Ключови фрази


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 182



гр.София, 14.03.2022 г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3637 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Плевенската окръжна прокуратура против решение № 123 от 9.6.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 279 по описа за 2021 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №260115 от 11.2.2021 г.по гр.д.№4847 по описа за 2020 г. на Плевенския районен съд, IX граждански състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Х. А. 5 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл.159б, ал.2 във връзка с ал.1, чл.159а, ал.2, т.2, предл. 2 във връзка с ал.1 от НК и по чл.159в във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Касаторът твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Относно задължението на въззивния съд да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на своите изводи за основателността на исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
2. Относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД. По този въпрос според касатора е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба Р. Х. А. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Р. Х. А. е изложил в исковата молба, че по досъдебно производство № 2423/2012 г. по описа на РП Плевен му е било повдигнато обвинение за това, че през периода месец юни 2011 г. в [населено място] чрез въвеждане в заблуждение/обещаване на работа в закусвалня в Германия/ е набирал отделно лице Д. В. И. и я превел през границата на страната с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието и-престъпление по чл.159б., ал.2 във връзка с ал.1 от НК. Повдигнато му е било и второ обвинение, според което през същия период в [населено място], ФРГ, в съучастие като извършител с Г. А. А. е използвал лицето Д. В. И., пострадало от трафик на хора, за развратни действия, независимо от съгласието-престъпление по чл.159в от НК. Образуваното наказателно производство е приключило през 2019 г. с влязла в сила оправдателна присъда. Ищецът е посочил, че работи и живее със семейството си в Лондон, където на 20.09.2016 г. му се е родила дъщеря и когато е започнало разследването е бил изключително омерзен и притеснен както в личен, така и в служебен план. През цялото време се е налагало да идва до Българя за няколко дена съобразно датите на следствените действия и съдебните заседания, което се отразявало изключително негативно на него и на семейството му. Изпитвал сериозни притеснения, постоянно чувство за тревога, претърпял унижение и страдания, било е злепоставено и опозорено доброто му име пред обществото и близките. Ето защо е поискал да му бъде присъдено обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат от незаконното наказателно преследване в размер на 15 000 лв.
От показанията на свидетелите П. П. и Х. А. е установено по делото, че ищецът се е ползвал с добро име в обществото, работи в Англия има семейство и дете. Наказателното производство срещу него е било отразено в плевенска медия, според която той е бил обвинен за участие в организирана престъпна група за сводничество. В статията е било посочено, че има сексуална връзка с жената, изведена в чужбина, което му е създало семейни неприятности. Наказателното дело е станало известно на съседите и на обществото, което навредило на репутацията му. Самият той бил силно стресиран и притеснен. Заради делото се е налагало да пътува за кратко до България, което е наложило да сменя често работата си в Англия.
Въз основа на събраните по делото доказателства Плевенският районен съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца 5 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди от незаконното наказателно преследване и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 15 000 лв. За да определи размера на обезщетението, районният съд е приел, че воденото наказателно производство се е отразило негативно на обичайния житейски ритъм на ищеца, който почти ежемесечно е пътувал от Англия до България за кратък период от време. Тези пътувания са били свързани със значителни финансови средства и с притеснения относно самото пътуване и относно делото. Наложило се е да сменя пет-шест пъти трудовата си ангажираност. Освен това обвинението, което му е било повдигнато, било от такова естество, че се е отразило и на семейните му отношения. Ищецът изпитвал срам и унижение от воденото срещу него дело, тъй като не е бил осъждан до този момент. Първоинстанционният съд е взел предвид и продължителността на наказателното производство и тежестта на обвинението.
Плевенският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която Прокуратурата на Република България е била осъдена да заплати на ищеца 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Приел е, че за периода на наказателното преследване ищецът е имал отрицателни изживявания от незаконното обвинение-то е ограничило възможността му да води обичайния си начин на живот и му се е отразило негативно върху психиката и емоционалното му състояние. Честите му отсъствия, свързани с връщането до България заради делото, са наложили неколкократна смяна на работата и са го откъсвали от грижите за семейството и невръстното му дете. Във връзка с повдигнатите му обвинения и изнесената в пресата информация, че е обвинен за участие в организирана престъпна група за сводничество е възникнало напрежение в семейството му. Ищецът е изпитвал сериозно неудобство от това, че тази информация е станала обществено достояние, срамувал се е от съседи и познати, чувствал се е унизен, притеснен и стресиран.
Относно мотивите на обжалваното решение касаторът е формулирал своите въпроси във връзка с оплакванията си, че не са били взети предвид наложената най-лека мярка за неотклонение, обстоятелството, че наказателното производство е приключило в разумен срок и че не са търпени неимуществени вреди над обичайните. Въззивният съд действително не е обсъждал взетата по делото мярка за неотклонение, но това не е било необходимо, тъй като нито ищецът се е позовал на тази мярка, нито тя е била обуславяща за по-високия размер на обезщетението. Не се установява други относими обстоятелства или доказателства да не са били съобразени, поради което по първия въпрос решението на въззивния съд не противоречи на практиката на ВКС.
По втория въпрос съществува многобройна и трайна практика на ВКС, основана на т. ІІ на ППВС №4/1968г и т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК на ВКС, която подробно е разяснена например в решение № 233 от 13.01.2020 г. по гр.д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС. Въззивният съд се е съобразил с тази практика, като е взел предвид тежестта на двете обвинения и продължителността на наказателното производство, което от момента на повдигане на обвинението до приключването му с влязла в сила присъда е пет години. Най-съществен принос за размера на обезщетението за неимуществени вреди обаче са злепоставянето пред съпругата му и накърняването пред обществото на доброто име на ищеца, който има чисто съдебно минало. Според практиката на ВКС/решения № 27 от 27.2.2020 г. по гр. д. № 2614/2019 г. на III ГО, № 243 от 21.012020 г. по гр. д. № 1111/2019 г. на III ГО, № 220 от 6.01.2020 г. по гр. д. № 490 от 2019 г. на III ГО и № 127 от 21.05.2019 г. по гр.д. № 1881/2018 г. на IV ГО/ сред най-важните критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са отражението върху личния, обществения, социалния и професионалния живот, разгласата и публичността на обвинението. Затова горепосочените два фактора са меродавни и са от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ето защо и по втория въпрос не се установяват принципни противоречия между въззивното решение и практиката на ВКС. Противоречиво разрешаване на въпроса от други съдилища вече не е основание за допускане на касационно обжалване след изменението на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК в ДВ, бр. 86 от 2017 г.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 9.6.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 279 по описа за 2021 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №260115 от 11.2.2021 г.по гр.д.№4847 по описа за 2020 г. на Плевенския районен съд, IX граждански състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Х. А. 5 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл.159б, ал.2 във връзка с ал.1, чл.159а, ал.2, т.2, предл. 2 във връзка с ал.1 от НК и по чл.159в във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: