4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 163 гр. София, 04.02.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 901 по описа за 2010г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] чрез процесуалния му представител адв. К. Р. срещу определение № 14557 от 19.10.2010г. по ч. гр. дело № 11412/2010г. на С. градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма],[населено място] срещу разпореждането от 29.07.2010г. по гр. дело № 38103/2010г. на С. районен съд, ГК, 27 състав. С първоинстанционния съдебен акт С. районен съд е върнал исковата молба на [фирма],[населено място] срещу Е. М. Николова от[населено място]. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е прозинесъл по процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въпроса за изпълнение на указанията на районния съд при постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение; въпроса за мотивите на възражението, подадено от длъжника в заповедното производство; подлежи ли на пререшаване разпореждането за подаване на установителен иск на съда, пред който е висящо заповедното производство, от съда, пред който е висящо исковото производство; следва ли правният интерес за предявяване на установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК да бъде доказан; въпросът за правната последица от подаване на заповед за изпълнение и допустимостта на установителния иск. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел, че представеният от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК акт, наименуван „възражение”, няма последиците на чл. 415 ГПК, тъй като чрез него длъжникът не оспорва съществуването или изискуемостта на паричните притезания, а ги признава. Според решаващия съдебен състав интересът от иска по чл. 422 ГПК е последица не от дадените от съда в заповедното производство указания, а от извършеното от длъжника оспорване на задълженията по издадената заповед за изпълнение, като при липсата на тази абсолютна процесуална предпоставка исковата молба подлежи на връщане съгласно чл. 130, изр. 1 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид инвокираните от касатора доводи и данните по делото релевантните за спора въпроси са процесуалноправни и се отнасят до правния интерес от предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК, неговата допустимост при подадено от длъжника „възражение”, с което се признава вземането и се излагат мотиви за непогасяване на задължението на длъжника към кредитора поради липса на средства, както и обвързан ли е съдът по висящото исково производство от дадените от съда по заповедното производство указания до заявителя да предяви установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК. По отношение на тези въпроси е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед обстоятелството, че се касае до нов институт на процесуалното право, чиято законова регламентация не е достатъчно пълна и ясна, а съдебната практика не е трайно установена. Установителният иск по чл. 422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава. Възражение по смисъла на чл. 414 ГПК е всяка форма на несъгласие с вземането, всяко изявление, от което е видно, че длъжникът не признава вземането, като не е необходимо същото да бъде мотивирано. Ако във възражението е посочено изрично, че не се отрича описаното в заповедта за изпълнение задължение, но неплащането се дължи на липса на парични средства, подаденият формуляр не е същинско възражение по смисъла на чл. 414 ГПК, което да обоснове извод за възникнал между кредитора и длъжника спор относно вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение и правен интерес от предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК. Дадените от съда, пред който е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Съдът, пред който е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, че е подадено в срок възражение от длъжника срещу вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, и дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, като при необходимост тълкува изявлението на длъжника в депозирания формуляр за възражение. В настоящия случай правилно въззивният съд е тълкувал изявлението на длъжника Е. М. Николова, за да установи дали действително е налице възражение срещу вземането, и като е приел, че длъжникът не оспорва съществуването или изискуемостта на паричните притезания, а ги признава, е направил законосъобразен и обоснован извод за липса на една от абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл. 422 ГПК, а именно липса на правен интерес. Поради това, че подаденият формуляр за възражение не е същинско възражение по смисъла на чл. 414 ГПК и с него не се оспорва вземането, заповедта за изпълнение за процесното вземане е влязла в сила и кредиторът има изпълнително основание. Предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК е недопустим поради липса на правен интерес, поради което законосъобразно съгласно изискването на чл. 130 ГПК исковата молба е върната. Внесената от ищеца държавна такса по иска също подлежи на връщане, тъй като искът е предявен в изпълнение на неправилно дадените от Районен съд Пловдив указания по чл. 415, ал. 1 ГПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че определението на С. градски съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 14557 от 19.10.2010г. по ч. гр. дело № 11412/2010г. на С. градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.