Р Е Ш Е Н И Е № 387 София, 10.12.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 2491 по описа за 2014 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 940/17.07.2014 г.е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по касационна жалба,подадена от А. “М.” - С., против въззивно решение от 09.12.2013 год.,постановено по гр.д.№ 16571/2012 г. на Софийския градски съд,с което частично е отменено решение № ІІ - 62 - 77 от 23.03.2011 год.по гр.д.№ 893/2011 год. на Софийски районен съд в частта, с която искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е отхвърлен, както и в частта за разноските и е уважен предявения от С. В. И.,заместен от законните си наследници – Д. Д. И. и В. С. И. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос за правния интерес на наследниците на физическо лице – ищец по трудово дело, да продължат производството когато е предявен само иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос,съобрази следното: Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е конститутивен и е процесуално допустимо при смърт на работника, същият да бъде заместен в процеса на основание чл.227 ГПК. От изхода по този иск могат да възникнат различни права и правни последици, които рефлектират в правната сфера на наследниците му. Такива са правата на обезщетения по Кодекса на труда, права по осигурителното право и други. Иск, който е строго личен е този по чл.344, ал.1, т.2 КТ, тъй като в хипотезата на чл.227 ГПК липсва правен интерес за наследниците от неговото разрешаване, тъй като със смъртта на наследодателя, неговото разглеждане от съда се явява безпредметно. По касационните основания В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост,неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че изводите на въззивната инстанция са неправилни, тъй като не е налице закрила за ищеца по чл.333 КТ. Сочат се и оплаквания по същество на уволнението. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесулания представител на жалбоподателя – юрисконсулт Д..Претендира разноски за всички инстанции по представен списък по чл.80 ГПК. Ответниците по касация - Д. Д. И. и В. С. И., посредством процесуалния си представител – адв.Т. Б.,са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорват основателността на касационната жалба по същество.Претендират разноски. Релевираните касационни доводи са основателни. За да отмени първоинстанционното решение,въззивната инстанция е приела,че към датата на издаване на процесната уволнителна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и към датата на връчването й на 22.12.2010 год. ищецът е имал качеството на „трудоустроен служител”,поради което работодателят е бил длъжен да поиска разрешение по чл.333, ал.1, т.2 КТ от Инспекцията по труда.Липсата на разрешение от Инспекцията по труда е достатъчна предпоставка за уважаването на конститутивния иск. Незаконосъобразни и необосновани са изводите на въззивната инстанция относно закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ. В предходното касационно решение въпросът за трудоустрояване на работника/ищец не е бил поставен изобщо като оплакване в касационната жалба, поради което същият не е бил разглеждан от състав на ВКС. Отмяната на първото въззивно решение и връщането на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция е с мотиви за несъобразяване с ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС и по-точно, за обсъждане на “дисциплинарното минало ”на служителя” при извършване на подбора по чл.329 КТ. Поради това и с оглед необсъждането при второто разглеждане на спора във въззивната инстанция на довода за нарушение на чл.329 КТ, настоящият състав следва да разгледа спора по същество на основание чл.295, ал.1, изр. второ ГПК. Работодателят, чиято е доказателствената тежест за доказване законосъобразността на уволнението, включително и на извършения във връзка с него подбор е ангажирал писмени доказателства. От същите по несъмнен начин се установява, че е налице съкращаване в щата – основанието въз основа на което е прекратено трудовото правоотношение между страните. По наведения от ищеца довод за незаконосъобразност на подбора съдът намира следното: Преценката доколко извършеният от работодателя подбор по чл. 329, ал.1 КТ е бил съобразен с въведените от закона критерии за квалификация и ниво на справяне с възложената работа подлежи на съдебен контрол.Съгласно приетото в ТР № 3/2011 от 16.01.2012 г. по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС - “Преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.”Следователно при преценка за законност на подбора по чл. 329 КТ, съдът следва да провери обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника; включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника за възложената му работа. За установяване на тези факти са допустими всички доказателствени средства. Когато извършената от комисията по подбора преценка е обективирана в писмен документ,то той представлява писмено доказателство за извършен подбор по чл. 329, ал.1 КТ. В случаите, когато истинността на отразените в протокола за извършен подбор обстоятелства се оспорват от уволнения работник, работодателят следва да проведе пълно доказване законността на проведения подбор, включително чрез разпит на свидетели, имащи непосредствени впечатления от нивото на справяне с работата на участвалите в подбора. В случая представения от работодателя протокол за извършен подбор изобщо не е оспорен от защитата на ищеца в рамките на определените от закона преклузивни срокове. Поради това представените от работодателя писмени доказателства, относно извършването на подбора ,следва да се кредитират и посочените в тях данни следва да се зачетат. От същите е видно, че ищецът е с най-ниска оценка от всичките служители, подложени на подбор при процесното съкращаване в щата, поради което следва да се приеме,че работодателят правилно е приложил правната норма на чл.329 КТ. С оглед отговора на поставения въпрос и изложените съображения незаконосъобразно, необосновано и при нарушение на съдопроизводствените правила Софийският градски съд е уважил иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ , което налага отмяна на въззивното решение като неправилно и отхвърляне на предявения иск. С оглед изхода на спора ответниците по касация следва да заплатят на касатора деловодни разноски за всички инстанции в размер на 620 лева. Водим от горното и на основание чл.295,ал.1,изр.второ Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 09.12.2013 год.,постановено по гр.д.№ 16571/2012 г. на Софийския градски съд,ГО, ІV-Д въззивен състав и ПОСТАНОВЯВАВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. И.,заместен от законните си наследници – Д. Д. И. и В. С. И. срещу А.”М.” иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ОСЪЖДА Д. Д. И. и В. С. И. – наследници на С. В. И.,гр.С., [улица],ет.3 да заплатят на А.”М.” деловодни разноски за всички инстанции в размер на 620 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: