Р Е Ш Е Н И Е №189 гр. София, 11 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №462 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от защитника на подсъдимия В.К. В. срещу присъда №22 от 26.04.2013 г., постановена по ВНОХД №335/2013 г., по описа на Софийски апелативен съд. С въззивния съдебен акт е отменена присъда №212, постановена на 23.01.2011 г. по НОХД №163/2009 г. по описа на СГС, НО, в частта, с която е признат за невиновен и оправдан подсъдимия В. и той е признат за виновен в това, че на 17.05.2008 г. в [населено място], на [улица] без надлежно разрешение е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- амфетамин на обща стойност 1 477, 75 лева и на същата дата е разпространил, като е предал на Д. В. Б. високорисково наркотично вещество- амфетамин с него тегло 0, 28 гр., на стойност 7 лева, като е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК и на основание чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от пет години и „глоба“ в размер на 8 000 лева. С присъдата е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип и на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наложеното по НОХД 1412/2006 г. по описа на СГС и по НОХД №780/2006 г. по описа на СГС общо най- тежко наказание три години „лишаване от свобода“, като отново е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяването му в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип. С присъдата е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото производство и по НОХД 1412/2006 г. по описа на СГС и по НОХД №780/2006 г. по описа на СГС, както и на основание чл.354а, ал.6 НК са отнети в полза на държавата високорисковите наркотични вещества- предмет на престъплението. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 1 341, 80 лева. В касационната жалба са посочени всички касационни основания, но са релевирани доводи, относими единствено към това по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Поддържа се, че атакуваната въззивна присъда почива на предположения и е постановена при погрешен анализ на доказателствена съвкупност. По отношение на оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание не са посочени никакви доводи. С касационната жалба се моли атакуваната въззивна присъда да бъде отменена и подсъдимият В. да бъде оправдан. Прави се и алтернативно искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба. Предлага подсъдимият В. да бъде оправдан или наложеното му наказание да бъде намалено. Представителят на държавното обвинение моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а въззивния съдебен акт да бъде потвърден. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от въззивния съдебен състав и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са правилно анализирани. Съдът е обсъдил всички доказателствени източници, като правилно е кредитирал показанията на свидетелите Б., Г., Т. и Р., които установяват по несъмнен и категоричен начин, че в едно от помещенията на къщата, където подсъдимият е наемател са открити в тайник голямо количество високорискови наркотични вещества- предмет на наказателното производство. Правилно са ценени показанията на свидетеля Т. по отношение на това, че В. е насочил полицейските служители към конкретно помещение, където е открито наркотичното вещество. Въззивният съд е обсъдил вярно показанията на свидетеля Б., като е констатирал противоречията между тези, дадени на фазата на досъдебното производство и тези, депозирани в съдебната фаза. Правилно е кредитирал показанията на свидетеля, дадени при проведения разпит пред съдия, като е отчел, че те кореспондират с показанията на свидетелите Т. и Р. и с приложените по делото писмени доказателствени средства, съставени при откриване и изземване на наркотичните вещества. Законосъобразно съдът е отчел това, че този свидетел е познавал подсъдимия, получавал е от него наркотични вещества (както на инкриминираната дата, така и преди това), знаел е, че е известен с прякор „Г.“, както и обстоятелството, че свидетелят е направил опит да побегне след като е възприел полицейските служители. Правилно са обсъдени показанията на свидетелката М., като вярно съдът е преценил, че същите не установяват твърдяното от подсъдимия обстоятелство, че към инкриминираната дата в къщата е имало и други наематели, които са ползвали стая на същия етаж и са имали достъп до помещението, където са открити наркотичните вещества. От показанията на тази свидетелка действително се установява, че в сградата е имало и други наематели, но не и периода, в който те са живеели там, като описанието на тези наематели противоречи на това, дадено от подсъдимия В.. Ето защо въззивният съд правилно е преценил, че показанията на тази свидетелка опровергават обясненията на подсъдимия и тези на Е. Б. (в частта, в която те твърдят, че други наематели са собственици на наркотика). В подкрепа на тези изводи е и обстоятелството, че от показанията на разпитаните по делото полицейски служители се установява, че известната им информация, че подсъдимият В. притежава и разпространява наркотични вещества, като използва името „Г.“, се подкрепят от показанията на свидетеля Б.. Това е и основанието обясненията на подсъдимия, че не той е собственик на наркотичните вещества, намерени в къщата, където същият е наемател да не бъдат кредитирани и те да бъдат преценени като защитна версия. Касационната инстанция прие, че доказателствения анализ на въззивния съд е пълен и правилен, като въз основа на него са направени верни доказателствени изводи и са установени фактите по делото. Това е и причината да не бъде споделено оплакването, отразено в касационната жалба за това, че осъдителната присъда почива на предположения. Предвид изложеното касационната инстанция прецени, че не са налице предпоставки да бъде отменена атакуваната въззивна присъда поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила при оценката на доказателствената съвкупност. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон При регламентиране на касационното производство, за разлика от въззивното, законодателят не е предвидил наличието на служебно начало. Съгласно разпоредбата на чл.347 НПК касационната инстанция има задължение да провери атакувания съдебен акт само в обжалваната му част и по отношение на обжалвалите лица. На това задължение кореспондира и разпоредбата на чл.351 НПК, където законодателят е предвидил изрично задължение за касационния жалбоподател да посочи касационното основание и данните, които го подкрепят. Ето защо при касационната проверка съдът се произнася единствено по отношение на отразените в касационната жалба касационни основания и конкретните доводи, свързани с тях. По отношение на непосочени касационни основния или при липса на доводи, които да ги подкрепят за съда не съществува изискване да проверява служебно законосъобразността на атакувания съдебен акт. При внимателен преглед на депозираната касационна жалба може да бъде направен извод, че всички отразени в нея доводи са свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Липсват конкретни оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, което да кореспондира с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Ето защо за касационния съд е невъзможно да отговори на направеното немотивирано оплакване за допуснато нарушение, свързано с това касационно основание, поради което и постановения съдебен акт не трябва да бъде отменен или изменен на това основание. По отношение на оплакването за явна несправедливост на отмереното наказание Касационният съд прецени, че и по отношение на това касационно основание липсват конкретни доводи, като единствено то е посочено в депозираната основна касационна жалба. Въпреки това, доколкото е изразено общо недоволство от постановената осъдителна присъда и е отправено искане за оправдаване на подсъдимия, за тази инстанция съществува задължение да провери законосъобразността на наложеното на подсъдимия В. наказание. При преценката на относимите към индивидуализацията на наказанието му обстоятелства, правилно са били ценени като смекчаващи младата възраст на подсъдимия В. и оказаното съдействие на органите на МВР чрез посочване на мястото, където са били укрити наркотичните вещества. Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е ценено обремененото съдебно минало на подсъдимия и това, че той е съден за престъпление, идентично с това- предмет на делото. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства законосъобразно наказанието на подсъдимия е определено при баланс, като и касационната инстанция прецени, че същото е съответно на извършеното престъпление и е достатъчно за постигане на целите на специалната и генералната превенция. Евентуалното му редуциране не би отговаряло на обществената опасност на подсъдимия и тази на извършеното от него престъпление. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №22 от 26.04.2013 г., постановена по ВНОХД №335/2013 г., по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.