5 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1153 [населено място], 28.11.2023 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 21 ноември, през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1683 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Ф. К. Ч. [ЕГН] срещу определение №556/ 24.07.2023 г. по ч.т.д. №391/23 на АС-Варна, с което е потвърдено определение №707/15.05.2023 г. по т.д. №648/2022 г. по описа на ОС-Варна, в частта за прекратяване, поради недопустимост, с оглед липсата на правен интерес, на производството по иска на Ф. К. Ч. срещу „Строителен и технически флот“ АД с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на общо събрание на акционерите/ОСА/ от 28.09.2022г.–за приемане за сведение на изпълнителния директор с информация за състоянието на дружеството по основни икономически показатели, отчети за стопанска дейност и финансово състояние на дружеството към 30.06.2022г. и решение, с което е отхвърлено искане за включване в дневния ред на точка за приемане на решение за предявяване на иск за реализация на отговорността на членове на СД на ответното дружество за причиняване на вреди по чл.240 ал.2 от ТЗ и овластяване на акционера Ч. да предяви иска от името и за сметка на дружеството. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Частният касатор счита,че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и ал.2 , предл 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд, е изложил следните съображения: От съдържанието на представения по делото протокол от проведеното на 28.09.2022г. общо събрание на акционерите на ответното акционерно дружество по т.8 е взето решение за приемане за сведение на доклада на изпълнителния директор с информация за състоянието на дружеството по основни икономически показатели, отчети за стопанска дейност и финансово състояние на дружеството към 30.06.2022г., а по т.12 от дневния ред е взето решение да не се провежда гласуване по искане за включване в дневния ред на точка за приемане на решение за предявяване на иск за реализация на отговорността на членовете на СД на ответното дружество за причиняване на вреди по чл.240 ал.2 ТЗ и овластяване на акционера Ч. да предяви иска от името и за сметка на дружеството. За да счете, така предявените искове по чл.74 ТЗ за недопустими, въззивният съд се е обосновал с практиката на ВКС, в която, според съда е прието, че с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ, както и неговата специфика, следва да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува. Следователно независимо, че законодателят е предоставил на акционера процесуалната възможност да упражни преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на ОС чрез специалния конститутивен иск по чл.74 от ТЗ, невъзможността с постановеното по него положително за правоимащия конститутивно решение да се създаде правна промяна, т. е. целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита . Посочил е, че в този смисъл са решение № 150 от 30.06.2014 г., т. д. № 286/2012 г., ІІ т. о., решение № 254 от 12.07.2018 г.. по т. д. № 1479/2017 г ., ІІ т. о.; решение № 255 от 12.07.2018 г., т. д. № 1734/2017 г. , ІІ т. о. /. , както и решение № 81 от 25.04.2017 г., т. д. № 563/2016 г., ІІ т. о. -постановено по иск по чл.25 ЗЮЛНЦ/. Ето защо, според състава на въззивния съд , доколкото атакуваните като незаконосъобразни решения на ОС, с които се приема доклад на изпълнителния директор за сведение и се взема решение да не се провежда гласуване по точка от дневния ред не целят правна промяна нито за съдружниците, нито за дружеството, респективно евентуално положително съдебно решение за тяхната отмяна не би имало присъщото за конститутивните решения преобразуващо действие, водело до извод за липса на интерес от така предявения иск. Касаторът се позовава преди всичко на наличието на основание за допускане до касация в хипотезата на чл.280 ал. 2 ГПК - очевидна неправилност, изразяваща се в противоречие със закона на изводите на съда за липса на правен интерес от така предявения конститутивен иск, с оглед естеството и съдържанието на самите решения на ОСА. Формулира и правни въпроси, относно правния интерес от иска по чл.74 ТЗ в зависимост от естеството на атакуваните с конститутивния иск решения на ОСА. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. счита следното: Конкретните , цитирани по-горе решения на ВКС по чл.290 ГПК , на които въззивният съд е основал своя генерален извод за липса на правен интерес от иск по чл.74 ТЗ, когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право е абсолютно неотносима към настоящия правен спор и неговия предмет по следните съображения: Решение № 150 от 30.06.2014 г., т. д. № 286/2012 г., ІІ т. о.,се отнася само за конкретен спор за атакуване на решение на ОС за смяна на управител, който в последствие/ след вземане на решението на ОС / е изгубил правото да заема тази длъжност вследствие на влязла в сила присъда по НОХД. Решение № 254 от 12.07.2018 г. по т. д. № 1479/2017 г ., ІІ т. касае случай, в който ищец-съдружник в ТД се позовава на нарушени права на други съдружници, а не на свои такива; решение № 255 от 12.07.2018 г., т. д. № 1734/2017 г. , ІІ т. о.- отрича правен интерес от иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на ОС на съдружник за изключването му като такъв, който след изключването му е бил отново приет за съдружник, а решение № 81 от 25.04.2017 г., т. д. № 563/2016 г., ІІ т. о. -постановено по иск по иск по чл.25 ЗЮЛНЦ се отнася за липсата на правен интерес от такъв иск за лице, което не е било съдружник към датата на предявяването на иска. Следователно: имат се предвид случаи, в които целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като благоприятна за акционера последица от съдебното решение по иск по чл.74 ТЗ, поради това, че вече е настъпило или не може да настъпи от своевременно настъпили нови факти, които съдът следва да вземе предвид по чл.235 ал.3 ГПК или изначално въобще не би могло да настъпи: когато чрез него се защитават права на друг, различен от лицето-ищец, съдружник или акционер, или самият ищец не притежава такова качество. Предвид това, че атакуваните две решения се явяват част от останалите, взети на същото ОСА и са свързани с решенията по т.т. 1-5 от дневния ред, то в случая правният интерес е налице по отношение на тези две решения, доколкото ищецът-акционер в това му качество, чрез иска по чл.74 ТЗ цели благоприятните последици от приемане на информация за състоянието на дружеството по основни икономически показатели, отчети за стопанска дейност и финансово състояние на дружеството към 30.06.2022г. , както и от включване в дневния ред на разглеждането на въпроса и приемането на решение за предявяване на иск за реализация на отговорността на членовете на СД за причиняване на вреди по чл.240 ал.2 от ТЗ и овластяването му да предяви иска от името на дружеството. Следователно, приемайки обратното, въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и делото да се върне за разглеждане и произнасяне по основателността на иска за отмяна на тези решения. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №556/ 24.07.2023 г. по ч.т.д. №391/23 на АС-Варна, ОТМЕНЯ определение №556/ 24.07.2023 г. по ч.т.д. №391/23 на АС-Варна и потвърденото с него определение №707/15.05.2023 г. по т.д. №648/2022 г. по описа на ОС-Варна, в частта за прекратяване, поради недопустимост, с оглед липсата на правен интерес, на производството по иска на Ф. К. Ч. срещу „Строителен и технически флот“ АД с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на общо събрание на акционерите от 28.09.2022г. : за приемане за сведение на изпълнителния директор с информация за състоянието на дружеството по основни икономически показатели, отчети за стопанска дейност и финансово състояние на дружеството към 30.06.2022г. и решение, с което е отхвърлено искане за включване в дневния ред на точка за приемане на решение за предявяване на иск за реализация на отговорността на членовете на СД на ответното дружество за причиняване на вреди по чл.240 ал.2 от ТЗ и овластяване на акционера Ч. да предяви иска от името и за сметка на дружеството. ДЕЛОТО да се върне на същия състав на ОС-Варна за разглеждане и произнасяне по същество относно законосъобразността на горните решения на общо събрание на акционерите на „Строителен и технически флот“ АД от 28.09.2022г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.