Р Е Ш Е Н И Е № 387 София,29.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 439 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. В.-П. от[населено място] срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 31.10.2008г. по гр.д.№2189/2003г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което делбата на апартамент, находящ се в[населено място],в жилищната сграда на [улица],етаж І-вдясно е извършена по реда на чл.288,ал.1 ГПК/отм./ чрез изнасяне на публична продан,определени са дължимите от съделителите Р. Н. В.-П. и Ч. Н. В. държавни такси и на основание чл.31,ал.2 ЗС Р. Н. В.-П. е осъдена да заплати на Ч. Н. В. сумата 2057лв. обезщетение за лишаване от ползуването на имота за периода 07.10.1998г.-20.02.2002г. С определение №434/17.06.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса следва ли делбеното производство да продължи във фазата по извършване на делбата,ако след влизане в сила на решението по допускането й настъпят факти, пораждащи промяна в правото на собственост,които сочат,че това право не принадлежи на съделителите,а на трети лица,неучаствуващи в делбеното производство. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е недопустимо,тъй като с влязло в сила решение от 04.04.2003г. на СГС,І-5 състав по гр.д.№303/1999г.,прието като доказателство по делото,е признато за установено на основание чл.7 З.,че сключеният между ИК на Л. РНС и Н. Я. Б.-наследодател на съделителите, договор за продажба на процесния апартамент е нищожен, т.е. налице е юридически факт,изключващ правото на собственост на съделителите върху имота. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено. Ответницата по касационна жалба Ч. Н. В. не изразява становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Производството е за делба във фазата по извършване. За да постанови обжалваното решение,с което делбата на процесния апартамент е извършена чрез изнасянето му на публична продан и е присъдено обезщетение за лишаване от ползуване, въззивният съд е приел, че имотът е допуснат до делба между страните с решение от 22.06.2001г. по гр.д.№2402/1999г. и е реално неподеляем,като заявената от съделителката Р. Н. В. претенция за възлагане на имота в неин дял по реда на чл.288,ал.3 ГПК/отм./ е неоснователна,тъй като същата притежава друго жилище. Доводите за обстоятелството,че с влязло в сила решение по реда на чл.7 З. е признато,че договорът за продажба,по силата на който наследодателят на страните е закупил през 1968г. имота е признат за нищожен обуславя наличие на основание за прекратяване на производството по делото във фазата по извършване на делбата е приет за неоснователен по причина,че наличието на съсобственост е установено с влязло в сила решение и липсва идентичност по двете дела. По въпроса следва ли делбеното производство да продължи във фазата по извършване на делбата,ако след влизане в сила на решението по допускането й настъпят факти, пораждащи промяна в правото на собственост,които сочат,че това право не принадлежи на съделителите,а на трети лица,неучаствуващи в делбеното производство, в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика. В решение №2305/01.10.1974г. на І ГО на ВС,постановено по гр.д.№1152/1974г. е прието,че независимо от наличието на влязло в сила решение по допускане на делбата, ако в хода на следващата фаза на делбеното производство настъпят такива факти,които налагат неговото прекратяване с оглед настъпили промени в материалното правоотношение, съдът е длъжен на общо основание да ги вземе предвид и да прекрати делото като безпредметно,като решението по допускане на делбата не е пречка за това доколкото същото има самостоятелно значение за констатиране на правата на съделителите в съсобствеността,а крайната цел на делбеното производство е прекратяване на съсобствеността и производството следва да продължи само доколкото е налице правен интерес от провеждане на делбата. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение и в постановеното по настоящето дело по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №2305/01.10.1974г., постановено по гр.д.№1152/1974г. на І ГО на ВС като съображенията за това са следните: Целта на делбеното производство е ликвидиране състоянието на притежаване в съсобственост на вещни права върху имуществото,предмет на делбата, но само доколкото това състояние съществува към момента на постановяване на решението по извършване на делбата. Състоянието на съсобственост се констатира с решението по допускане на делбата, което се ползува със сила на пресъдено нещо и обвързва съда във втората фаза на делбеното производство,вкл. по отношение на задължението за приключване на производството с решение по извършване на делбата посредством някой от предвидените в закона способи. Ако обаче след влизане в сила на решението по допускане на делбата настъпи юридически факт,който води до прекратяване на съсобствеността или до промени в лицата,които притежават това право /с изключение на хипотезите на чл.120 ГПК/отм./ и чл.121 ГПК/отм./ и аналогичните им разпоредби в ГПК,обн.ДВ.бр.59/2007г./, съдът е длъжен да отчете правните последици на този факт и ако между съделителите вече не съществува съсобственост върху имуществото,предмет на делбата, да прекрати производството във втората фаза на делбеното производство. Настъпилата след влизане в сила на решението по допускане на делбата промяна сочи на липса на съсобственост между съделителите,която да бъде прекратена по съдебен ред, а оттам и на липса на предмет на делбеното производство във фазата по извършване на делбата. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема,че обжалваното решение е процесуално недопустимо. С решение от 04.04.2003г.,постановено по гр.д.№303/1999г. на СГС, І-5 отделение,влязло в сила на 02.02.2006г., е признато за установено на основание чл.7 З. по иска,предявен от А. С. С., А. В. П. и А. В. П. срещу Ч. Н. В. и Р. Н. В.,че сключеният на 28.12.1968г. между председателя на ИК на Л. РНС и Н. Я. Б. договор за продажба на апартамента,находящ се в[населено място], [улица],І етаж –в дясно, е нищожен поради противоречието му с чл.14 и чл.15,ал.1 НПЖДЖФ. Прогласяването по реда на чл.7 З. на нищожността на договора, по силата на който наследодателя на съделителите е придобил правото на собственост,има за последица възстановяване правото на собственост върху имота в патримониума на лицата, в полза на които е постановено решението /А. С. С.,А. В. П. и А. В. П./. След влизане на това решение в сила наследниците на Н. В. вече не се легитимират като собственици на имота,т.е. не е налице съсобственост по отношение на апартамента, допуснат до делба с влязлото в сила решение от 22.06.2001г., постановено по гр.д.№2402/1999г. по описа на СРС между съделителите Р. Н. В. и Ч. Н. В.,която да може да бъде прекратена с решение по извършване на делбата. Налице е настъпила след влизане в сила на решението по допускане на делбата промяна в лицата, които притежават правото на собственост върху имота, предмет на делбата, която не може да бъде отчетена в делбеното производство по реда на чл.120 ГПК/отм./ или чл.121 ГПК/отм./,с оглед на което производството по извършване на делбата следва да бъде прекратено поради липса на предмет /липса на съсобственост върху имота,предмет на делбата/. Неправилно въззивният съд е приел,че разполага с правомощието за извърши делбата единствено по причина,че същата е допусната с влязло в сила решение. Както вече беше отбелязано, влязлото в сила решение по допускане на делбата задължава съда да извърши същата само доколкото съсобствеността между страните съществува към момента на постановяване на решението по извършването. Ако след влизане на решението по допускане на делбата в сила настъпи юридически факт,който има за последица такава промяна в принадлежността на правото на собственост, че допуснатият до делба имот вече не е съсобствен между съделителите, производството във фазата по извършване на делбата е недопустимо и следва да бъде прекратено,вкл. и в частта по предявените по реда на чл.286 ГПК/отм./ претенции по сметки. В случая е налице именно такава хипотеза, поради което постановеното от въззивния съд решение, както и решението на първоинстанционния съд следва да бъдат обезсилени и производството във втората фаза на делбата бъде прекратено. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на С. градски съд,ІVА състав,постановено на 31.10.2008г. по гр.д.№2189/2003г. и решението на СРС,58 състав,постановено на 15.01.2003г. по гр.д.№2402/1999г. и ПРЕКРАТЯВА висящността на производството във фазата по извършване на делбата на апартамент, находящ се в[населено място],в жилищната сграда на [улица],етаж І-вдясно. ОСЪЖДА Ч. Н. В.,ЕГН [ЕГН] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50.00лв. /петдесет лева/ на основание чл.9 от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК. Председател: Членове: