1 Р Е Ш Е Н И Е № 48 гр.София, 23.05.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдията Генковска т.д. № 2541 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.47 и сл. от ЗМТА . Предявен е иск от [фирма] за отмяна на решение от 25.10.2016г. по арб.д. № 29791/2016г. на Арбитражен съд – [населено място] при СППМ, с което ищецът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 15 431,50 лева, равностойност в лева на 7890 евро – годишно възнаграждение за изпълнение на сключен договор за поддръжка от 15.05.2014г.; сумата от 3086,30 лева – договорна неустойка по чл.23 от договора; сумата от 682,92 лева – мораторна лихва върху посочената главница по фактура от 05.06.2015г., считано от 01.07.2015г. до 17.05.2016г.; сумата от 287,77лева - мораторна лихва върху посочената главница по фактура от 01.12.2015г., считано от 01.01.2016г. до 17.05.2016г. Ищецът поддържа, че между страните не е било подписано арбитражно споразумение или арбитражна клауза в договор. Договорът от 15.05.2014г. е сключен от управителя на етажната собственост и ответника, а [фирма] не е страна по него. Управителят на етажната собственост е бил упълномощен от Общото събрание само да подпише договор за поддръжка на комплекса, без да е прието решение от етажните собственици как да се събират дължимите такси за поддръжка и да се подписва арбитражна клауза. Няма решение, с което се упълномощава ответникът да води дела от името на етажната собственост. Излагат се и съображения, че арбитражното решение е било постановено въз основа на подправени документи, както и при необсъждане на представени от [фирма] писмени доказателства в тази връзка. Ищецът счита, че договорът от 15.05.2014г. е нищожен, тъй като в него се определя размерът на паричните вноски за разходи за поддържането на общите части, без да е било взето решение на ОС на осн. чл.11, ал.1, т.5 ЗУИС за този размер. [фирма] не е ангажирало доказателства за изпълнение на задълженията си по договора за поръчка. Наведени са доводи, че арбитражното решение е било постановено при процесуални нарушения във връзка със събирането и приемането на доказателства и необсъждане на възражения като част от защитата на ответника по иска пред арбитражния съд, което е довело до нарушаване на принципа за равенство на страните в съдебния процес. В този смисъл арбитражното решение противоречи на обществения ред. Ищецът иска отмяна на арбитражното решение с присъждане на разноски за производството. Ответникът [фирма] в подадения от него писмен отговор оспорва основателността на иска. Прави възражение, че между страните има постановено предходно арбитражно решение, с което е решен спор въз основа на същия договор от 15.05.2014г. за друг период, поради което силата на пресъдено нещо по последния обхваща и въпроса за действителността на сключената арбитражна клауза. Неоснователно е оплакването за нарушаване на обществения ред. Освен отмяната на чл.47, т.3 ЗМТА към настоящия момент като довод се излага и че съображенията на ищеца по същество представляват искане за преразглеждане на арбитражния спор и проверка правилността на постановеното по него решение. В рамките на компетенциите си в производството по отмяна на арбитражни решения ВКС не може да извършва съдебна проверка за евентуално допуснати процесуални нарушения по отношение събиране на доказателства и тяхното обсъждане, както и за прилагане на материалния закон. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковата молба : Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на чл.47 ЗМТА е процесуално допустим. Предявен е от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване за арбитражното решение. По основателността на исковата молба: Искът за отмяна на арбитражно решение, поради липса на арбитражно споразумение, на осн. чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА е основателен. Арбитражният съд е бил сезиран с иск от кредитор по договор за поддръжка срещу етажен собственик за заплащане на припадащата се част от възнаграждение за извършване на дейност по поддръжка на общите части. В исковата молба се излагат твърдения и се представя договор от 15.05.2014г., съгласно който между Р. П. в качеството й на управител на етажна собственост на комплекс „Л. С. Резиденция“, к.к.Слънчев бряг, [община] като възложител и от друга страна [фирма] като изпълнител е постигано споразумение изпълнителят да поддържа от името и за сметка на възложителя общите части на горепосочената сграда и околните пространства срещу заплащане на възнаграждение от страна на възложителя. В чл.26 от договора е предвидено споровете по него да се решават от Арбитражен съд [населено място] при сдружение „П.“. Не се спори, че [фирма] е собственик на девет недвижими имота – самостоятелни обекти в процесната сграда. На осн. чл.19, ал.2 ЗМТА арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки. Нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение. Доводите на ищеца са за недействителност както на арбитражната клауза като самостоятелна такава, така и за нищожност на целия договор. Настоящият състав на ВКС намира, че релевантни за спора са доводите за недействителност на арбитражната клауза. Касае се за договор по смисъла на чл.11, ал.1, т.11 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/. За сключването на такъв договор и предметния му обхват ЗУЕС предвижда приемане на решение на ОС на собствениците в етажната собственост за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо / физическо лице срещу възнаграждение, като ОС е това, което с решение следва да определи и конкретни правомощия на управителния съвет /управителя/, които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица /ЮЛ или ФЛ/. Следователно правомощията, които следва да се възложат на избраното от ОС на ЕС лице съобразно законовото изискване следва да са: 1/ конкретни; 2/ да са свързани с осъществяване на дейности по поддържане на общите части на сградата; 3/ да са в кръга на правомощията на управителния съвет / управителя/. В рамките на така очертаните от решението на ОС предели председателят на управителния съвет / управителят/ следва да сключи с избраното ФЛ или ЮЛ съответния договор за възлагане, арг. и от чл.19, ал.8 ЗУЕС. В случая се твърди от ответника, че решение за сключване на договор за възлагане на дейности по поддръжка на общите части е прието с Протокол от проведено ОС от 15.05.2014г. Видно от съдържанието на същия /извън оспорените от ищеца поправки относно определянето на срок на договора и размер на таксата/ ОС е взело решение по т.1 от дневния ред да се избере за фирма, която да поддържа сградата и общите части, [фирма] и този договор да се сключи между ЕС , представлявана от домоуправителя и [фирма]. Безспорно сред взетите решения не е прието конкретно такова за възлагане на управителя на ЕС да подпише договор за поддръжката на общите части с включена в него арбитражна клауза. Сред нормативно предвидените правомощия на председателя на управителния съвет / управителя / са : по чл.23, ал.3 ЗУЕС да представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост; по чл.23, ал.4 ЗУЕС същият осъществява законно процесуално представителство от името и за сметка на етажните собственици пред съда по искове, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственика, ползвател или обитател, който не изпълнява решението на общото събрание или задълженията си по този закон. По искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на УС /управителят/ представлява собствениците, ако бъде упълномощен от ОС. Съобразно правното си естество арбитражният договор представлява смесен институт, определян като процесуален договор. По своя фактически състав е договор и трябва да отговаря на изискванията за валидност на всяка една сделка, вкл. и специалните такива по ГПК и ЗМТА, които се поставят с оглед спецификата му: напр. относно форма, предмет и пр. Същевременно правните му последици не се изчерпват с облигационните отношения между сключилите го страни, а се проявяват и в областта на процесуалното право. Преди всичко арбитражният договор е процесуална пречка страните по него да упражнят правото си на иск пред съда за защита на имуществени права по материалноправния договор или на извъндоговорно основание, тъй като по тяхна воля този спор се отнася за разглеждане пред арбитражен съд. Следователно арбитражният договор/ клауза по чл.19 ГПК представлява регламентирано от закона изключение от забраната по чл.14 ГПК да се дерогира подведомствеността на съдилищата по граждански дела. С оглед посочената характеристика на арбитражния договор, правомощията на управителя на ЕС и предвидените по чл.11, ал.1, т.11 ЗУЕС предпоставки, за да породи правни последици арбитражната клауза по договор за възлагане на дейности по поддържането на общи части, сключен от управителя като представляващ етажните собственици, следва да има решение на ОС на етажните собственици за включването й в договора. Настоящият състав на ВКС не споделя и доводите на ответника, че въпросът за действителността на арбитражната клауза е решен със сила на пресъдено нещо между страните предвид постановено друго арбитражно решение между същите страни въз основа на същия договор, но касаещо вземане за друг период и същото решение не е било предмет на проверка по чл.47 и сл. ЗМТА. В предходното арбитражно дело № 63559/2015г. на АС [населено място] при Сдружение за правна помощ и медиация, [фирма] не е направило изявление, че потвърждава арбитражната клауза. В производството по арб.д. № 29791/2016г. изрично дружеството – етажен собственик се позовава на недействителност на арбитражната клауза поради сключването й от управителя на ЕС извън пълномощията му съгласно решението на ОС. Изявлението представлява нов факт, който следва да се съобрази при преценка дали арбитражният договор поражда правни последици за страните по него с оглед приложението на чл.42, ал.2 ЗЗД. В заключение се налага извод за недействителност на арбитражната клауза по чл.26 от договора от 15.05.2014г. и за отмяна на арбитражното решение на осн. чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. В исковата молба се обосновава и основание за отмяна поради противоречие на арбитражното решение с обществения ред. Нормата на чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА е отменена със ЗИДГПК /ДВ бр.8/2017г./. Дори и да се разгледа, съдът намира, че изложените от ищеца твърдения касаят евентуални нарушения на арбитражния съд при разглеждане на конкретния спор във връзка с приложение на процесуалноправни и материалноправни норми, а не се засягат норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата. В практиката на ВКС по прилагане на чл. 47, т. 3, пр. 2-ро ЗМТА /отм./ се приема, че не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон представлява основание за отмяна по този текст. С понятието ”обществен ред” се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на действащия в страната правов правопорядък. С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски за настоящето производство в размер на 779,54лв.- държавна такса и 2200лв. – адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна страна на конкретния спор. Предвид изложеното, като счете, че е налице основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал.1, т.2 ЗМТА, ВКС, състав на Първо отделение на Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 47, ал.1, т.2 ЗМТА решение от 25.10.2016г. по арб.д. № 29791/2016г. на Арбитражен съд – [населено място] при СППМ. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 2979,54 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: