическа власт върху имота като свой със съгласието на ищеца, който не считал себе си за собственик по наследство, както и за устна уговорка между сънаследниците за разпределение на наследствените имоти. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на наведените с касационната жалба пороци следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 367 от 01.12.2015 г. по в.гр.д. № 619/2015 г. на Окръжен съд- Добрич. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: