Ключови фрази
Подкуп на длъжностно лице * разумен срок на наказателния процес * явна несправедливост на наказанието * несъществено процесуално нарушение


3




Р Е Ш Е Н И Е
№ 238
София, 30 ноември 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУМЕН ПЕТРОВ

при участието на секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 901 по описа за 2016 година.

Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалба на подсъдимия В. Е. Б. против решение № 287 от 06.07.2016 г., постановено по внохд № 263/16 г. на Апелативния съд-гр.София. Поддържа се, че са налице всички основания по чл.348, ал.1 от НПК с алтернативни искания за оправдаване или приложение на чл.55 от НК. Пред ВКС защитата на подсъдимия – адв.К., поддържа жалбата.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение на оспорения съдебен акт.
За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:
Процесуалното развитие на делото е усложнено и това добре е видно от изложеното по долу.
С присъда по нохд № 6151/11 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия Б. за две престъпления – по чл.304, ал.1 (извършено на 29.03.2010 г.) и чл.144, ал.2 от НК, при условията на чл.54 от НК, на по 1 година лишаване от свобода, за всяко едно от тях, а за първо посоченото и на глоба в размер на 500 лева. При условията на чл.23 от НК съдът определил едно общо наказание от 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор и глоба в размер на 500 лева.
По жалба на подсъдимия с решение по внохд № 1113/12 г. САС го оправдал по обвиненията, за които стана дума.
По протест на прокурора, насочен срещу оправдаването на подсъдимия за същите престъпления, с решение по кд № 184/13 г. ВКС, трето наказателно отделение отменил решението по внохд № 1113/12 г. на САС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С решение по внохд № 186/13 г. САС потвърдил присъдата по нохд № 6151/11 г. на СГС.
По жалба на подсъдимия с решение по кд № 1782/13 г. на ВКС, второто наказателно отделение, решението по внохд № 186/13 г. е отменено, а делото върнато на САС за ново разглеждане.
С решение по внохд № 374/14 г. САС отменил присъдата по нохд № 6151/11 г. на СГС и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснато от него нарушение на чл.246 от НПК при изготвяне на обвинителния акт.
По нохд № 3005/15 г. СГС осъдил подсъдимия на основание чл.304, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК на 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и на глоба в размер на 500 лева, а на основание чл.307а от НК отнел в полза на държавата сумата от 600 лева.
По жалба на подсъдимия с обжалваното решение САС изменил присъдата като отменил приложението на чл.26 от НК, оправдал подсъдимия по пункт първи от обвинението, за деяние, извършено на 17.02.2010 г. и намалил размера на сумата, отнета по реда на чл.307а от НК – на 400 лева. В останалата част присъдата е потвърдена.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:
Жалбата е частично основателна.
Оспореният съдебен акт следва да се измени и съображенията за това са следните:
1. Двата предходни състава на ВКС, взели отношение по настоящото производство, са констатирали пороци при формиране на изводите относно размера на обещаните от подсъдимия пари, ако св.У. и Г. извършат поисканата от него замяна (виж мотивите на решенията: л.3-5 по кд № 184/13 г. и л.3-4 по кд № 1782/13 г.). Относимите към тези изводи доказателства – показанията на свидетелите У. и Г., позволяват несъмнен и категоричен извод, че обещаната сума пари възлиза на 70 лева. За разликата до 400 лева е налице недоказаност, която няма как да се запълни с предположителни съждения, поначало недопустими в наказателното производство.
2. Основателно е възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. С едно малко изключение, процесуалното развитие на делото е предпоставено от поведението на подсъдимия, упражнил правото си на защита, чрез жалба срещу съответния съдебен акт. Обстоятелството, че последното разглеждане на делото – по нохд № 3005/15 г. СГС и внохд № 263/16 г САС, е протекло при условията на чл.269 от НПК, не елиминира значението на принципа по чл.22 от НПК и необходимостта от съобразяването му при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия.
При казаното дотук подсъдимият следва да бъде оправдан за част от предявеното му обвинение, за разликата над 70 лева, а при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК наложеното му наказание лишаване от свобода – да се замени с пробация, с налагане на пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК, за срокове от по две години, а за първата от тях – да се определи периодичност два пъти седмично.
3. ВКС изцяло споделя съображенията на въззивния съд, че след връщане на делото от САС (внохд № 374/14 г.) не е съществувала процесуална възможност за органите на досъдебното производство да инкриминират спрямо подсъдимия и друго деяние, извън това, което е било предмет на делото до този момент, свързано с обвинението по чл.304, ал.1 от НК. В тази част първоинстанционната присъда е следвало да бъде отменена, а наказателното производство прекратено. Вместо това САС оправдал подсъдимия, без да съобрази чл.304 от НПК, съгласно който оправдателна присъда се постановява когато е установено, че деянието не е извършено, не е извършено от подсъдимия или не е извършено от него виновно, и когато деянието не съставлява престъпление, каквито хипотези, по-горе посочената процесуална недопустимост, не разкрива. Доколкото с оправдаването правата на подсъдимия са защитени максимално, няма необходимост от намеса на ВКС.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.т.1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 287 от 06.07.2016 г., постановено по внохд № 263/16 г. на Апелативния съд – гр. София, както следва:
- ОПРАВДАВА подсъдимия В. Е. Б. за разликата над 70 лева по обвинението по чл.304, ал.1 от НК;
- ЗАМЕНЯ наложеното му наказание лишаване от свобода с „пробация”;
- НАЛАГА пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „ задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по две години, за всяка една от тях;
- ОПРЕДЕЛЯ перидичност от два пъти седмично за пробационната мярка „ задължителна регистрация по настоящ адрес”.
- НАМАЛЯВА присъдената в полза на държавата левова равностойност на предмета на престъплението на 70 лева (седемдесет лева).
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото решение в останалата му част.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: