5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
СОФИЯ, 22.07.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4880/2013 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение на Софийски градски съд, постановено на 14.03.2013 г. по гр.д. № 1927/2008 г. е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 33-ти състав, постановено на 02.04.2008 г. по гр.д. № 6485/07 г., с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от Кооперация “Б.”- ГР. София, против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], за осъждане на ответника да премахне постройките, изградени в ПИ с пл.№ 665/ стар 257/, попадащи в УПИ І и ІІ от кв.6 / стар 4А/ по плана на [населено място], м.” Военна рампа – изток”, на [улица], а именно: сграда с пл.№ 1208- едноетажна, представляваща блок от 4 производствени, складови и битови помещения, с площ съответно 336.54 кв.м, 166.40 кв.м, 166.40 кв.м и 166.40 кв.м; сграда с пл.№ 1207- метално производствено хале с площ 208.64 кв.м, сграда пл.№ 1209- едноетажна постройка с площ 75.33 кв.м, която се ползва за склад; сграда пл.№ 1204 – едноетажна постройка с гаражни клетки и работилница, попадаща частично/ 208.40 кв.м/ в този имот.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Кооперация “Б.” със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявана от председателя Е. К.. Изложени са доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
С определение от 13.02.2014 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно правното значение в производството по иск по чл. 109 ЗС на обстоятелството дали един строеж е със статут на търпимост по смисъла на § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище, че касационната жалба е неоснователни. П. сгради са били построени преди 1987 г. върху държавна земя, отговарят на отреждането на терена - за производствена, складова и транспортна база, били са включени в активите на държавното предприятие, поради което правилно е прието, че същите са статут на суперфициарна собственост и не подлежат на премахване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания и становищата на страните, приема следното:
От фактическа страна е установено, че с договор за замяна от 15.10.2003 г., сключен със Столична община, Кооперация “Б.” е придобила правото на собственост върху имот пл.№ 665 / стар 257/ в кв.68 стар 4А / по плана на [населено място], м.” Военна рампа- изток”, целият с площ 6 656 кв.м, попадащ в УПИ І и ІІ, без построените в имота сгради. По делото са допуснати и изслушани съдебно- счетоводни експертизи, които са дали заключение, че сградите са били включени в уставния фонд на фирма с ограничена отговорност “С.”, регистрирана през 1989 г., като правоприемник на активите и пасивите на няколко предприятия от състава на прекратеното Стопанско обединение “С.”, в това число и СП ”Реконструкция, модернизация и проектиране”, а впоследствие - в капитала на [фирма] . Въз основа на тези констатации въззивният съд е приел, че с оглед разпоредбата на § 7, ал.2 ПЗР на ЗМСМА сградите не са преминали в партимониума на общината, а са станали собственост на ответното дружество. Оттук е направил извод, че те са със статут на суперфициарна собственост и собственикът на земята не може да иска премахването им. Като построени преди 1987 г., сградите попадат в хипотезата на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ. Тъй като според вещите лица сградите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове при действието на ЗПИНМ/ отм./ и З./ отм./, те представляват търпим строеж и няма основание за тяхното премахване.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
В решение № 238 от 17.05.2012 г. по гр.д. № 1081/2011 г. на ВКС, І г.о., е прието, че в производството по чл. 109 ЗС удостоверението за търпимост по § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ не е безусловно основание за запазване на търпимия строеж, съответно за отхвърляне на негаторния иск. След като има спор дали строежът е търпим и дали представлява пречка за упражняване на правото на собственост на ищеца, гражданският съд следва да провери констатациите на това удостоверение.
Според приетото в решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 2770/08 г. на ВКС, ІІ г.о. , удостоверението за търпимост по § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ установява само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес, но когато такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да претендират неговото премахване по реда на чл. 109 ЗС.
Настоящият състав счита тази практика за правилна. Разпоредбата на § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ урежда правното положение на незаконните строежи от гледна точка на благоустройствените закони. Посочените в закона критерии, при които един строеж се счита търпим и не полежи на премахване, са изцяло на плоскостта на съответствието на строежа с изискванията на строителните правила и норми към момента на изграждането му или с разпоредбите на ЗУТ. Разпоредбата на § 16 ПЗР на ЗУТ е неотносима към вещноправните последици от незаконното строителство. Статутът на търпимост не може да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото си на собственост. В този смисъл не може да се поддържа, както е приел въззивният съд, че негаторният иск по чл. 109 ЗС е неприложим по отношение на незаконни строежи, щом те са в режим на търпимост.
По правилността на въззивното решедние:
Същото е неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният от кооперация ”Б.” иск по чл. 109 ЗС за премахване на двете сгради, заснети с пл.№ 1204 и 1207 в имот пл.№ 665, представляващи съответно едноетажна постройка с гаражни клетки и работилница с площ 208 кв.м и метално производствено хале с площ 208 кв.м. Установено е по делото, че за тях няма издадени строителни книжа. Изводът на въззивния съд, че те попадат в хипотезата на § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ, тъй като са построени до 07.04.1987 г. и са били допустими по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите към момента на изграждането им, не кореспондира със събраните по делото доказателства. Вещите лица от тройната съдебно- техническа експертиза, чието заключение съдът е възприел като обективно, пълно и компетентно и върху което е основал решението си, са посочили, че не могат да установят кога точно са изградени тези постройки. Те не са отразени в кадастралната основа към 1972 г. , но са нанесени в кадастралната основа на сега действащия регулационен план, одобрен през 1998 г., поради което експертизата е заключила, че сградите са построени е в периода 1972 -1998 г. Всички приети по делото технически експертизи безпротиворечиво са установили, че за терена, в който са изградени сградите, има одобрен регулационен план от 1959 г., изменян през годините, но няма застроителен план. През 1991 г. е бил изработен и одобрен генерален план за застрояването на терена на [фирма], в който сграда пл.№ 1204 не е отразена нито като съществуващо, нито като бъдещо строителство, на мястото на сграда № 1207 се предвижда ново строителство и се запазва сграда пл.№ 1208 в същия вид и етажност. По действащия регулационен план, одобрен през 1998 г., сграда пл.№ 1204 попада в новообразувани парцел № V- за производствена, складова и транспортна база и в парцел № ІІ - за административно - обслужващ център, а сграда № 1207 - в парцел V и в парцел ІІІ- за автосервиз.
За да бъдат преценени като търпими по смисъла на § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ, строежите следва да отговарят на следните кумулативни изисквания: да са били изградени без строителни книжа до 7 април 1987 г., да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон. В случая от установените по делото обстоятелства относно двете постройки- пл.№ 1204 и 1207, не може да се направи извод, че те отговарят на тези изисквания. На първо място, не се установява по безспорен начин да са били изградени до посочения в закона краен срок- 7 април 1987 г. Незаконни строежи, започнати след тази дата до 30.06.1998 г., придобиват статут на търпимост, но при други предпоставки, за които по делото също няма доказателства. На следващо място, обстоятелството, че по предназначение двете сгради отговарят на отреждането на терена, в който са построени, не е достатъчно да обоснове извод, че са били допустими по действащите към момента на изграждането им подробни градоустройствени планове, правила и нормативи. В периода 1973-1996 г. е била в сила разпоредбата на чл. 49, ал.1 ППЗТСУ/отм. /, която изисква създаването на застроителен план за промишлените и складови зони, който определя /т.3/ обемно- пространственото оформяне на строежите, а съгласно ал.2 от цитираната разпоредба, очертанията и размерите на площите за отделните обекти и обемно-пространственото оформяване на строежите в промишлеността и складовата зона е следвало да се определят със застроителен и регулационен план, съобразен с генералните строителни планове за изграждане на отделните предприятия и складове. При данните по делото, че за терена, в който са изградени тези постройки, няма одобрен застроителен план, а генерален застроителен план е одобрен през 1991 г., но по него те не са предвидени, следва да се приеме, че по отношение на тези сгради не е осъществено и второто изискване на § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ- да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им. Обстоятелството, че одобрената през 1998 г. нова регулация не е съобразена с тях – през двете постройки минават регулационни граници, като по този начин части от тях попадат в парцели с различно предназначение, сочи, че същите не съответстват и на градоустройствените предвиждания към настоящия момент. Изводът е, че двете постройки са незаконни, не отговарят на изискванията на § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ за търпим строеж и тъй като по делото е безспорно установено, че попадат върху терен, собственост на ищеца, трябва да бъдат премахнати.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон в частта, с която е отхвърлен предявения от Кооперация “Б.” иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на сграда пл.№ 1207 и частта от сграда пл.№ 1204, която попада в имот пл.№ 665. Тъй като й като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, в тази част следва да бъде постановено решение по същество от касационната инстанция, с което [фирма] бъде осъден на основание чл. 109 ЗС да премахне двете постройки.
В частта, с която искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен по отношение на сграда с пл.№ 1208- едноетажна, представляваща блок от 4 производствени, складови и битови помещения, с площ съответно 336.54 кв.м, 166.40 кв.м, 166.40 кв.м и 166.40 кв.м, и сграда пл.№ 1209, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на тези постройки е установено, че са изградени до посочения в § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ срок, и са допустими по действащия подробен устройствен план, доколкото с него е предвидено запазването им като съществуващи в същия вид и размери. Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че те са със статут на суперфициарна собственост на ответното дружество, представляват търпим строеж съгласно § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ и затова не подлежат на премахване по реда на чл. 109 ЗС.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд, постановено на 14.03.2013 г. по гр.д. № 1927/2008 г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Кооперация “Б.”- [населено място] против [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на постройките с пл.№ 1204 и 1207, изградени в ПИ с пл.№ 665 от кв.6 по плана на [населено място], м.” Военна рампа – изток”, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управлени5е [населено място] на основание чл. 109 ЗС да премахне попадащите в имот пл.№ 665 в кв. 6 по плана на [населено място] м. “Военна рампа – изток”, сграда пл.№ 1207 – метално производствено хале с площ 208. 64 кв.м, както и частта от сграда пл.№ 1204 – едноетажна постройка с гаражни клетки и работилница, които попадат в имот ПИ с пл.№ 665 в кв. 6 по плана на [населено място], м.” Военна рампа- изток”.
ОСТАВЯ в сила решението на Софийски градски съд, постановено на 14.03.2013 г. по гр.д. № 1927/2008 г., в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
|